Той дори не се обърна.

— В такъв случай побързайте! Не изгарям от желание да ме срещнат с вас и да ми прережат гърлото като на агне.

— Ще побързаме. — Тя се обърна към Катрин. — Всичко ще бъде наред, ние сме в безопасност.

Катрин я погледна безизразно.

— Какво й е? — Погледат на младия мъж беше втренчен в Катрин.

— Е, а вие какво си мислите? — Жулиет презрително го изгледа. — С нея се случи същото, каквото и с останалите, жени. Късмет ще е, ако не загуби разсъдъка си.

Той отвърна поглед.

— Мисля, че жените имат повече сили, отколкото ние, мъжете, смятаме. Ще се оправи.

— Няма да може сама. Трябва да й помогна.

Жулиет мрачно се усмихна, обзета от ненавист.

— И ще го сторя. А пък вас, мъжете, с удоволствие ще ви пратя по дяволите след тази нощ.

— Нищо не разбирам. — Потиснатият му тон я удиви. Когато стигнаха до завоя, той спря. — Стойте тук. Налага се да се отърва от Лоран.

— Кой е Лоран?

— Файтонджията. Няма нужда някой да знае, че съм ви помогнал да се скриете в Париж. Ще го пратя под някакъв предлог до манастира.

— Значи масовото клане е разрешено, а спасението — забранено?

— Скрийте се в храстите, докато се върна. — Без да ги поглежда повече, той изчезна зад завоя.

Жулиет повлече Катрин под закрилата на трънаците. Намираха се все още в опасна близост до манастира. Чуваха се пиянски викове и глухо пращане и пукот от пожара, който поглъщаше все повече манастирските постройки.

— Нечиста! — прошепна Катрин.

— Не е вярно. — Жулиет отмахна нежно кичур коса от лицето й. — Ти си чиста, Катрин.

Но момичето поклати отчаяно глава.

Жулиет понечи да й възрази, но се отказа. Не знаеше дали с думи ще може да извади Катрин от вцепенението й. По-късно ще се погрижи за душевното й състояние. В момента най-важното беше да отърват кожите.

Тя замръзна на място, когато видя, че зад завоя се показа някакъв силует. Мъжът беше огромен, изпосталял. Може би беше файтонджията Лоран? Непознатият мина тичешком покрай тях и се отдалечи към манастира.

Три минути по-късно зад завоя изскочиха двама мъже и тръгнаха след него. Единият беше с могъщо телосложение, широкоплещест, същински великан с лъвска глава, а с него вървеше младият мъж, който ги беше довел дотук от манастира. Сега носеше в ръка файтонджийски фенер, чиято светлина открояваше скулите и зеленикавите му очи.

Жулиет излезе от гъсталака и им препречи пътя.

— Може ли вече да вървим?

По-високият мъж спря изненадано.

— Bon Dieu, кого виждаме тук?

Жулиет го изгледа нетърпеливо. Пред нея стоеше най-грозният мъж, който беше виждала през живота си. Стар белег изкривяваше горната му устна в постоянна подигравателна усмивка, носът беше крив и сплескан. Белези от шарка допълнително обезобразяваха лицето му.

— Няма време за празни приказки! Още сме твърде близо до манастира.

— Разбирам. Но моят приятел не си направи труда да ми обясни какво става тук.

— Нямаше никакво време, Жорж Жак.

— Мисля, че трябва да намерим време. — По-възрастният хвърли поглед към сабята, която Жулиет все още държеше в ръка. — Представи ме на дамите, Франсоа.

— Не знам имената им. Наложи се да тръгнем, докато всеобщата суматоха…

— Франсоа, не ми се ще да изпадам в неловко положение. — В тона на грозния мъж смущаващо се смесваха измамна мекота и желязна твърдост. — То може да стане твърде опасно за мен. — Погледът му се плъзна към Жулиет. — Нека все пак се запознаем. Аз съм Жорж Жак Дантон, а пък този разгорещен млад мъж е Франсоа Ечеле.

— Жулиет дьо Клеман. Катрин Вазаро. — Погледът на Жулиет продължаваше да следи лицето на Дантон. — Не ме е грижа, колко е опасно за вас. Няма да допусна да ни върнат обратно в манастира.

— Така ли? Но аз не съм казал, че ще ви предам в ръцете на оная банда. Въпреки че…

— Не, Жорж Жак. — Младият мъж разтърси енергично глава. — Никакво „въпреки че“. Ще отведем и двете в Париж.

Дантон го погледна смаяно.

— Наистина ли?

Франсоа погледна Жулиет.

— Каретата е съвсем близо. Чакайте ме тук.

Жулиет го изгледа подозрително. После се обърна и поведе Катрин към колата.

Франсоа изчака, докато те се отдалечиха и се обърна към Дантон:

— Ти не ми каза, че ще се стигне до масово клане.

Дантон се слиса.

— Дотам ли стигна? Надявах се, че Дюпре ще се задоволи само с грабеж и изнасилване.

— Къде ти! Най-напред обезчестиха всички монахини, а после — под ножа… Не мога да ти опиша ужаса и погнусата си!

— Странно реагираш, нима насилието не е ежедневие за теб?

Очите на Ечеле мятаха искри.

— Не желая да имам нищо общо с това.

— Но ти имаш! Помниш ли как не те сдържаше да тръгнеш към манастира? — Дантон се усмихна свирепо.

Като хрътка, усетила дивеч в гората.

— Не знаех, че те… — Ечеле направи отчаян жест. — Но да оставим това сега. Трябва да скрием тези момичета, преди Дюпре да е забелязал бягството им.

— Ти си напълно объркан. — Дантон повдигна рамене. — Честно казано, нямах понятие, че ще стане така, когато те изпращах тук. Всъщност се надявах, че като опиташ насилието по-отблизо, чувствителната ти натура ще се отврати от методите на Марат и ще те предпази от участие в следващите му акции.

— Следващи акции? Нима ще има още кланета?

Дантон кимна.

— Първият погром ще бъде още днес в абатството Сен Жермен де Пре, а след това и в манастира на кармелитките. И няма да са последните.

Франсоа усети как гняв и отвращение напират в гърдите му, когато си помисли за зверствата, на които току-що беше станал свидетел.

— Но защо, за бога?

— Кой знае вече? Марат твърди, че аристократите и църквата заговорничат срещу правителството и искат да предадат Франция на австрийците. Смята, че всички, които са верни на краля, трябва да бъдат тикнати в затвора.

— Затова ли миналата седмица хиляди благородници и свещеници бяха хвърлени в тъмница?

— Ако не ме лъже паметта, ти нямаше никакви възражения срещу арестите, Франсоа. Я кажи каква е тази мекушавост от тебе. Нали не си се отказал от революцията?

— Не! — Франсоа не се опита да смекчи гнева си. — Но каква опасност представлява един манастир? Монахините не са никакви аристократи — избухна той, като си пое дълбоко дъх.

— Марат определи кои места да бъдат превзети, ако се наложи и с насилие. — Дантон отмести очи. — Ние сключихме споразумение. Аз да не се меся в неговите работи, стига той да не закача жирондистите в Националното събрание. Както знаеш, без жирондистите равновесието в събранието ще бъде опасно нарушено.