В същото време икономът на Линдуърди обявяваше:

— Нейна светлост, херцогинята на Хоторн!

Алекс грациозно слезе по огромното стълбище и се присъедини към най-авантюристичната група от хора, пред която се бе показвала. Младата жена реши, че й отива, защото се чувстваше много смела тази вечер.

Стигнала до средата на стълбището, тя хвърли поглед към препълнената бална зала, търсейки или Роди, или Мелъни, или старата херцогиня. Първо видя херцогинята сред групичка от възрастни приятели и се насочи към нея. Младата жена беше прекрасна, очите й блестяха ярко като бижутата й, докато се спираше от време на време, за да кимне царствено на някой познат.

— Добър вечер, мадам — каза весело Александра и целуна сухата буза на старицата.

— Виждам, че си в добро настроение, дете — изрече нейна светлост. — И аз съм щастлива, че Хоторн е послушал отличния ми съвет тази сутрин и е отменил глупавата си възбрана да излизаш.

Алекс й се поклони грациозно, после вдигна глава и радостно обяви:

— Не, мадам, не го е направил.

— Искаш да кажеш…

— Точно така.

— О!

Тъй като знаеше отношението на старата херцогиня към съпружеските задължения, реакцията й не помрачи доброто й настроение. Всъщност не мислеше, че каквото и да било може да помрачи вечерта. Изведнъж Мелъни се втурна към нея ужасена.

— О, Алекс, как можа да направиш такова нещо! — извика тя, прекалено развълнувана, за да обърне внимание на старата жена. — В тази зала няма съпруг, който не би ти извил врата — включително и моя, когато разбере за това! Ти прекрачи всички граници! Не можеш…

— За какво говориш? — прекъсна я Александра.

— Говоря за облога, който си накарала Роди да направи от твое име в книгата за залози на „Уайтис“, Алекс!

— От мое име… — ужасено възкликна Александра. — О, мили Боже! Не би го направил!

— Какъв облог? — рязко попита старицата.

— Би го направил и го е направил! И всички в тази зала знаят.

— Мили Боже! — промълви младата жена.

— Какъв облог? — попита тихо и настоятелно старата херцогиня.

Твърде разгневена, за да й отговори, Александра остави това да направи Мелъни. Привдигайки полите си, тя се обърна, търсейки Роди. Но видя само дузина враждебни мъжки лица.

Най-накрая го забеляза и се нахвърли върху му с убийствен поглед и наранено сърце.

— Александра, любима — каза усмихнато той, — изглеждаш по-ослепително от… — Протегна ръка, за да поеме нейната, но тя се отдръпна.

— Как можа да ми причиниш такова нещо! — попита. — Как можа да запишеш залога ида сложиш моето име до него!

— Какво имаш предвид? — попита тихо Карстеърс. — Направих това, което поиска от мен. Ти искаше да докажеш на висшето общество, че не възнамеряваш да се хвърлиш в краката на Хоук, и аз направих облога на такова място, че всички да разберат за чувствата ти. И никак не ми бе лесно — продължи раздразнено. — Само членове на „Уайтис“ имат право да записват облозите си там, точно затова се наложи да впиша името си като гарант…

— Исках да заложиш вместо мен от свое име, а не от мое, и точно това те помолих да направиш! — възрази Александра. — Един много дискретен и невписан джентълменски залог!

Роди се намръщи:

— Не се прави на идиотка! Какво, за Бога, би спечелила от дискретен и невписан залог?

— Пари! — отчаяно възкликна тя. Той зяпна.

— Пари! — повтори. — Направила си облога, защото си искала пари?

— Разбира се! — отговори. — Че защо иначе ще залага човек?

Гледайки я удивено, Роди я информира:

— Човек залага, защото обича да печели. Ти си омъжена за един от най-богатите мъже в Европа. Защо са ти притрябвали пари?

На този въпрос, въпреки че той бе напълно логичен, Алекс можеше да отговори само ако искаше да сподели намеренията си.

— Не мога да ти обясня — изрече отчаяно, — но искам да ти се извиня, че те обвиних.

Приемайки извинението й, Роди спря един сервитьор, взе две чаши шампанско от подноса му и подаде едната на Александра.

— Как мислиш, има ли шанс Хоук да не е разбрал за залога ми? — попита тя, без да обръща внимание, че всички гости са се смълчали.

Роди, който рядко пропускаше да забележи нещо, се огледа любопитно.

— Не бих казал — рече и с леко движение на ръката насочи вниманието й към по-горната тераса.

Точно в този момент икономът на Линдуърди обяви гръмовно:

— Негова светлост, херцогът на Хоторн!

Алекс вдигна глава, а очите й се присвиха от уплаха, докато наблюдаваше облечения в черно мъж, който слизаше по стълбището. Джордан слезе в залата и хората започнаха да го приветстват.

Бе висок и от мястото си Александра го видя да се усмихва разсеяно, сякаш слушаше какво му говорят хората, но очите му оглеждаха тълпата и търсеха. И Алекс се опасяваше, че търси нея. Изплашена, подаде на Роди празната си чаша, той й връчи своята.

— Пий — рече сухо. — Ще ти е нужно.

Тя се огледа наоколо като лисица, търсеща дупка, в която да се скрие и да избегне търсещия поглед на Хоук. Застана до стената и несъзнателно поднесе чашата към устните си.

Точно в този момент срещна погледа на старата херцогиня. Старицата я погледна, после се обърна и заговори бързо на Мелъни. След миг Мелъни се насочи към Алекс и Роди.

— Баба ти каза — бързо заговори приятелката й, щом ги достигна — за пръв път в живота си да не прекаляваш и да не се безпокоиш, защото според нея Хоторн ще знае точно как да постъпи, когато осъзнае, че си тук.

— Каза ли нещо друго? — запита я отчаяно Александра.

— Да — отвърна тя, кимайки енергично. — Каза да те следвам като сянка и да не те оставям, каквото и да се случва гази вечер.

— Мили Боже! — проплака Алекс. — Нали беше казала да не се безпокоя!

Роди се усмихна.

— Хоук може да не е разбрал за залога ти, така че не бъди толкова напрегната.

— Не се притеснявам само за залога — поясни му мрачно тя, наблюдавайки Джордан и опитвайки се да прецени накъде ще се насочи той, когато се освободи от заобикалящата го тълпа, така че да може да поеме в обратната посока.

— Притеснявам се, че ще разбере, че ще разбере, че съм… — Някой отдясно на херцога му каза нещо и той обърна глава, а погледът му се спря на Александра. — Тук — едва изрече Алекс.

— Мисля, че току-що разбра — подразни я Роди.

Отвръщайки поглед от Хоук, младата жена потърси място, където да се скрие. Обаче съпругът й препречваше единствения път за бягство. Реши, че ще е най-добре да се разхожда сред гостите, докато Джордан я изгуби от поглед.

— Е, ще се смесим ли с останалите, скъпа моя? — предложи Роди, очевидно достигнал до същото заключение.

Алекс кимна, но когато мина покрай лорд и лейди Мосби и лорд Норд, които стояха покрай покритата с огледала стена на балната зала, идеята вече не й се струваше толкова добра. Лейди Мосби хвана Александра и изрече с глас, изпълнен с възхищение: