Дрищадумна, зад вратата, се досети: Юдищира, Арджуна, Бхимасена… Та това са… синовете на Панду!

Той бързо излезе от къщата на грънчаря и се затича да съобщи чутото и видяното на царя.

Лесно е да се отгатне краят. Царят, безкрайно щастлив, отиде със свитата си при принцовете и ги покани да се настанят в палата му заедно с майка си.

Сватбата на Юдищира и Драупади бе отпразнувана с нечувано великолепие и тържественост.

Новината за завръщането на синовете на Панду и ужасната история с пожара в Къщата на щастието се разчуха веднага. От всички краища на Индия пристигаха пратеници в Кампилия и принасяха на Юдищира злато, войници и оръжие, за да го подпомогнат да си възвърне царството.

В палата в Града на слоновете новината падна като гръм. Цяла Индия беше разбрала престъплението, лицемерието и подлостта на насилника и се готвеше да го накаже заедно със съучастниците му.

Сакуни, злият съветник, и подлият Дюсазана намислиха да напуснат града веднага. Дурьо-дан, напротив, упорит и твърдоглав, какъвто беше, искаше тази работа да се разреши чрез смърт на бойното поле. Старият сляп цар се молеше земята да се разтвори под нозете му и да го погълне.

Сред това объркване учителят Дрона бе научил с радост зазавръщането на своите скъпи ученици, пое работата в свои ръце. Предложи да отиде като пратеник и миротворец. Той би измолил милосърдието на Юдищира, ако Дурьодан се признае за виновен и слезе от трона.

Последваха жестоки и безкрайни спорове; Дурьодан се съгласи най-сетне с предложение то на Дрона, към което се бяха присъединили по липса на друга възможност Сакуни, Дюсазана и Дритаращра, но Юдищира дали щеше да им прости?

Дрона пристигна в Кампилия със сърце, разкъсва но между надеждата и страха. щом се яви пред височайшия си ученик, той се хвърли в краката му. Не Юдищира го накара веднага да стане, прегърна го нежно и му каза:

— Зная, мой добри учителю, по какви дела си дошъл тук: искаш да простя на чичо си и на моите братовчеди. Не се бой! Никога не съм искал да цапам ръцете си с роднинска кръв, аз не кроя план за отмъщение. Нали сам си ме учил, че добродетелта, силна и постоянна, винаги възтържествува над злото. Добродетелта възтържествува: това ми стига! А колкото до трона в Града на слоновете, ето какво реших: Дурьодан и аз ще си разделим царството. Братовчед ми ще остане в Града на слоновете. Моите братя и аз ще основем на север нов град, който ще бъде столица на моето царство. Сега си върби с мир и нека небето те закриля.

Решението на Юдищира се изпълни. Той получи половината царство и основа нов град, който беше наречен Градът на гората. В него издигна великолепен палат, където заживя щастливо със съпругата си, принцеса Драупади, царица Кунти и братята си. Те се ожениха по-късно за доби и прекрасни принцеси.

Царуването на Юдищира беше честито. Царството бе силно и преуспяваше; добивът — изобилен; мирът вътре и отвън даваше възможност на жителите на града да живеят спокойно като членове на едно голямо семейство.

Великодушието на Юдищира към неговия братовчед и неговото недостойно семейство събуди възхищението на цяла Индия.

Другите царе го признаха за най-мъдър от принцовете и го поканиха да вземе участие в Жертвоприношението на коня.

Това беше най-голямата почит, която индуските царе можеха да засвидетелствуват на сина на Панду. Жертвоприношението-на коня беше действително много тържествен обред, който най-мъдрият от владетелите можеше да отслужи.

Юдищира, трогнат и щастлив, се приготви за церемонията грижливо.

В началото на пролетта, след като прекара цял ден в мълчание и размисъл, той избра един от своите великолепни бойни коне и нареди да му направят очистителна баня. Един човек от скромно потекло уби едно куче и го потопи във водата, в която бе окъпан конят. Той бе пуснат на свобода да скита из полята цяла година. Четиристотин младежи, избрани между царските принцове и синовете на воините, го наглеждаха да не се изгуби, защото иначе всичко трябваше да почне отначало.

Докато конят скиташе, бяха уреждани големи празненства. Хора на тълпи се стичаха на мястото, където щеше да се извърши жертвоприношението. Поети, дошли от всички провинции, пееха стари легенди и възхваляваха големите дела и добродетели на Юдищира.

Годината изтече, тогава започна истинската церемония.

В присъствието на всички царе на Индия Юдищира се приближи до коня. Той беше със скъпоценно наметало, впрегнат в златна колесница. Един брамин, долепил длани, произнесе следната молитва: „Нека на човека, който предлага тази жертва, да му се роди момче! Това момче да стане герой, сръчен стрелец и непобедим воин! Нека чрез тази жертва да расте непрестанно слабата и могъществото му! Земите му да раждат изобилен плод, силни волове и бързи като вятъра коне!“

След тази молитва конят бе убит и трупът му изгорен в чест на боговете върху свещения огън. Тогава царете и принцовете минаха пред Юдищира, за да му засвидетелствуват почитта си и да го провъзгласят за „Цар между царете“.

Сред владетелите, които се обявиха за подвластни на мъдрия син на Панду, смирен и покорен, беше сам Дурьодан.

В края на церемонията царете, бойните и брамините произнесоха мощно три пъти:

„Щастие и слаба на великия Юдищира!“

Млади читатели, в ръцете си държите нова книга — „Индийски приказки“, която ще ви срещне с герои от далечното минало на Индия, дали основа на старинния епос „Махабхарата“, или „Велико сказание за потомците на Бхарата“.

Основният разказ проследява живота и съдбата на синовете на цар Панду, починал рано, и на синовете на слепия му брат Дритаращра, поел управлението на царството.

При все че принцовете братовчеди Арджуна, Юдищира и Бхилласена, синове на цар Панду, и Дурьодан, Дюсазана и Карна, синове на Дритаращра, живеят като братя и заедно се възпитават в храброст и военно изкуство, враждата не закъснява да пусне кълнове помежду им, които растат с приближаването на деня, в който един от принцовете трябва да наследи трона.

Епичните събития, наситени с борби, поражения и победи на най-достойния — Юдищира, се редуват с предания, сказания, митове, легенди, морални проповеди и философски размисли, така че повествованието представлява една енциклопедия на индийските нрави и обичаи, в представите на непросветените хора постъпките на приказните герои често се ръководят от волята на боговете. Като всички народи в древността и индийците не са могли да си обяснят проявите на природните сили и са ей отъждествявали с измислени от тях богове, в които вярвали и са им били благодарни за равновесието в безкрайната вселена.

Отделните части на цялостното епично произведение, макар и различни по род и вид са споени от богатата източна фантазия и мъдрост и са поетично и увлекателно преразказани.