далечината, обвит в мъгла, проблясваше Нил; във висините искряха седемте звезди на Голямата мечка; над главата на пътника блестеше Орион, а над тъмните пилони пламтеше звездата Сириус.

„У нас звездите светят по-ярко“ — помисли Пхут.

После зашепна молитви на непознат език и се упъти към храма.

Когато се отдалечи на няколко десетки крачки, от градината се показа човек и Пхут тръгна подир него. Но почти в същия миг падна толкова гъста мъгла, че на площада не можеше да се види нищо друго освен покривите на храмовете.

След малко харанецът се натъкна на висока стена. Той погледна небето и тръгна на запад. Често над главата му прелитаха нощни птици и грамадни прилепи. Мъглата стана толкова гъста, че той трябваше да опипва стената, за да не я изгуби. Пхут повървя доста. Внезапно се озова пред ниска вратичка, обкована с много бронзови гвоздеи. Той почна да ги брои от левия ъгъл надолу, като едни натискаше силно, а други завъртваше.

Когато по тоя начин раздвижи и последния гвоздей отдолу, вратата тихо се отвори. Харанецът направи няколко крачки и се намери в някаква тясна ниша, където владееше пълен мрак.

Започна да опитва предпазливо почвата, докато попадна на нещо като отвор на кладенец, откъдето лъхаше студ. Тук седна и се спусна смело надолу, при все че за пръв път се намираше на това място и в тая страна.

Кладенецът обаче не беше дълбок. Пхут се изправи на наклонения под и заслиза надолу по тесния коридор така уверено, сякаш отдавна познаваше пътя.

На края на коридора имаше врата. Той напипа дървеното чукче и чукна три пъти. В отговор се обади глас, който идваше неизвестно откъде:

— Ти, който в нощния час смущаваш покоя на свещеното място, имаш ли право да влизаш тук?

— Не съм направил зло нито на мъж, нито на жена, нито на дете… Кръв не е цапала ръцете ми… Не съм ял нечиста храна… Не съм ограбил имущество… Не съм лъгал и не съм издавал велика тайна23 — отговори спокойно харанецът.

— Ти тоя ли си, когото очакват, или тоя, за когото се представяш? — запита гласът след малко.

— Аз съм тоя, който трябваше да дойде от страна на братята от Изток; но и второто име е мое, а в северния град имам дом и земя, както казах на непосветените — отговори Пхут.

Вратата се открехна и харанецът влезе в просторно подземие, осветявано от малка лампа върху масичка пред пурпурна завеса. На завесата беше извезан със злато крилат глобус с две змии. Отстрани стоеше египетски жрец с бели одежди.

— Ти, който влезе тук — каза жрецът и посочи с ръка Пхут, — знаеш ли какво значи тоя знак на завесата?

— Глобусът — отвърна влезлият — е символ на света, в който живеем, а крилата показват, че тоя свят се носи в пространството като орел.

— А змиите? — попита жрецът.

— Двете змии напомнят на мъдреца, че ако някой издаде тая велика тайна, ще умре двойно — телом и духом.

След кратко мълчание жрецът отново попита:

— Ако наистина си Бероес — тук той наклони глава, — великият пророк на Халдея — отново склони глава, — за когото няма тайна нито на земята, нито на небето, благоволи да кажеш на твоя слуга коя звезда е най-чудна.

— Странна е Хор-сет24, която обикаля небето за дванадесет години, защото около нея се въртят четири по-малки звезди. Но най-чудна е Хорка25, която обикаля небето за тридесет години. Тя има не само подчинени на себе си звезди, но и голям пръстен, който понякога изчезва.

Като чу това, египетският жрец падна ничком пред халдееца. После му подаде пурпурен шарф и прозрачен воал, показа му къде се намират благовонията и напусна подземието, като се покланяше ниско.

Халдеецът остана сам. Той преметна шарфа върху дясното си рамо, закри лице с воала, взе златна лъжица и сипа в нея благовоние, което запали на лампата пред завесата. Шепнейки молитва, той се завъртя три пъти, а димът го опаса като троен пръстен.

Тогава в пустото подземие настъпи някакво странно раздвижване. Таванът сякаш почна да се издига нагоре, а стените да се разтварят. Пурпурната завеса пред олтара се раздвижи, като че ли я дърпаха невидими ръце. Въздухът затрептя, сякаш прелитаха ята невидими птици.

Халдеецът отметна дрехата на гърдите си и извади златен медал, покрит с тайнствени знаци. Подземието трепна, свещената завеса се раздвижи буйно и на много места в помещението се появиха пламъчета.

Тогава магът вдигна ръце нагоре и заговори:

— „Отче небесни, добър и милосърден, очисти душата ми… Ниспосли на недостойния си раб своята благословия и протегни всемогъщата си ръка над непокорните духове, за да мога да покажа твоето всесилие… Ето знака, който докосвам във ваше присъствие… Ето аз, опрян на божията помощ, предвещаващ и безстрашен… Аз, могъщият, призовавам ви и ви заклинам… Елате тук, послушно, в името на Айе, Сарайе, Айе, Сарайе…“

В същия миг от различни страни се обадиха някакви гласове. Край лампичката прелетя птица, мярна се дреха с риж цвят, сетне човек с опашка и накрай петел с корона, който кацна на масичката пред завесата.

Халдеецът продължаваше:

— „В името на всемогъщия и вечен бог… Амрул, Танеха, Рабур, Латистен…“

Далечните гласове се обадиха втори път.

— „В името на истинския и вечно жив Елои, Архима, Рабур, заклинам ви и ви призовавам… С името на звездата, която е слънце, посредством този неин знак, с помощта на славното и страшно име на живия бог…“26

Внезапно всичко утихна. Пред олтара се появи призрак с корона на главата, с жезъл в ръка, възседнал лъв.

— Бероес!… Бероес!… — извика призракът с глух глас. — Защо ме зовеш?

— Искам братята ми от тоя храм да ме приемат с открито сърце и да склонят ухо за думите, които им нося от братята от Вавилон — отговори халдеецът.

— Да бъде! — каза призракът и изчезна.

Халдеецът остана неподвижен като статуя, с отметната назад глава и с вдигнати нагоре ръце. Той стоя така повече от половин час в положение, невъзможно да се заеме от обикновен човек.

В това време част от стената се отмести и в подземието влязоха трима египетски жреци. Като видяха халдееца, който сякаш лежеше във въздуха, опрян с гръб о невидима подпора, жреците се спогледаха смаяно. Най-старият измежду тях каза:

— Някога и у нас е имало такива, но днес никой не е в състояние да извърши подобно нещо.

Те заобиколиха халдееца от всички страни, докосваха вдървените му крайници и с тревога гледаха жълтото му и безкръвно като на труп лице.

— Да не би да е умрял? — попита най-младият. След тия думи наведеното назад тяло на халдееца се върна във вертикално положение. По лицето му се появи лека руменина, а издигнатите ръце се отпуснаха. Той въздъхна, потърка очи като човек, събуден от сън, погледна към дошлите и след малко каза:

— Ти — обърна се той към най-възрастния — си Мефрес, първожрец в храма на Птах в Мемфис… Ти си Херхор, първожрец на Амон в Тива, най-видната личност след фараона в тая държава… Ти — посочи той най-младия — си Пентуер, втори пророк в храма на Амон и съветник на Херхор.

— А ти несъмнено си Бероес, велик жрец и мъдрец на Вавилон, за идването на когото ни бе съобщено преди една година — отвърна Мефрес.

— Ти каза истината — потвърди халдеецът. После прегърна всички поред, а те сведоха глави пред него.

— Нося ви велики думи от нашето общо отечество, което се нарича мъдрост — каза Бероес. — Благоволете да ги изслушате и постъпвайте както трябва.