търгувате.

— Утре ще изкупим всичко — увери го Айзък.

— Значи ще купувате в ад.

Взрив от недоверчив смях вбеси стареца. Вън от кожата си, той се нахвърли срещу Дарлинг:

— Откога сукалчета като тебе взеха да разбират от бури? И от кого е съставена карта на движението на ураганите в архипелага Пуамоту? Интересно в кои книги сте намерили такава карта? Плавал съм по тия места, когато и най-старите от вас още не са били родени. Знам какво говоря. Като се движат на изток, ураганите описват такава огромна дъга, че се получава почти права линия. А когато се движат на запад, правят остър завой. Спомнете си картата. Обяснете ми защо ураганът през деветдесет и първа смете Аури и Хиолау? Цялата работа е в дъгата, храбреци мои, каква дъга описва! След час-два, най-много три, и тук ще излезе вятър. Я чуйте.

Мощен удар разтърси с грохот кораловите основи на атола. Къщата затрепера. С бутилки уиски и абсент в ръце тъмнокожите слуги се запритискаха един към друг, сякаш търсеха закрила, и се вторачиха през прозорците в грамадната вълна, която прехвърли брега и допълзя до един от навесите за копра.

Парле погледна барометъра, ухили се и злорадо изгледа гостите си. Капитан Уорфийлд отиде да види барометъра.

— Двайсет и девет и седемдесет и пет — съобщи той. — Паднал е още с пет. Старият дявол е прав. Надига се буря. Правете каквото искате, но аз се връщам на „Малахини“.

— Става все по-тъмно — каза Айзък почти шепнешком.

— Господи! Също като на сцена! — рече Мълхол

Грийф, след като погледна часовника си. — Десет часът сутринта, а сякаш припада здрач. Сега започва трагедията. Дайте тиха музика, В отговор нов грохот разтърси атола и къщата. в панически страх хората се хвърлиха към вратата. В тоя полумрак запотените им лица изглеждаха призрачни. Айзък се задъхваше като асматик от задушаващата жега.

— Какво се разбързахте? — ехидно се хилеше Парле на разотиващите се гости. — Пийнете по едно за по път, храбри джентълмени.

Но никой не го слушаше. Когато гостите се запътиха към брега по пътеката, очертана в краищата с раковини, старикът подаде глава от вратата и извика:

— Не забравяйте, господа, че утре в десет часа сутринта старият Парле ще разпродава своите бисери!

На брега се разигра интересна сцена. Хората се качваха припряно в лодките и те една подир друга се отделяха от брега. Притъмня още повече. Тягостното безветрие продължаваше и когато вълните се разбиваха о брега от външната страна на атола, пясъчната ивица потреперваше. Нари Херинг се шляеше лениво по пясъка. Гледаше как капитаните и търговците бързат да отплават и се хилеше. С него бяха Трима от матросите му хавайци и ТаиХотаури.

— Влизай в лодката и хващай едно весло — заповяда капитан Уорфийлд на кормчията си. ТайХотаури приближи нехайно към капитана, а Херинг и хавайците останаха на около четири крачки.

Вече няма да работя при тебе, капитане — каза високо и предизвикателно Таи Хотуари; но изражението на лицето му противоречеше на този тон, и още повече че той усилено намигаше на капитана. — Удари ме, капитане — прошепна хапливо той и пак Смигна многозначително.

Капитан Уорфийлд разбра намека и реши да изиграе добре ролята си. Той вдигна юмрук и изрева:

— Влизай в лодката, мръсна свиня, или ще те смачкам на пихтия.

Храбрецът отстъпи и се наежи; тогава Грийф застана между тях, решил да успокои капитана.

— Отивам да работя на „Нухива“ — каза Таи-Хотаури и тръгна към Херинг и матросите му.

— Връщай се веднага! — кресна след него Уорфийлд.  — Той е свободен човек, капитане — обади се Нари Херинг. — Преди работеше при мене и сега пак ще работи при мене — това е всичко.

— Хайде, че трябва да вървим на шхуната — каза нетърпеливо Грийф. — Я колко притъмня.

Капитан Уорфийлд се предаде, но щом лодката се отдалечи, той се изправи на кърмата и размаха юмрук към брега.

— Ще си разчистя сметките с тебе, Нари! — извика Уорфийлд. — От толкова капитани само ти се намери да отмъкваш чужди моряци.

После седна на мястото си.

— Какво ли има наум ТаиХотаури? — запита се след малко той. — Намислил е нещо, но какво именно?

Щом лодката се доближи до „Малахини“, от борда се подаде разтревоженото лице на Херман.

— Барометърът хвърчи надолу — съобщи той. — Ще има ураган. Наредих да приготвят втората котва

от десния борд.

— Пригответе и голямата — разпореди се капитан Уорфийлд, поемайки ръководството, — Няколко души да изтеглят тази лодка. Обърнете я с дъното нагоре и я закрепете здраво.

Екипажите на всички шхуни бяха заети с работа. Дрънчаха котвени вериги; един след друг съдовете вдигаха котва, обръщаха се, а после пускаха и втора котва. Тези, които имаха трета котва, като „Малахини“, се готвеха да спуснат и нея, след като се разбереше от коя посока ще задуха вятърът.

Мощният рев на прибоя отвън се усилваше все повече, но лагуната беше още спокойна и гладка като огледало. Около къщата на Парле нямаше никакви признаци на живот. При навесите за лодките, копрата и седефа нямаше жива душа.

С удоволствие бих вдигнал котва и бих се омел — каза Грийф. — И ако наоколо беше открито море, така и щях да направя, но тук сме в капан: вериги от атоли се простират и на север, и на изток, все пак най- добре е да не мърдаме. Как мислите,

капитан Уорфийлд? д

— Съгласен съм с вас, макар че при буря лагуната е безопасна като воденичен яз. Питам се само от коя страна ще връхлети ураганът. Охо! Един от складовете на Парле вече отиде, Те видяха как един от навесите за копра се наклони и рухна, пометен от разпенената вълна, която прехвърли пясъчната ивица и се изля в лагуната.

— Прехвърли! — възкликна Мълхол. — И това е само началото. Ето пак!

НОва вълна поде останките от навеса и ги пръсна на пясъка. Трета ги разби окончателно и ги изхвърли в лагуната.

— Да задуха поне, че да се разхладим — процеди махолм. — Не мога вече да дишам. Адска жега. Опекох се като в пещ. С един удар на ножа си той отвори кокосов орех. Като изпи съдържанието му. Останалите последваха примера му, а в това време друга вълна разби пред очите им още един навес, под който бяха складирани черупки от бисерни миди. Сега барометърът показваше двадесет и девет и петдесет. Изглежда, че сме се оказали едва ли не в самият център на ниското налягане — каза весело Уорфиилд. — Нито веднъж не съм попадал в сърцето на ураган. Това ще бъде нещо ново и за вас, Мълхол. както хвърчи барометърът надолу, няма да е шега това.

Капитан Уорфийлд ахна и всички се обърнаха към него. С бинокъла си той оглеждаше югоизточния край на лагуната.

— Ето че идва — каза тихо той. виждаше се и без бинокъл. Необикновена пелена от мъгла стремително се носеше към тях, пълзейки по самата повърхност на лагуната. Пред нея палмите се огъваха ниско и от тях хвърчаха откъснати листа. Ведно с вятъра по лагуната пълзеше ясно очертала ивица потъмняла, кипнала вода. И в тая ивица, сякаш й бяха предводители, се появяваха въртопчета, породени от вятъра. Зад тъмната ивица следваше друга, огледално гладка и спокойна, широка четвърт миля. Подир нея още една — тъмна, разбунена от вятъра ивица, зад която цялата

лагуна кипеше в бяла пяна.