След полунощ, ако пожелаеше, негово величество можеше вече да спи, докато пропеят първи петли.

Такъв благочестив и трудолюбив живот водеше още до преди половин година добрият бог, дарителят на живот, покровителство и здраве, който денем и нощем бдеше над земята и небето, над видимия и невидимия свят. Но от половин година вечно живеещата му душа почна все по-често да се отегчава от земните дела и телесното си одеяние. Имаше дни, когато фараонът не ядеше нищо, имаше нощи, през които съвсем не спеше. Понякога през време на аудиенциите върху кроткото му лице се появяваше израз на силна болка, а много често, все по-често, се случваше да губи съзнание.

Изплашената царица Никторис, достопочтеният Херхор и жреците много пъти питаха владетеля дали не го боли нещо? Но господарят повдигаше рамене, мълчеше и продължаваше да изпълнява тежките си задължения.

Тогава дворцовите лекари започнаха незабелязано да му дават най-силни подкрепителни лекове. Отначало слагаха във виното и храната му пепел от кон и от бик, после — от лъв, носорог и слон; но тия мощни лекарства, изглежда, не даваха никакъв резултат. Негово величество толкова често припадаше, че вече престанаха да му четат докладите.

Един ден достопочтеният Херхор, царицата и жреците паднаха ничком пред фараона и с молби го склониха да бъде прегледано божественото му тяло. Господарят се съгласи, лекарите го прегледаха, чукаха го навсякъде, но не намериха никакви опасни признаци освен крайно изтощение.

— Какво чувствуваш, ваше величество? — попита го накрая най-мъдрият от лекарите.

Фараонът се усмихна.

— Чувствувам — отвърна той, — че ми е време да се върна при лъчезарния си баща.

— Това, ваше величество, не можеш да направиш, без да причиниш голяма загуба на народите си — побърза да забележи Херхор.

— Ще ви оставя сина си, Рамзес, който е лъв и орел в едно лице — каза господарят. — И ако го слушате, той наистина ще подготви за Египет такава съдба, за каквато не е чувано от началото на света.

От това обещание тръпки побиха свети Херхор и другите жреци. Те знаеха, че престолонаследникът е лъв и орел в едно лице и че ще трябва да го слушат. Те предпочитаха да имат още дълги години тоя кротък господар, чието сърце, изпълнено с милост, беше като северния вятър, който носи дъжд за нивите и прохлада за хората.

Затова всички като един човек паднаха ничком на земята със стон и лежаха така, докато фараонът не се съгласи да се подложи на лечение.

Тогава лекарите го изнесоха за цял ден в градината между ухаещите иглолистни дървета, храниха го с кълцано месо, поиха го със силни бульони, с мляко и старо вино. Тия енергични средства засилиха негово величество за около една седмица; но веднага след това настъпи ново отпадане и за да го преодолеят, накараха болния да пие прясна кръв от телета, произхождащи от Апис.

Но и кръвта не помогна за дълго, та трябваше да потърсят съвет от първожреца на светилището на злия бог Сет.

Сред всеобща тревога мрачният жрец влезе в спалнята на негово величество, погледна болния и му препоръча да пие страшно лекарство.

— Трябва — каза той — всеки ден фараонът да пие по чаша кръв от невинни деца…

Жреците и сановниците, които изпълваха стаята, онемяха от този съвет. После зашепнаха, че за тая цел най-добре ще подхождат селските деца, защото децата на жреците и на големците още като бебета изгубват невинността си.

— Все ми е едно чии ще бъдат децата — отвърна жестокият жрец, — стига негово величество да има всеки ден прясна кръв.

Легнал на постелята, господарят слушаше с притворени очи тоя кървав съвет и уплашения шепот на придворните. Но когато един от лекарите попита боязливо Херхор дали може да се заеме с намирането на подходящи деца, фараонът се сепна. Той впи мъдрите си очи в присъствуващите и каза:

— Крокодилът не изяжда своите малки, чакалът и хиената се жертвуват за рожбите си, как може тогава аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?… Наистина никога не съм допускал, че някой ще се осмели да ми препоръча такова недостойно лекарство…

Жрецът на злия бог падна на земята и започна да се оправдава, че досега в Египет никой не е пил детска кръв, но тъмните сили по такъв начин възвръщали здравето на човека. Поне такова средство се употребявало в Асирия и Финикия.

— Засрами се — отвърна фараонът, — говориш такива отвратителни неща в двореца на египетските владетели. Не знаеш ли, че финикийците и асирийците са глупави варвари? Но у нас и най-непросветеният селянин няма да повярва, че невинно пролятата кръв може да бъде полезна за някого…

Така рече равният на безсмъртните. Придворните закриха изчервените си от срам лица, а първожрецът на Сет се измъкна тихо от стаята.

Тогава Херхор, за да спаси гаснещия живот на владетеля, прибягна до крайно средство и каза на фараона, че в едно от тиванските светилища живее скрито Бероес, най-мъдрият жрец от Вавилон и несравним чудотворец.

— За ваше величество — каза Херхор — той е чужд човек и няма право да дава толкова важни съвети на нашия господар, но позволи, повелителю, да те види, защото съм уверен, че ще намери лекарство за болестта ти и в никакъв случай няма да оскърби твоята светост с безбожни думи.

И тоя път фараонът се поддаде на увещанията на верния си слуга. Повикан по някакъв тайнствен начин, два дни по-късно Бероес пристигна по Нил в Мемфис.

Мъдрият халдеец дори не прегледа подробно фараона и посъветва:

— Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви достигат до трона на всевишния. И след като той се помоли искрено за здравето на фараона, господарят ще оздравее и ще живее дълги години. — Като чу тия думи, фараонът погледна към групата жреци в стаята и каза:

— Тук виждам толкова свети мъже, че ако някой от тях поиска да помисли за мене, аз ще оздравея…

И се усмихна незабелязано.

— Всички сме само хора — намеси се чудотворецът Бероес. — И затова душите ни не винаги могат да се издигнат до подножието на предвечния. Но аз ще ти посоча, ваше величество, безпогрешен начин да откриеш човека, който се моли най-искрено и най-резултатно.

— Добре, открий ми тоя човек, за да стане мой приятел в последния час на живота ми.

След благосклонния отговор на господаря халдеецът поиска стая само с една врата, в която никой не живее. Той нареди същия ден, един час преди залез слънце, негово величество да бъде пренесен там.

В определения час четирима най-висши жреци облякоха фараона с нова ленена дреха, прочетоха над него дълга молитва, която решително прогонваше злите сили, и като го настаниха в проста лектика от кедрово дърво, занесоха го в празната стая, където се намираше само една малка масичка.

Бероес беше вече там и се молеше, обърнат на изток.

Когато жреците излязоха, халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен шарф, а на масичката пред фараона сложи черна стъклена топка. В лявата си ръка хвана остра кама от вавилонска стомана, в дясната — жезъл, покрит с тайнствени знаци; с него той описа във въздуха кръг около себе си и фараона. После зашепна, като се обръщаше подред към четирите страни на света:

— Аморул, Танеха, Латистен, Рабур, Адонаи… Смили се над мен и ме очисти ти, отче небесни, милостив и милосърден… Ниспосли върху недостойния си слуга своята свещена благословия и протегни всемогъщата си ръка срещу упоритите и бунтовни духове, за да мога в спокойствие да обсъждам твоите свети дела…

Той прекъсна и се обърна към фараона:

— Мер-амен-Рамзес, първожрец на Амон, виждаш ли някаква искра в това черно кълбо?…

— Виждам бяла искрица, която, изглежда, се движи като пчела над цвят…

— Мер-амен-Рамзес, гледай в тая искра и не откъсвай очи от нея… Не поглеждай нито надясно, нито наляво, към нищо, което би се появило отстрани, каквото и да е то…

И отново зашепна:

— Бараланенсис, Балдахиенсис, в името на могъщите князе Геньо, Лахиадае, управители на царството