изглежда искрено съжалява, че…

Жулиет поклати решително глава.

— Всеки друг, но не и Филип.

— Говориш глупости. — Жан Марк беше ядосан. — Филип ще се отнася към нея с най-голяма нежност.

— Не ме ли разбрахте? Тя обича този лъскав паун. Мислите ли, че ще съгласи да му се натрапи за цял живот, когато дори не смее да остане насаме в една стая с него?

— Ще поговоря с Катрин. — Той понечи да тръгне към вратата. — Това е най-доброто решение и ще бъде безразсъдно от нейна страна да…

— Господи, та тя страда! Как може да се очаква да постъпва разумно? — Жулиет се спусна след него. — Не бива да й казвате, че е бременна.

Той се спря изведнъж.

— Сигурна ли си, че тя не знае?

Жулиет поклати глава.

— В момента е като малко дете. Не бива да й казвате нищо. Тя ще преглътне факта, че трябва да се омъжи, за да скрие позора си. Не е необходимо да знае, че зад това се крие и нещо друго.

— Но то не може да се крие дълго време.

— Може пък скоро тя да се оправи — каза Жулиет отчаяно и с премрежен от сълзи поглед. — Нали трябва все пак един ден да се оправи!

Жан Марк беше трогнат. В този момент Жулиет приличаше на дете, търсещо подкрепа. Света Дево, той предпочиташе да мисли за силата, а не за слабостта й! Въпреки това разбра, че не може да не я утеши.

— Ще измислим нещо и Катрин ще оздравее, ще видиш!

Жулиет го поглъщаше с очи. После неочаквано извърна поглед и отстъпи крачка назад.

— Няма да разговаряте с нея за Филип, нали? Това само би я разстроило.

— Ще поговоря първо с Филип.

— Питам се защо въобще ще го питате дали е съгласен, след като се разпореждате така с живота му — нападна го Жулиет. — Нима всички играят по свирката ви?

Той потисна усмивката си.

— В повечето случаи действително е така, но човек трябва да се съобразява и с някои правила. Ще разговарям най-напред с Филип, а после и с Катрин.

Жулиет въздъхна и поклати глава.

— И ще сбъркате.

Жан Марк се спусна намръщен по стълбата и се приближи към Жулиет и Филип, които го очакваха неспокойно.

— Предупредих ви, че ще бъде напразно — каза Жулиет, която правилно разтълкува израза му. — Трябваше да ме послушате.

— Започна да ми омръзва да ме командваш — отвърна той. — Учудвам се как монахините са могли да те търпят повече от две седмици.

— Те ми се радваха, защото виждаха в мое лице едно изпитание, пратено им от Всевишния, което беше като балсам за душите им.

Неочаквана усмивка смени гнева върху лицето на Жан Марк.

— Същото изпитвам и аз.

Ядът на Жулиет се стопи, когато го погледна.

— Разплакахте я, нали?

Жан Марк изглеждаше нещастен.

— Не съм предполагал, че може толкова да се разстрои. Иди при нея. Много е зле.

— Може би е по-добре аз да се кача и да й обясня, че искам този брак и доброволно съм взел решението си. Не разбирам откъде идва тази внезапна омраза към мен. Толкова искам да помогна на това клето момиче.

— За да усети, че я съжалявате, така ли? — Жулиет изтича нагоре по стълбището. — Дори Жан Марк би бил по-добър съпруг от вас.

— Значи все пак не съм най-тежкият случай? — извика Жан Марк подире й.

— По-добре си спестете сарказма, защото пак се провалихте. Не разбирам защо един съпруг се оказва чак такъв неразрешим проблем, Франсоа твърди, че вие често постигате целите си с подкуп. Ами купете й тогава един мъж!

— Ах, значи да й купя мъж? Може би на пазара за роби в арабската пустиня? Или да го пленя в някоя джунгла?

— Това си е ваша работа. Аз ви казах какво да търсите. Ваша задача е къде ще го намерите.

Когато влезе при Катрин, Жулиет замръзна на мястото си и прокле на ум целия мъжки род и особено Жан Марк. Приятелката й лежеше напреки на леглото и тънкото й тяло се тресеше от отчаяни ридания.

— Престани. — Жулиет се приближи решително към леглото. — Няма причина за сълзи. Целият цирк свърши.

Катрин се обърна и седна върху кревата.

— Не мога да го направя. Жулиет. Жан Марк е бесен, но не мога да го направя.

— Знам. — Жулиет взе една батистена кърпичка, натопи я във вода и избърса нежно бузите на Катрин. — Никой не може да те накара да се омъжиш насила за Филип.

— Как е могъл Жан Марк да си помисли подобно нещо? — попита Катрин учудена. — Той толкова цени Филип. Не разбира ли, че Филип заслужава най-чистата, най-невинната булка на света?

— Филип трябва да се смята за щастливец, ако му се падне жена като теб.

— Не, аз не съм подходяща…

— Престани най-сетне с тези бълнувания! — Жулиет едва се сдържаше да не я наругае. — Не те увещавам да се омъжиш за Филип, но не ти ли е ясно, че на всяка цена трябва да си намериш съпруг?

Катрин поклати глава.

— Никога няма да се омъжа.

— Ти трябва да се омъжиш.

— Същото твърди и Жан Марк. Защото съм обезчестена ли?

— Да, заради това.

— Това не е… честно.

— Не е.

— Не искам да се омъжа.

— Знам, Катрин. — Жулиет седна на леглото и взе ръцете й в своите. — Но ти знаеш, че не бих те убеждавала в нещо, което не е за твое добро.

Катрин кимна сломено.

— Ще направиш ли тогава онова, което искам от теб?

— Не и с Филип.

— Не. Не с Филип. — Жулиет стисна по-силно ръцете на Катрин. — С някой друг.

Катрин се вцепени.

— Нали той няма да ми направи нищо?

Раздразнението на Жулиет в миг отстъпи пред вълна от нежност.

— Не. Обещавам ти.

Катрин видимо се отпусна.

— Не бих могла да понеса отново да ме докосват по този начин.

— Няма да се случи пак, повярвай ми.

— Добре. Ще направя всичко, което искаш. — Катрин издърпа ръцете си и отново се вглъби в своя мир. — Искам да изляза в градината.

— Не забравяй да си вземеш шала. — Жулиет се изправи. — Ще вечеряш ли с нас?

— О, не, благодаря. Ще си легна рано.

Тя и в момента спи, помисли си Жулиет отчаяно. Кога щеше най-сетне да се събуди?

— Да дойда ли след вечеря да ти разреша косите? Така ще спиш по-сладко.