Владетелят се усмихна.

— Бъди спокойна — отвърна той. — Когато фараонът воюва, при лявата му и при дясната му ръка стои Амон. А кой може да се сравни с него?…

Той прегърна още веднъж царицата и излезе.

Многобройната свита на негово величество продължаваше да стои в чакалнята, но сякаш се беше разделила на две части. От едната страна бяха Херхор, Мефрес и няколко възрастни първожреци, от другата — всички военачалници, всички чиновници и повечето от младите жреци.

Орловият поглед на фараона в миг забеляза това разделение на сановниците и в сърцето на младия владетел пламна радостна гордост.

„Ето че победих, без да вадя меч!…“ — помисли той.

А цивилните и военни сановници се отдалечаваха все повече и по-открито от Херхор и Мефрес. Защото никой не се съмняваше, че двамата първожреци, досега най-могъщи в държавата, не се радват на благоволението на новия фараон.

Сега владетелят мина в трапезарията, където преди всичко му направи впечатление числото на прислужващите жреци и блюдата.

— Нима ще трябва да изям всичко това? — попита той, без да скрива учудването си.

Тогава жрецът, който надзираваше кухнята, обясни на фараона, че храната, която остане от трапезата на негово величество, ще бъде поднесена на умрелите прадеди от династията.

Като каза това, той посочи редицата статуи, поставени край стените на залата.

Владетелят плъзна поглед по статуите, които изглеждаха така, като че ли нищо не им е давано за ядене, после погледна охранените лица на жреците, сякаш те изяждаха всичко, и поиска пиво, войнишки хляб и чесън.

Старшият жрец се вцепени, но повтори заповедта на младшия. Младшият се поколеба, но повтори поръчката на момчетата и момичетата. В първия момент момчетата сякаш не вярваха на собствените си уши; ала веднага се разтичаха из целия дворец. Но когато след четвърт час се върнаха уплашени, зашепнаха на жреците, че никъде не са могли да намерят войнишки хляб и чесън…

Фараонът се усмихна и нареди отсега нататък в кухнята му да не липсват прости гозби. После изяде един гълъб, парче риба, пшенично хлебче и пи вино.

Той призна в себе си, че яденето беше добре приготвено, а виното чудесно. Не можа обаче да прогони мисълта, че дворцовата кухня сигурно поглъща необикновено големи суми.

След като изгори благовония в чест на прадедите си, владетелят се отправи към владетелския кабинет, за да изслуша докладите.

Пръв се яви Херхор. Той се поклони пред господаря много по-ниско, отколкото когато го приветствува при посрещането, и с голямо вълнение му честити победата.

— Вие, ваше величество, се хвърлихте върху либийците като тайфун върху жалките шатри на скитниците в пустинята. Спечелихте голямо сражение с много малко жертви и с един замах на божествения си меч завършихте войната, чийто край ние, обикновените хора, не можахме да предвидим.

Фараонът чувствуваше, че антипатията му към Херхор почва да отслабва.

— Затова — продължи първожрецът — върховният съвет моли ваше величество да определите десет таланта награда за храбрите полкове… А вие сам, върховни вожде, позволете при името ви да бъде писано: „Победител!“…

Херхор разчиташе на младостта на фараона и прекали с ласкателствата си. Това отрезви Рамзес и той отвърна неочаквано:

— А какво прозвище бихте ми дали, ако унищожа асирийската армия и напълня храмовете с богатствата на Ниневия и Вавилон?…

„Значи, той продължава да мисли за това!…“ — помисли си първожрецът.

А фараонът, сякаш за да подсили безпокойството му, промени разговора и попита:

— Колко войска имаме?

— Тук, при Мемфис?…

— Не, в цял Египет.

— Ваше височество има десет полка… — каза първожрецът. — Достойният Нитагер има петнадесет на източната граница… Десет се намират на юг, защото Нубия почна да се вълнува… А пет са на гарнизон из цялата страна.

— Общо четиридесет — каза фараонът, след като помисли. — Колко войници прави това?…

— Около шестдесет хиляди…

Владетелят скочи от креслото.

— Шестдесет вместо сто и двадесет?… — викна той. — Какво значи това?… Какво направихте вие с моята армия?…

— Нямаме средства, за да поддържаме по-голям брой…

— О, богове!… — каза фараонът и се хвана за главата. — Но асирийците ще ни нападнат само след месец! А ние сме разоръжени…

— С Асирия имаме предварителен договор — обади се Херхор.

— Жена би могла да отговори така, а не министърът на войната — повиши глас Рамзес. — Каква стойност има договор, зад който не стои армия?… Та днес би могла да ни смаже само половината войска, с която разполага цар Асар.

— Благоволете да се успокоите, ваше величество. При първата вест за измяна на асирийците ние ще имаме половин милион бойци…

Фараонът се изсмя в лицето му.

— Какво?… Откъде?… Ти си полудял!… Ровиш се в папирусите, но аз седем години служа във войската и няма почти ден да не съм участвувал във военни учения или маневри. По какъв начин в продължение на няколко месеца ще имаш половинмилионна армия?…

— Всички благородници ще се присъединят…

— Каква полза от твоите благородници!… Благородниците не са войници. За половинмилионна армия трябват най-малко сто и петдесет полка, а ние имаме, както сам казваш, само четиридесет… Как тогава тия хора, които днес пасат добитъка, орат земята, правят грънци или пият и безделничат в именията си, ще научат военното изкуство?… Египтяните са лош материал за войници — аз зная това, защото ги виждам всеки ден… Либиецът, гъркът, хетът от деца още се учат да стрелят с лък и прашка и отлично владеят боздугана; за една година те се научават правилно да маршируват. А египтянинът едва след три години почва горе-долу да марширува. Вярно е, че с меча и копието привиква за две години, но и четири са му малко, за да може добре да цели с прашка или стрела… Това означава, че за няколко месеца вие ще можете да съберете не армия, а половинмилионна паплач, която в миг ще бъде разбита от другата паплач, асирийската. Защото, макар асирийските полкове да не са добри и да са зле обучени, асирийският войник умее да хвърля камъни и да стреля с лък, да сече и да мушка, а преди всичко притежава дързостта на дивия звяр, от което добродушният египтянин е напълно лишен. Ние разбиваме неприятелите, защото нашите дисциплинирани и обучени полкове са като стенобойни машини: трябва да ни избият половината войници, че да се разстрои колоната. Но когато няма колона, няма египетска армия.

— Мъдра истина казва ваше величество — каза Херхор на развълнувания фараон. — Само боговете познават така нещата… Аз също зная, че силите на Египет са слаби, че за тяхното укрепване е необходима дългогодишна работа… Затова именно искам да сключа договор с Асирия.

— Та вие вече го сключихте…

— Само временен. Защото Саргон, като виждаше болестта на баща ви и се опасяваше от ваше величество, отложи сключването на същинския договор до възшествието ви на престола.

Фараонът отново изпадна в гняв.

— Какво?… — извика той. — Значи, те наистина мислят да заграбят Финикия?… И смятат, че аз ще подпиша тоя позор за цялото си царуване?… Зли духове са завладели всички ви!…

Аудиенцията беше свършена. Тоя път Херхор падна ничком, а като се връщаше от фараона,