Но веднага се опомни, притече се и хвана от другата страна юздите на Рамзесовия кон. Така вървяха всички, мълчаливи, учудени от държането на жреца, но чувствуваха, че се беше случило нещо важно.

След няколкостотин крачки пустинята изведнъж се свърши, а пред пътниците се просна дълъг път между ниви.

— Възседнете конете — каза Рамзес, — трябва да побързаме.

— Негово величество заповяда да възседнем конете! — извика Пентуер.

Присъствуващите се втрещиха. Но Тутмозис се окопити бързо, сложи ръка на меча си и викна:

— Да живее вечно всемогъщият и милостив наш вожд, фараон Рамзес!

— Да живее вечно!… — изреваха азиатците и раздрънкаха оръжие.

— Благодаря ви, мои верни войници — отвърна владетелят.

Миг по-късно отредът конници летеше към реката.

Дали пророците от подземното светилище на Сфинкса бяха видели новия владетел на Египет, когато беше спрял за отдих до пирамидите, или бяха съобщили в двореца и по какъв начин бяха направили това — не беше известно. Но когато Рамзес се приближаваше към брега на реката, откъдето щеше да премине през Нил, негово достойнство първожрецът Херхор заповяда да събудят дворцовата прислуга, а когато господарят се прехвърляше през реката, всички жреци, военачалници и цивилни сановници вече се бяха струпали в голямата зала.

Точно при изгрев слънце Рамзес XIII влезе начело на малката си свита в двора на двореца, където прислугата падна ничком пред него, а гвардията взе оръжие за почест при звуците на тръби и барабани.

След като поздрави войската, негово величество се отправи в банята, където се изкъпа в силно благоухаеща вода. После позволи да му срешат божествената коса; но когато фризьорът най-покорно попита дали ще заповяда да избръснат главата и брадата му, владетелят отвърна:

— Няма нужда. Не съм жрец, а войник.

За миг тия думи стигнаха до залата за аудиенции, в продължение на един час обиколиха двореца, към обед се разнесоха из целия Мемфис, а надвечер бяха известни във всички светилища на държавата, от Та- ми-ен-хор и Сабне-Хетам на север до Сууну и Пиляк на юг.

При тая вест номарсите, благородниците, войската, народът и чужденците полудяха от радост, но свещеното жреческо съсловие започна още по-усърдно да съблюдава траура за умрелия фараон.

Когато излезе от банята, негово величество облече къса войнишка риза на черни и жълти ивици, а върху нея — златен нагръдник, обу сандали, завързани с ремъчета, а на главата си сложи плитък шлем със заострен връх. После препаса стоманения асирийски меч и заобиколен от голяма свита генерали, влезе шумно в залата за аудиенции.

Там го посрещна първожрецът Херхор, редом с когото вървяха светите първожреци Сем, Мефрес и няколко други, а зад тях — върховните съдии на Мемфис и Тива, петнадесетина номарси на най-близките области, главният ковчежник, както и управителите на житниците, на стопанствата за развъждане на добитък, на гардероба, на робите, на хранилището на среброто и златото и много други сановници.

Херхор се наведе пред Рамзес и каза развълнуван:

— Господарю! Вечно живият ти баща пожела да отиде при боговете, където вкусва от вечното щастие. На тебе се пада задължението да се грижиш за съдбата на осиротялата държава. И така, бъди поздравен, господарю и повелителю на света. Да живее вечно негово величество фараон Хам-сам-мерер-амен-Рам- зес-сес-нетер-хог-ан!…

Присъствуващите повториха с ентусиазъм тоя възглас. Очакваше се, че новият владетел ще прояви известно вълнение или обърканост. За общо учудване обаче той само смръщи вежди и отвърна:

— Съгласно волята на свещения ми баща и законите на Египет поемам властта и ще я упражнявам за слава на държавата и щастие на народа…

Внезапно владетелят се обърна към Херхор и като го загледа пронизващо в очите, попита:

— Върху короната на ваше достойнство виждам златна змия. Защо носиш символа на фараоновата власт?

В залата настана гробна тишина. И най-дръзкият човек в Египет никога не би могъл да допусне, че младият фараон ще започне управлението си с подобен въпрос, отправен към най-могъщата личност в държавата, може би по-могъща от умрелия фараон.

Но зад младия владетел стояха петнадесетина военачалници, на двора блестяха бронзовите гвардейски полкове, а през Нил вече се прехвърляше армията от Содовите езера, упоена от триумфа, влюбена във вожда си.

Могъщият Херхор побледня като восък и не можеше да издаде никакъв звук от свитото си гърло.

— Питам ваше достойнство — спокойно повтори фараонът, — с какво право върху короната ти се намира царската змия?

— Това е корона на твоя дядо, свети Аменхотеп — отвърна тихо Херхор. — Върховният съвет ми поръча да я слагам при важни случаи…

— Моят свещен дядо — каза фараонът — беше баща на царица и по специално благоволение бе получил право да украсява короната си с уреус. Но доколкото ми е известно, неговото тържествено облекло се намира върху реликвите в светилището на Амон.

Херхор вече се опомни.

— Благоволи да си припомниш, ваше величество, че в продължение на цяло денонощие Египет беше без законен владетел. В това време някой трябваше да буди и слага за сън бог Озирис, да благославя народа и да принася жертви пред царствените прадеди. Върховният съвет ми нареди да облека през това тежко време тия свещени реликви, та управлението на държавата и службата на боговете да не закъсняват. Но от момента, когато имаме вече върховен и могъщ владетел, аз свалям тия чудотворни реликви…

Като каза това, Херхор свали от главата си короната, украсена с уреус, и я предаде на първожреца Мефрес.

Суровото лице на фараона се проясни и той се отправи към трона си.

Внезапно свети Мефрес се изправи пред него и като се наведе доземи, каза:

— Благоволи, свещени господарю, да изслушаш най-покорната ми молба…

Но когато се изправи и продължи да говори, нямаше никаква покорност нито в гласа, нито в очите му.

— Ето думите на върховния съвет на всички първожреци…

— Кажи — отвърна фараонът.

— Известно ви е, ваше величество — продължи Мефрес, — че фараон, който не получи посвещение в първожреческо достойнство, не може да принася най-висшите жертви, нито да облича и да съблича чудотворния Озирис.

— Разбирам — пресече го владетелят. — Аз съм фараон, който не притежава първожреческо достойнство.

— Поради тая причина — продължи да говори Мефрес — върховният съвет моли покорно ваше величество да определите първожрец, който би могъл да ви замества при изпълнение на религиозните обреди.

Като слушаха тая решителна реч, първожреците и цивилните сановници трепереха и се въртяха, сякаш се намираха върху нажежени камъни, а военачалниците уж случайно нагласяваха мечовете си. Но свети Мефрес ги изгледа с нескривано презрение и отново впи студен поглед в лицето на фараона.

Ала господарят на света и този път не се смути.

— Добре, че ваше достойнство ми напомни за това важно задължение — отвърна той. — Военните занятия и държавните работи не ще ми дадат възможност да се занимавам с обредите на нашата света религия и за тях ще трябва да си определя заместник…