придошлата кръв. Но лъкът не се огъна. Омаломощен, принцът го пусна на земята и се оттегли засрамен в края на полето.

Втори беше Дурьодан. Узурпаторът на трона на Юдищира се обърна към брат си Карна и заяви с предизвикателство:

— Аз ще успея!

Но щом хвана лъка, видя се принуден да го пусне. Не беше предполагал, че е толкова тежък! Обаче тласкан от горделивостта си, той нагласи стрелата, вдигна лъка и опъна тетивата. Лицето му плувна в пот, лъкът сякаш се поддаде, но тетивата се изплъзна от пръстите му и Дурьодан се просна на земята сред общия смях. Синът на Дритаращра се изправи, целият в прах, и си тръгна, мятайки заплашителни погледи наоколо.

Един след друг излизаха претендентите все по-неуверени. Някои падаха под тежестта на този дяволски лък, други се премятаха, отнесени от тетивата. Неколцина успяваха да повдигнат лъка и се опитваха да стрелят, но падаха изнемощели.

Последен беше принц Карна. Той вдигна лъка смело и опита гъвкавостта му. Тълпата замлъкна. Драупади трепереше. Този младеж очевидно беше много силен и сръчен, защото си служеше с лъка толкова леко. Може би той ще бъде победителят.

Много спокойно, изящен в движенията си, Карна опъна лъка и се прицели в отражението на мишената във водата. Тълпата затаи дъх. Миговете изглеждаха векове. Карна стреля. Рибката трепна леко, докосната от стрелата.

Сякаш гръмотевица разтресе арената: тълпата, на крака, аплодираше, възхваляваше. При все че не беше улучил точно мишената, Карна се явяваше като победител в това състезание и достоен да се ожени за Драупади. И наистина под нестихващи овации принцът пристъпваше към царската трибуна.

Арджуна, който беше следил състезанието с нерви изпънати до скъсване, скочи от мястото си с проклятия право на арената. Той не можеше да допусне хубавата Драупади да влезе в семейството на предателите подпалвачи!

Тълпата, виждайки младежа да тича към средата на полето, замлъкна в почуда. Какво искаше той? Да спечели това изпитание, трудно дори за най-смелите воини на Индия.

Ясно, че това беше желанието му: той беше взел лъка и стоеше изправен в центъра на полето.

— Изгонете го, той е луд! Ще има на какво да се посмеем — викаха зрителите негодуващи.

Но брамините от своята трибуна почнаха да окуражават младежа.

— Тъй като принцовете не успяха, нека той да опита! Дори да загуби, няма да бъде голям срамът, понеже нито един от тези горделиви принцове не успя напълно. Оставете го да си опита щастието!

В общата неразбория Арджуна с очи вперени в царската трибуна, чакаше знак на съгласие или на отказ от страна на царя.

Продължителни аплодисменти се издигнаха от трибуната на брамините: царят бе позволил на младока да се състезава.

Арджуна опита лъка внимателно, раздвижи го няколко пъти, после, преди да нагласи стрелата, сведе замислено глава за няколко мига.

След това се прицели в отражението на мишената, пресметна разстоянието между спиците на въртящото се колело. Чу се свистене и златната рибка падна на земята с пронизано око.

Трибуните, арената, въздухът дори затрепераха от мощния възглас на тълпата. Брамините размахваха наметалата си; от всички страни се развяваха разноцветни шалове. Зрителите от по-горните трибуни хвърляха на победителя цветя и гирлянди.

Принцовете мълчаха, побледнели от яд. Те бяха дълбоко засегнати от подмятанията на тълпата, която не ги щадеше заради несполуката им. Опитваха се да се сдържат, но яростта им вземаше връх.

И наистина, щом царят се изправи на своя трон, за да каже на Арджуна: „Почтени брамине, моята дъщеря ти принадлежи“, те се спуснаха към трибуната с извадени саби в ръце.

— Ти се подигра с нас — викаха те. — Ти ни покани да ни унижиш. — Състезанието беше определено само между нас.

Други наобиколиха Арджуна и ревяха в лицето му:

— За какъв се мислиш, прост пазачо на храмове? Да го хванем и да го хвърлим в огъня.

Така бяха притиснали Арджуна, че той не би могъл да се отърве, ако Бхимасена и Юдищира не бяха се притекли да го защитят.

Гигантът повали с юмрук един от най-развилнелите се и го хвърли върху нападателите; Юдищира обезоръжи царя на Мадра и го заплаши със собствената му сабя. Настъпи моментно разколебаване сред принцовете. Арджуна се възползува от него веднага, грабна принцесата и я покачи на една колесница, последван от своите братя. Един удар на камшик и се понесоха в галоп.

Колесницата излетя като вихър от арената сред облак златист прах.

Щом влязоха в града намалиха хода. До къщата на грънчаря отидоха пеша. Там ги чакаше майка им, без да подозира какво се е случило.

От прага на вратата Бхимасена се провикна:

— Мамо, виж какво сме ти довели!

Царицата, изненадана, прие хубавата Драупади с присъщата си прибетлибост.

Принцесата обаче започна да се съмнява: тези трима брамини, въпреки просешките си одеяния, имаха благороден вид, необикновена хубост, изискан говор. Умението на един от тях да борави с лъка беше смайващо. Кои всъщност бяха те?

Когато спокойствието на арената беше отчасти възстановено, царят повика сина си Дрищадумна и му каза:

— Намери ми тези брамини. Вярно е, че аскетичният живот и каляването на волята дават на човека голяма мощ, но този младеж ми изглежда твърде изкусен за положението си. Тук трябва да има някаква загадка.

Дрищадумна тръгна да търси тримата странници. След като преброди различните квартали на града и разпита почти всички хора, насочиха го към къщата на грънчаря. Той обаче можа да му каже само каквото знаеше: тримата младежи щяха да заминават за Кампилия заедно с майка си.

Принцът, решен да узнае истината, влезе в къщата и заповяда на грънчаря да не помръдва и нищо да не казва. Той се настани зад вратата на стаята, в която живееха странниците, и се взря през един процеп.

В стаята бяха тримата брамини, една жена с благородна осанка и принцеса Драупади. Седнали върху рогозка, те разговаряха спокойно в сумрака.

— Братко — каза младежът, който беше спечелил облога, — повтарям ти още веднъж, че не съм искал да се състезавам, за да се оженя за принцесата, но само за да дам добър урок на претендентите и най-вече на нашите братовчеди. щом небето пожела хубавата и благородна Драупади да влезе в нашето семейство, моето желание е тя да стане твоя съпруга. Ти си най-големият, ти си царят. Позволи ми да се откажа от правата си в твоя полза.

— Не — отвърна с решителен и възбуден глас браминът с русите коси, — не, Драупади ти принадлежи. Ти спечели, ти трябва да се ожениш за нея. Не мога да приема дара, който ми правиш, ти си много великодушен!

— А защо не оставим принцесата да реши? — предложи третият брамин с ръст на гигант.

— Бхимасена има право — каза спокойно майката на тримата момци. — Кажи ни, Драупади, кого би искала да си избереш за съпруг? Арджуна или Юдищира?

Младата принцеса се зачерви и наведе глава, после отговори:

— Аз отдавна исках да стана вярна съпруга на цар Юдищира и много плаках при лъжливата вест за неговата смърт. Ако благородният Арджуна наистина е склонен да отстъпи своите права, аз избирам Юдищира.