от купищата глупости, с които си тъпче главата, и от празнотата, в която живее.

— Но тя се занимава — отговаряше Шарл.

— О, занимава се! С какво? Да чете романи, лоши книги, съчинения против вярата, дето се подиграват на свещениците с думи, взети от Волтер. Но всичко това ще отиде още по-далеч, клето чедо, и всеки, който няма вяра, винаги свършва зле.

Така че решено беше да попречат на Ема да чете романи. Тая работа съвсем не изглеждаше лесна. Добрата жена се нагърби да я свърши: когато минеше през Руан, тя щеше да отиде лично при книжаря и да му съобщи, че Ема прекратява абонамента си. А ако той въпреки това упорства в тоя свой занаят на отровител, няма ли човек право да се обърне към полицията?

Сбогуването на свекървата със снахата беше сухо. През трите седмици, докато бяха заедно, те не бяха разменили и четири думи, като не се смятат въпросите и любезностите при срещането им на трапезата и вечер, преди да си легнат.

Старата госпожа Бовари си замина в сряда, пазарния ден в Йонвил.

От заранта площадът беше задръстен с цял ред двуколки, които, облегнати в земята и с окови във въздуха, заемаха мястото пред къщите от църквата до странноприемницата. Отсреща имаше палатки, дето се продаваха памучни платове, вълнени одеяла и чорапи заедно с конски юлари и връзки сини панделки, краищата на които се развяваха от вятъра. Едра железария бе сложена на земята между пирамиди от яйца и кошници със сирене, отдето се промушваха лепкави сламки; до земеделските машини — ниски клетки, в които кудкудякаха кокошки и подаваха през пречките главите си. Множеството, струпано на същото място, без да ще да помръдне, застрашаваше от време на време да строши стъклата на аптеката към улицата. Всяка сряда аптеката винаги беше пълна и хората се тъпчеха там не толкова да купуват лекарства, колкото за медицински съвети: такава блестяща известност имаше господин Оме из околните селища. Неговата здрава самоувереност беше замаяла селяните. Те го смятаха за най-големия от лекарите.

Ема се беше облакътила на прозореца (тя често правеше това: в провинцията прозорецът замества театъра и разходките) и се развличаше, гледайки навалицата от селяни, когато съзря някакъв господин в редингот от зелено кадифе. Той носеше жълти ръкавици, макар че бе обут с груби гетри, и отиваше към къщата на лекаря, следван от един селянин, който вървеше, отпуснал глава, с много умислен вид.

— Мога ли да видя господин лекаря? — попита той Жюстен, който приказваше на прага с Фелисите.

И като го помисли за прислужник: в къщата, добави:

— Кажете му, че господин Родолф Буланже от Ла Юшет го търси.

Новодошлият прибави към името си титулната частица не от суетност, но за да разберат по-добре кой е. Ла Юшет наистина беше имение близо до Йонвил, от което той бе успял да придобие замъка с два чифлика, които обработваше сам, без да се притеснява много. Живееше по ергенски и минаваше за човек, който има петнадесет хиляди доход.

Шарл влезе в залата. Г-н Буланже му посочи ратая си, който искаше да му пуснат кръв, защото усещал мравки по снагата си.

— Това ще ме изчисти — отвръщаше той на всички доводи.

Тогава Бовари поръча да донесат бинт и едно легенче и помоли Жюстен да го държи. После се обърна към съвсем побледнелия селянин:

— Никак да не се боиш, юначе!

— Не, не — отговори човекът, — карайте.

И със самохвалски вид протегна голямата си ръка. От рязването на ланцета кръвта бликна и опръска огледалото.

— Дай по-близо легенчето! — викна Шарл.

— А — рече селянинът, — също като малко изворче, което тече! Каква червена кръв съм имал! Това е хубав белег, нали?

— Понякога — поде лекарят — отначало не се усеща нищо, после идва припадъкът и особено когато са яки хора като него.

При тия думи селянинът изпусна калъфчето, което въртеше между пръстите си. Облегалото на стола изпращя от разтърсването на плещите му. Шапката му падна.

— Предполагах, че това ще се случи — рече Бовари, като натисна вената с пръст.

Легенчето в ръцете на Жюстен затрепера: коленете му се подгънаха, той побледня.

— Ема, Ема! — позова Шарл.

С един скок тя слезе по стъпалата.

— Оцет! — викна той. — А, господи! Двамина наведнъж!

И от вълнение едва можа да сложи компреса.

— Няма нищо — каза съвсем спокойно г. Буланже, поемайки в ръцете си Жюстен.

И го сложи на масата, като облегна гърба му на стената.

Госпожа Бовари почна да измъква връзката му. Шнурът на ризата беше вързан на възел; няколко минути нейните леки пръсти досягаха шията на юношата; сетне тя намокри батистената си кърпичка с оцет и наквасваше слепите му очи бързо и често, като духаше лекичко отгоре.

Коларят се съвзе, но припадъкът на Жюстен още продължаваше и неговите зеници се загубваха в бялото на окото като сини цветчета в мляко.

— Ще трябва — каза Шарл — това нещо да се скрие от него.

Госпожа Бовари взе легенчето, за да го сложи под масата; при движението, за да се наведе, роклята й (беше лятна рокля с четири волана, жълта, с дълга талия и широка пола) се разстла около нея върху плочките на залата; и понеже, както беше наведена, се полюляваше малко с разперени ръце, платът се издуваше тук и там според движенията на корсажа й. После тя взе шише с вода и почна да пуска вътре късчета захар, а в това време дойде аптекарят. В общото объркване прислужницата бе отишла да го извика; още отдалеч, като видя, че ученикът му е с отворени очи, той си пое дъх. Сетне се повъртя около него, като го оглеждаше от глава до пети.

— Глупак — рече той, — същински глупак, пълен глупак! Голямо чудо, една флеботомия! И то за юнак, който няма страх от нищо! Катерица такава, ей го на, цял-целеничък, катери се да брули орехи на шеметни височини. Е, хайде, хвали се! Ето хубавите ти планове за твоята бъдеща работа като аптекар, защото може да се случи да бъдеш призован поради важни обстоятелства пред съд, да дадеш осветления на съдийската съвест; и ще трябва да запазиш хладнокръвие, да разсъждаваш, да се покажеш мъж или да те сметнат глупец!

Жюстен не отговаряше. Аптекарят продължи.

— Кой ти каза да дойдеш? Ти постоянно досаждаш на господин Бовари и на госпожата! А, от друга страна, в сряда ти си ми крайно необходим. У нас сега има двадесет души. Аз зарязах всичко само от грижа за теб. Хайде, върви си! Бягай! Чакай ме и пази шишетата с лекарства!

Когато Жюстен, който се обличаше, излезе, поговориха малко за падането в несвяст. На госпожа Бовари никога не беше й се случвало.

— Това е необикновено за една дама! — каза г. Буланже. — А срещат се твърде слаби хора. Аз при един дуел видях как секундантът загуби съзнание, щом чу, че се пълнят пистолетите.

— На мене — каза аптекарят — видът на чуждата кръв не ми действа; но като си представя, че моята кръв може да изтече и ако помисля повечко за това, само то ми стига, за да падна в несвяст.

През това време г. Буланже изпрати слугата си, като му поръча да се успокои, щом прищявката му се бе изпълнила.

— Тя ми достави удоволствието да се запозная с вас — прибави той.

И казвайки това, гледаше Ема.

Сетне сложи в ъгъла на масата три франка, поздрави нехайно и излезе.

Скоро беше отвъд реката (трябваше да мине оттам, за да се върне в Ла Юшет); и Ема го видя в ливадата, вървящ под тополите, спирайки се от време на време, като човек, който размисля.

„Тя е много мила! — казваше си той. — Много е мила тая жена на лекаря! Хубави зъби, черни очи, прелестен крак и обноски на парижанка. Отде, дявол да го вземе, изникна тя? Де я е намерил тоя дебеланко?“

Господин Родолф Буланже беше на тридесет и четири години; по нрав беше груб и по ум съобразителен,