бързите в цялото царство.
Отстрани препускаха шест други коня без ездачи. Принцовете трябваше да скочат върху тях при пълен бяг и в същото бреме да стрелят.
Живият и отмерен галоп на конете караше земята да трепери. Приближиха мишените. В миг като по заповед, чута само от тях, принцовете се изправиха върху конете, хванаха лъковете си и приготвиха първата стрела. Втората беше готова в коланите им. Конете все препускаха с развети гриви от вятъра. Тогава момците, държейки се върху едното стреме, освободиха и другия си крак, пуснаха първата стрела, после втората и се намериха върху коня, който препускаше редом с тях.
Когато прахът, вдигнат от бързия бяг, се поразнесе, можаха да се видят дванайсет стрели в шестте мишени. Вик на възторг избликна от тълпата. Брамините следяха с особен интерес опитите на принц Юдищира, изящен, отмерен и пъргав, докато властното и борческо лице на Дурьодан привличаше благоразположението на воините.
След игрите на гърба на слон младите принцове се биха на дуел с ятагани. Хората сякаш присъствуваха не толкова на сурова борба, колкото на танц, изпълнен с хумор и грация. Зрелища и удари с остър меч се редуваха, изпълнени с ловкост.
Дрона беше развълнуван и доволен.
След общите състезания дойде ред на личните изпитания. По покана на своя учител Арджуна излезе сам в средата на арената и се качи на бойна колесница, запрегната с два буйни коня, които риеха земята. Изправиха мишената: един малък глиган от бронз, който се въртеше около оста си. Стрелецът от своята колесница в пълен бяг трябваше да му вкара десет стрели в устата. Това беше изпитание достойно за любимия ученик на Дрона. Всичките зрители се изправиха на крака. Кочияшът шибна конете, които полетяха вихрено. Арджуна, без да изпуска подвижната мишена от очи, ту се изправяше на колесницата, ту се сгушваше или коленичеше, търсейки най-добрия ъгъл за стрелба. И после, бързо една стрела! Втора — трета! Развълнувани поздравления: и десетте стрели бяха забити в устата на малкия глиган, който продължаваше да се върти. Колесницата се спря сред облак прах пред ложата на царя. Дритаращра гледаше пред себе си със своите мъртви очи и следеше състезанието, воден от поздравленията на зрителите. Той промълви на Дрона, който седеше близо до него: — Слава на храбрите воини от моето царство! Всичко бе преминало спокойно: празникът протичаше в ред и с въодушевление. Но ненавистта, която кълнеше в сърцата на братовчедите, не закъсня да избухне. Когато поздравленията и виковете, предизвикани от ловкостта на Арджуна, стихнаха, Дрона покани Дурьодан и Бхимасена да премерят силите си в борба. Двамата младежи излязоха напред с голи гърди, носейки боздуганите си на рамо: Дурьодан — горд и намръщен, Бхимасена — самохвалец и усмихнат. Гигантът бе поздравен сърдечно от децата, които се възхищаваха от колоса, едър и прав като дърво. Пристигнали, двамата борци, заеха отбранителна поза и почнаха да си разменят първите удари. Беше забранено да се удря по главата. Бхимасена беше силен, но Дурьодан, по-подвижен, отскачаше и му даваше отпор. Удари валяха и от едната и от другата страна и някои причиняваха болка! Тълпата, разделена на две групи, крещеше и окуражаваше братовчедите. Подбуждани от зрителите, двамата борци се разгорещяваха все повече и повече и се ожесточаваха. Внезапно Бхимасена се подхлъзна. Дурьодан понечи да се възползва от това; той напрегна мускулите си, събра всичката си сила и се накани да нанесе страшен удар по главата на своя противник. Тръпка на ужас премина през тълпата. Бхимасена, опирайки се на земята с лявата си ръка, вдигна дясната и отби нападението със своя ятаган. Борбата ставаше жестока, всички удари бяха позволени. Като два разярени слона Бхимасена и Дурьодан си желаеха смъртта един на друг, подбуждани от омразата, която се бе натрупала от години. Викове на изумление, на окуражаване, поздравления, укори излитаха от тълпата, силно възбудена от ожесточението на борбата. На всяка цена трябваше да се избегне нещастието. Юдищира дотича с вик; Дрона напусна разтревожен царската трибуна, за да отиде при младежите. Само неговата намеса можа да раздели двамата братовчеди, задъхани, плувнали в пот, с очи пълни с ненавист. Царят обяви с горчивина края на игрите. Шестимата принца преминаха набързо и в безредие пред царската трибуна, после излязоха от арената. Тълпата се разпръсна, тълкувайки този обезпокояващ случай. Празникът, започнал с радост, завършваше с безпокойство и тревога.
Новият цар
Една сутрин Д ртара щра свика своя таен съвет. Сановниците се събраха тронната зала. След като за свидетелствуваха на царя най — дълбокото си уважение, те насядаха мълчаливо върху разкошните възглавници, наслагани по земята. Дритаращра бе заобиколен от шестима мъдреци. Между тях и учителят Дрона седеше безучастен.
Дритаращра изглеждаше загрижен и се взираше празното пространство с изгасналите си очи.
— Верни приятели — каза той, — свиках би, за да ви уведомя за решенията, които взех, след като дълго размислях и се молих. Вие знаете, че заставен да се възкача на трона след смъртта на моя брат, аз имах едно единствено желание: да се откажа от царуването, щом като моите деца и моите племенници достигнат пълнолетие. Мисля, че е дошло време да определим кой ще ме замести… Винаги съм се надявал, че моят избор ще се осъществи в мир и съгласие. Уви, добре виждам, че надеждата ми е пропаднала. Случилото се между принцовете Дуроьдани Бхимасена по време на турнира дълбоко ме нарани и ме кара незабавно да избера наследника си. Искам да избягна опасността стремежът за властвуване да изкопае още една злина, а да дам на моя народ един цар силен и с ваше съгласие, реших да отстъпя короната на принц Юдищира.
Гласът на клетия цар издаваше цялата му мъка. От дълги години той се бе надявал, че ще може да посочи своя син Дурьодан като най-достоен да получи короната. Сега разумът и честността го задължаваха да избере своя племенник: бащиното му сърце страдаше жестоко.
Верните съветници размениха погледи на разбирателство. От името на всички Дрона взе думата:
— Велики и мъдри Дритаращра, ние поддържаме решението ти и споделяме твоята мъка. Даваме обет, щото твоята жертва, направена в името на справедливостта, да възвърне съгласието между принцовете и да ги възроди.
Като стана цар, Юдищира се показа достоен за доверието на Дритаращра и тайния съвет. Той пристъпи към задачата си сърцато, заемайки се преди всичко с преобразованията и сигурността на своите владения.
През царуването на Дритаращра съседни народи бяха нахлули в земите край границите и бяха изпокрали добитъка. Те бяха прогонени и сурово наказани.
Походът срещу Друпада, цар на Кампилия, който беше заграбил една плодородна и залесена равнина, се увенча с успех.
Юдищира беше изпратил при царя трима пратеници: един стар красноречив брамин и двама от най- смелите си войни. Те поискаха от Друпада да изтегли войските си от завзетите земи и му дадоха да разбере, че Юдищира в името на старото приятелство, което свързва двете царства, искрено желае мира, но не ще се поколебае да хване оръжието, ако правата му не бъдат зачетени.
Мисията не излезе на добър край. Друпада беше много внимателен с пратениците, но не се съгласи да върне завзетите земи.
Юдищира, макар и неохотно се зае да защити правата си чрез сила. Той имаше обаче лични съображения да избегне обявяването на война на царя на Кампилия. Друпада беше ученик на Дрона, когато последният преподаваше в Училището на училищата. Противно беше на Юдищира да се сражава с един ученик на своя високо почитан учител.
Все пак той се постара да разработи военен план, който би му позволил вероятно да възвърне земите си при възможно най-малко кръвопролитие. Трябваше да завладее града с изненада и да застави Друпада да ги върне.
Той избра най-силните и най-сигурните от своите воини и накара да приготвят колесниците.
Отказа се от слоновете: те щяха да бъдат много бавни за светкавичната скорост, каквато изискваше това начинание. Когато всичко беше готово, малочислената армия се понесе с все сила по неприятелската
