— Чух за залога ти, Александра.

Учтивата усмивка замръзна на лицето й.

— Беше… беше просто шега — намеси се Мелъни Камдън. Гледайки Алекс неодобрително, лорд Норд сухо каза:

— Чудя се дали Хоук ще я намери за смешна.

— На негово място аз нямаше, уверявам ви — мрачно рече Александра.

Лорд Мосби пое ръката на съпругата си и я отведе далеч от Алекс, а лорд Норд се присъедини към приятелите си.

— Проклет да съм! — промърмори Роди, мръщейки се на изпънатите гърбове на отдалечаващите се мъже. Замисли се и после бавно обърна поглед към шокираното лице на Александра. — Явно доста съм те компрометирал с този залог в „Уайтис“ — каза. — Естествено очаквах някои от най-превзетите мъже да се възмутят. Но за съжаление не съобразих, че като се противопоставяш открито на съпруга си с този залог, ще възмутиш цялото мъжко съсловие на висшето общество.

Алекс почти не го слушаше.

— Роди — каза, — много мило от твоя страна, че стоиш до мен, но си доста висок и…

— А ще те забележат доста по-трудно, ако не съм до теб — предположи той и Алекс кимна. — В такъв случай ще се отдалеча.

— Благодаря ти.

— Тъй като се чувствам отговорен за проблема, най-малкото, което мога да направя, е да се разкарам и да те оставя да избягаш.

Той се поклони и се отдалечи от Мелъни и Александра. Пет минути по-късно, обърната с гръб към балната зала, Алекс погледна напрегнато Мелъни.

— Виждаш ли го?

— Не — отвърна приятелката й. — Вече не е до стълбището или някъде насред пътя ти.

— В такъв случай смятам да си вървя — каза бързо Алекс, целувайки Мелъни по бузата. — Ще се оправя… не се притеснявай. Ще се видим утре, ако имам възможност…

— Няма да можеш. Съпругът ми смята, че въздухът в Лондон не е подходящ за мен. Решил е да ме върне в провинцията и да останем там, докато се роди бебето.

Мисълта, че няма да може да се съветва с най-добрата си приятелка, направи Александра нещастна.

— Ще ти пиша — обеща тя, чудейки се отчаяно дали щеше да види Мелъни отново. Повдигна полите си и започна да си пробива път към стълбището. Мелъни извика, но тя не я чу и забърза покрай стената.

Без да спира, се наведе, за да постави чашата си от шампанско на една масичка, и едва потисна писъка си, когато нечия ръка я сграбчи силно под мишницата и я завъртя. Джордан застана между нея и погледите на гостите. Облегна се на стената и с тялото си препречи пътя на жена си. Изглеждаше като спокоен джентълмен, погълнат от интимен разговор с дамата си.

— Александра — изрече със застрашително спокоен глас, — в тази зала има близо четиристотин мъже, повечето от които смятат, че е мое задължение да те дам за пример, като те извлека оттук и те заведа вкъщи, където да ти налея малко здрав разум в главата, което съм напълно склонен да направя — и дори с нетърпение бих направил. — После за нейно учудване взе чаша шампанско от подноса и й я подаде, преструвайки се, че водят нормален разговор, и продължи: — Въпреки че залогът, който си направила, и безобразното ти неподчинение, идвайки тук тази вечер, заслужават публична разправа, аз ще ти предложа две възможности и искам да ме изслушаш много внимателно.

За свой срам и ужас Александра установи, че е толкова изплашена, че можа само да кимне в отговор. Джордан й съобщи първата възможност.

— Или ще си тръгнеш с мен веднага — тихо и по собствено желание или ритайки и крещейки — за мен няма значение. Във всеки случай, ако си тръгнем, всеки в тази зала ще знае защо.

Когато той спря, Алекс преглътна конвулсивно и прошепна:

— А каква е втората възможност?

— Да спасиш гордостта си — отговори той. — Готов съм да танцувам с теб, преструвайки се, че двамата смятаме залога за една безобидна шега. Но каквото и да избереш — довърши той, — все пак ще се разправям с теб, когато се приберем вкъщи, разбираш ли ме?

Последните му думи бяха достатъчни, за да накарат Алекс да се съгласи на всичко… всичко, което би отложило прибирането им у дома.

Въпреки че бе ужасно объркана, тя си помисли, че като й предлага да запази гордостта си, той всъщност се отнася към нея с повече разбиране, отколкото тя с него, когато направи залога. От друга страна, Алекс не можеше да му бъде благодарна, че й спести публичното унижение.

— Предпочитам да потанцуваме — изрече съвсем спокойно.

Джордан се загледа в бледото й лице и се възхити от смелостта й. Учтиво й подаде ръка, а Алекс, трепереща, се облегна на нея.

Щом съпругът й се отмести, тя видя как няколко души бързо се извърнаха и осъзна, че доста хора са наблюдавали задушевния им разговор.

Тя с достойнство премина заедно с херцога през учудената тълпа, която се разтвори като Червено море пред Мойсей, за да им направи път.

Александра обаче загуби контрол, когато двойката, застанала на пътя им, се обърна, за да им направи път, и се озова лице в лице с Елизабет Грейнджърфийлд, чийто възрастен съпруг наскоро бе починал. Шокът от срещата с бившата любовница на Джордан едва не я събори на земята, а съпругът й и Елизабет въобще не се притесниха и се поздравиха учтиво.

— Добре дошли, ваша светлост — каза бързо и дрезгаво тя.

— Благодаря ви — отвърна херцогът с учтива усмивка, целувайки подадената ръка.

Докато наблюдаваше сцената, Александра се почувства така, сякаш някой я бе ударил с юмрук. Успя да задържи учтивата си усмивка, докато се отдалечаваха, но когато стигнаха до дансинга и Джордан се опита да постави ръка на кръста й, тя рязко се отдръпна и го изгледа вбесено.

— Да не предпочиташ да си тръгнем веднага? — попита меко той, а около тях хората се завъртяха в танц.

Прекалено разгневена, за да забележи, че стотици погледи са се насочили към тях от момента, в който стъпиха на дансинга, Александра постави ръка на ръкава на черното му сако, но изражението й красноречиво говореше, че допирът до него й е неприятен.

Двамата се понесоха заедно с останалите двойки.

— Ако имаше и най-малко здрав разум… или ако се бе научила на обноски и поведение — каза сдържано, — щеше да изтриеш това измъчено изражение от лицето си и да се опиташ да изглеждаш доволна.

Думите му, както и арогантната му надменност, породиха желание у Александра да го зашлеви.

— Как смееш да ми говориш за обноски, когато току-що любезничеше със скъпата си любовница в присъствието на собствената си съпруга!

— А какво, по дяволите, очакваше от мен? — попита я съпругът й. — Да я отместя настрани ли? Та тя беше точно на пътя ни!

— Можеше да включиш и мен в разговора ви — сопна му се Алекс, прекалено възмутена, за да си даде сметка, че това щеше да бъде още по-унизително за нея.

Спорът им не остана незабелязан от присъстващите. Танцуващите двойки се блъскаха една в друга в усилието си да чуят нещо. Музикантите се накланяха ту на една, ту на друга а страна, за да виждат по- добре.

— Да те включа… — повтори Джордан изумено. — Да те включа в разговор с жена, с която…

Алекс учтиво му подсказа:

— …С която си споделял леглото си, ли?

— Нямаш право да ми говориш за обноски, мадам. На всички е ясно, че твоето поведение през последните седмици в никакъв случай не е било подобаващо на жена, която е моя съпруга!

— Моето поведение, ли? — възкликна младата жена. — Ако се държах подобаващо на твоя съпруга, трябваше да се опитвам да съблазня всеки мъж, изпречил се на пътя ми!