изтръгна едно дърво и удари противника си от разстояние. Гората отекна на жестокия рев: чудовището лежеше неподвижно с разбит череп. Без да изпуска дървото, Бхимасена се обърна към Идимба и каза с глас, в който нямаше шега:

— А сега, махай се, мръсно животно, ако не искаш да те…

Идимба сякаш не разбра изведнъж и се вторачи в гиганта, но при една нова, по-страшна закана тя се отдалечи, треперейки от гняв, сред силен шум от чупещи се клони.

Здрави и читави след тия толкова силни вълнения, Юдищира и Аржуна продължаваха пътя си; Бхимасена вървеше най-напред, носейки майка си на ръце.

Изгледът се изменяше: гората беше не толкова гъста, поляните бяха по-начесто и по-широки. Из тревата и по клоните се мяркаха пауни, яребици и кукувици. В по-откритите места се забелязваха стада слонове, предвождани от силни мъжкари.

Бегълците напредваха вече по-леко; от време на време откъсваха по някой плод, за да залъжат глада си. Свечери се. Принцовете и царицата се подслониха криво-ляво под една ниагрода, за да прекарат нощта.

Събудиха се в ранни зори и се събраха да се посъветват.

Тъй като явно се приближаваха до населено място и не ги застрашаваше ненадейна опастност, необходимо беше да не ги разпознаят и да не събудят подозрение, Дрехите им бяха изпокъсани, но парцалите издаваха качеството на скъпите тъкани и богатството на украшенията. Тези странни скитници щяха да бъдат забелязани и ако Дурьодан случайно бе узнал за бягството им, сигурно щеше да ги преследва. И така те решиха да свалят своите дрехи и скъпоценни украшения и да се облекат в тъкани от лико подобно на аскетите, които се усамотяваха в гората. Щяха да живеят от милостиня като скромни брамини. Никой не ще познае в тези злощастници знатните синове на Панду.

Един ден след като бяха прегазили една река по брода и, срещнаха отшелник, който живееше в малка колиба. Старецът ги поздрави дружелюбно, даде им да хапнат и да утолят жаждата си. Царицата и синовете и приеха с радост. Какво спокойствие цареше в това място! И каква благост имаше в лицето на стария човек с бяла брада и снежни коси!

Докато ядяха ориз, Юдищира, който таеше в сърцето си горчивината от тъжните събития, подхвана със загадки разговор за нещастията в живота, за безразличието на небето, което не винаги възнаграждава добродетелта.

В тази мирна среда той не можа да устои на желанието си да разкрие малко своята душа пред този кротък старец, който го слушаше доброжелателно. Но отшелникът беше изненадан от разочарованието на Юдищира и му каза с тъжен, но твърд глас:

— Млади приятелю знаеш ли коя е най-висшата човешка добродетел? Да знаеш да запазваш спокойствие сред радостта и мъките, победите и пораженията.

Изслушай ме!

Живял някога един цар на име Ашвапати. Той бил богат, могъщ, благороден и справедлив към поданиците си, които много го обичали. Но една горчивина се била вселила в сърцето му: неговата вярна съпруга не го ощастливила със син. Напразно царят умолявал Савитри, богинята на живота, с молитви и пост да го дари с усмивката на едно дете.

Надеждата вече гаснела в неговото сърце, когато една сутрин, както правел жертвоприношението си, му се явила хубавата Савитри.

— Верни Ашвапати — му казала тя, — аз чух молбите ти. Наскоро ще имаш дъщеря. Тя ще бъде хубава и мила.

Богинята изчезнала, оставяйки царя радостен и развълнуван. След кратко време наистина се появило на бял свят едно хубаво момиченце. Нарекли го Савитри.

Савитри расла, тя станала очарователна и мила девойка. Рано сутрин правела жертвоприношенията с на боговете, после усмихната отивала при баща си и му поднасяла венец от цветя, изплетен от нейните ръце.

Сърцето на Ашвапати преливало от радост. Един ден той повикал дъщеря си и и казал:

— Савитри, дете мое, аз съм стар и живота скоро ще ме напусне. Желая да си избереш достоен за тебе съпруг. Още днес ще тръгнеш с моите министри, ще обходиш градовете и селата, планините и равнините, уединените места и бреговете на свещените реки. Като се върнеш, ще ми съобщиш за избора си.

Савитри се поклонила дълбоко в знак на послушание и тръгнала.

Много луни изминали. Савитри вече се връщала. В това време духът Нарова, пратеник на боговете, бил поканен от цар Ашвапати. Когато савитри се върнала баща и я запитал дали си е намерила съпруг.

Девойката отвърнала с нежност:

— Татко, на един самотен хълм, до едно голямо дърво, живее Думасена, онзи, който е бил велик цар на Салви и който днес е беден и сляп. Изгонен от царството си, той прекарва дните във молитви заедно със вярната си съпруга. Той има син на име Сациавати. Душата му е благородна, умът му превъзходен, него съм избрала за съпруг.

— Направила си превъзходен избор казал веднага Народа, който присъствувал на разговора. — Сациавати е хубав, мъдър, силен и търпелив. Знай само, че той ще умре след една година.

Царят изненадан и поразен от думите на духа, посъветвал дъщеря си да избере друг за съпруг, но Савитри, непоколебима, му отвърнала:

— Татко, три неща в света могат да се правят само по веднъж: да посочиш наследникът си да дадеш думата си и, за една девойка, да избере своя съпруг. Аз избрах. Нека животът бъде кратък или дълъг, аз ще го споделя с него.

— Думите ти са мъдри, савитрии казал духът и изчезнал в небето.

Щом като царските дарове били готови, царят свикал брамините си и тръгнали със Савитри на път.

Когато шествието стигнало до колибата на Думасена, старият отшелник седял на килим от листа под хилядолетно дърво. Неговата вярна съпруга и младият Сациавати го обграждали със своята любов. След като изразил почитта към каещите се от кастата на воините, бащата, се обърнал и казал на Савитри:

— Върни се. На живите не е позволено да отиват по-далеч. Помисли по-добре как да направиш достойно за съпруга си погребение.

— Всемогъщи Яма — отвърнала скромно Савитри, — писано е, че съпругата винаги трябва да придружава своя мъж. Мъдреците ме научиха на това. Аз почитам законите и няма да напусна съпруга си.

Тогава Яма казал:

— Твоите справедливи думи и чистият ти глас трогнаха сърцето ми. Поискай нещо и аз ще го изпълня, освен ако се отнася до живота на този човек.

— Направи очите на моя свекър отново да заблестят като слънцето. Но, господарю на героите, чуй ме! Аз не мога да напусна съпруга си, защото най-голямото благо се крие в дружбата с добрите. А моят Сациавати е добър.

Яма се спрял объркан и казал:

— Поискай ми още нещо, само не и душата на този човек.

— Направи моят свекър да си възвърне царството. Могъществото ти е голямо, Яма. Ти изискваш от хората да живеят в мир. Моят Сациавати живееше в мир с всички.

И тя тичала задъхана след бога, който крачел бързо.

Яма й казал със смекчен глас:

— Савитри, твоите думи са ми приятни като извора за зажаднелите устни. Освен живота на твоя съпруг поискай ми още нещо: аз ще ти го изпълня.

И Савитри отвърнала: