— Всемогъщи богове, аз винаги съм ви почитала в моите мисли, в сърцето и с делата си. Защо искате да ме измамите? Кажете ми кой е истинският Нал. Аз го обичам и него съм избрала за съпруг. В свещените книги пише, че истината трябва да се тачи винаги и навсякъде. Аз казах истината. Върху нея се опират Небето и Земята. В нейно име ви моля да приемете отново божествения си вид.

Изпълнени с възхищение към девойката, боговете приели блестящите си величествени образи.

Варуна й казал:

— Благородно дете, бъди щастлива със съпруга, който си избрала. Ние ще благословим вашия съюз.

Сватбата била отпразнувана с голямо веселие. Индра, Варуна, Агни и Яма се отправили към своите небесни владения. По пътя те срещнали Хали, духа на злото. Той бил научил със закъснение, че Дамайанти прави голям празник и се забързал към палата. Надявал се да пристигне навреме за избора. Четиримата богове, виждайки го да тича като луд, когато сватбата била вече станала, избухнали в смях.

— Безполезно е да се трепеш — подкачил го Яма. — Дамайанти посочи избраника на сърцето си.

Хали се спрял, обзет от гняв. Произнесъл ужасно проклятие и предрекъл, че човекът, оженен за принцесата, не ще може да живее в мир.

Изминали месеци. Нал бил отвел своята съпруга в палата си и те били щастливи. Но уви, това блаженство не траяло дълго. Един ден царят изпаднал в дълбока печал. Бродел из залите на своя палат тъжен, без да знае какво да прави. Събрали фокусници и танцувачки, но никой не успявал да извика усмивка на лицето му.

Би могло да се каже, че вече нищо не го интересувало, когато един ден той пожелал да играе на зарове. Повикал по-малкия си брат Пюскара да изиграе една игра с него. Пюскара приел. Хали, духът на злото, не бил забравил клетвата си и влязъл в сърцата на двамата братя, за да поведе горкия Нал към гибел.

Играта започнала. В началото залозите били скромни: една перла, едно украшение, един кон.

Нал загубил перлата, украшението, коня.

Подбуждан от несполуката и подтикван от духа, който го лишавал от разум, Нал удвоил залога. И загубил още веднъж.

С кръвясали очи утроил.

Пак загубил.

— Двайсет бойни слонове! — изревал той, хвърляйки заровете.

Загубил бойните слонове.

— Сто от най-хубавите ми коне!

Загубил и стоте коня.

— Сто от моите най-красиви робини!

Загубил и робините.

Заровете се търкаляли върху килима цялата нощ и на другия ден. Напразно министрите и приближените на царя искали да отклонят двамата братя от тази пагубна игра. Те били обсебени от Хали, никой не можел да ги спаси.

Мълчалива и загрижена тълпа се била струпала под балконите на палата.

— Вече нищо не ти остана се провикнал тържествуващ Пюскара. — Сам трябва да се оттеглиш.

— Не — изревал царят. — Аз мога още да играя: имам царството си. Ако спечеля, ще ми върнеш всичкото богатство и ще ми дадеш твоето; ако изгубя, ще ме изгониш.

Пюскара приел.

Заровете били хвърлени. Нал загубил своето царство.

Пюскара изгонил брат си и оповестил своята воля: „Който приюти Нал, ще бъде наказан със смърт“.

Нал и вярната му Дамайанти си тръгнали и прекосили границата на царството.

Един ден младите съпрузи навлезли в тъмна гора. Вървели с часове. Вили уморени и гладни. Птички прелитали пред тях и на Нал му хрумнало да убие няколко. Хвърлил дрехата си да не му пречи, но птичките я грабнали и отлетели с нея.

— Ние сме като заровете — извикали те. — Отнехме ти цялото богатство и царството. Сега ти отнасяме дори дрехата.

Нал, уморен и обезкуражен, помолил Дамайанти да го остави и да се върне при своите родители.

— Сигурен съм, че някой зъл дух ме преследва — й казал той. — Трябва да съм сгрешил неволно. Ти достатъчно претегли заради мене. Върни се у вас.

Но Дамайанти не искала да изостави своя съпруг.

Нал си дал вид, че приема решението й, но когато паднала нощта и Дамайанти заспала, той станал тихо и я оставил. При първите проблясъци на зората младата жена се събудила и видяла, че е съвсем сама; викала Нал дълго и безнадеждно: никой не и отвърнал.

Тръгнала тя по безкрайните пътища и най-сетне, изтощена, стигнала в палата на своя баща, който я приел сърдечно.

В това време Нал продължавал да броди из горите премрял от глад, целият в дрипи. Веднъж той видял да се издига пламък от един храст и чул умоляващ глас:

— Нал, Нал, помогни ми!

Младият мъж се спуснал, стъпкал пламналите клонки и ги изгасил. Но кой го бил повикал на помощ?

Нал се огледал наоколо и открил една малка змия, полуобгорена, която се извивала между още димящите въглени. Младият мъж махнал с досада: ето за кого е рискувал жив да изгори. За една змия!

Но влечугото се изправило и рекло:

— Ти ми спаси живота. Аз съм горски дух и искам да ти се отблагодаря. Какво бих могъл да сторя за тебе?

Нал му разказал тъжната си история. При спомена за Дамайанти той не могъл да задържи сълзите си. Загубата на богатствата и трона не го вълнувала толкова, колкото разлъката със съпругата му.

Тогава змията предложила:

— Ако си съгласен, аз мога с едно ухапване да променя твоя изглед. Така ти ще можеш да живееш близо до твоята хубава Дамайанти и никой, дори тя самата, не ще те познае.

Младият мъж веднага приел и и дал да го ухапе. Щом острите й зъби се забили в неговата плът, той почувствувал вените му да се вледеняват. Обхванало го голяма слабост, гърбът му се превил, погледът му се замъглил, краката му затреперали. Когато се съвзел, си дал сметка, че изгледът му е променен: кожата му била станала по-тъмна, смалил се на ръст, косите му побелели.

Сигурен, че вече е неузнаваем, той решил да отиде и намери съпругата си. Тръгнал на път и стигнал в палата на Видарба, където успял да се услови за гледач на слоновете. Един път на ден той виждал отдалеч своята Дамайанти, която се разхождала самичка в парка.

Всяка вечер нещастникът пеел на звездите своята тъжна песен:

Дамайанти чула тази затрогваща песен и сърцето и се свило. Гласът на непознатия и се сторил близък. Къде го била чувала друг път?

На следната вечер същата песен се разнесла в падащия мрак.

Кой бил нещастникът, който сякаш искал да повери на звездите своята голяма мъка?

Дамайанти пожелала да разбере. Тя извикала прислужниците си и им наредила да търсят навсякъде неизвестния певец.

Намерили Нал и го завели при принцесата. Разпитали го и той не могъл да скрие кой е.