помогне. Трябва да го постигна сама. Ето защо те напускам сега.

ХЕЛМЕР (скоква). Какво казваш?

НОРА. Аз трябва да бъда съвсем сама, за да мога да се справя със себе си и с външния свят. Затова не мога да остана по-дълго при тебе.

ХЕЛМЕР. Нора! Нора!

НОРА. Напускам те веднага. Христина ще ме прибере само за тая нощ…

ХЕЛМЕР. Ти си обезумяла! Ти не можеш да го направиш! Аз ти забранявам!

НОРА. Няма вече никакъв смисъл да ми забраняваш нещо. Ще си взема, каквото ми принадлежи. От тебе не искам да имам нищо… нито днес, нито после.

ХЕЛМЕР. Какво безумие!

НОРА. Утре заминавам за дома… сиреч за предишния роден край. Там ще бъде най-лесно да захвана нещо.

ХЕЛМЕР. О, заслепено, неопитно същество!

НОРА. Трябва да се помъча да придобия опит, Торвалд.

ХЕЛМЕР. Да напуснеш домакинството си, мъжа и децата си! Помисли: какво ще кажат хората!

НОРА. На това не мога да обръщам внимание. Зная само, че за мене то е необходимо.

ХЕЛМЕР. О, това е възмутително. Значи, бягаш от най-светите си задължения?

НОРА. Какво разбираш ти под най-свети задължения?

ХЕЛМЕР. Мигар е необходимо тепърва да ти го казвам! Не са ли те задълженията спрямо твоя мъж и твоите деца?

НОРА. Аз имам други задължения, които също са свети.

ХЕЛМЕР. Други задължения нямаш. Па и какви ли биха могли да бъдат те!

НОРА. Задълженията спрямо себе самата.

ХЕЛМЕР. Ти си преди всичко съпруга и майка.

НОРА. Не вярвам вече в това. Мисля, че преди всичко съм човек, толкова, колкото и ти… или по-скоро: ще опитам да стана. Зная много добре, че светът ще даде право на тебе, Торвалд, и че нещо подобно пише в книгите. Но за мене вече не може да бъде меродавно какво казва светът и какво пише в книгите. Аз самата трябва да размисля, за да добия ясен поглед върху нещата.

ХЕЛМЕР. Мигар не си наясно върху твоето положение в собственото семейство? Няма ли в тия неща един несъмнен водител? Нямаш ли религията?

НОРА. Ах, Торвалд, та аз не зная дори какво е религия!

ХЕЛМЕР. Какво приказваш?

НОРА. Помня само какво каза пастор Хансен, когато отидох на урок за причастието. Той ме поучи, че това и това било религия. Когато се откъсна от сегашните си условия на живот и бъда заставена да се осланям сама на себе си, тогава ще се помъча да вникна и в това. Ще видя дали това, което казва пастор Хансен, е било вярно или по-скоро дали е вярно за м е н е.

ХЕЛМЕР. О, това е нечувано в устата на една млада жена! Но щом религията не може да бъде водител, тогава позволи ми поне да разтърся съвестта ти. Защото морално чувство имаш, нали? Или — отговори ми — може би нямаш?

НОРА. Да, Торвалд, не е лесно да ти отговоря. Абсолютно не зная. Съвсем се обърках по тоя въпрос. Зная само, че моето гледище върху тия неща е съвсем различно от твоето. Па и за първи път сега чувам, че законите са по-други, отколкото мислех аз; а съвсем не мота да проумея, че те са правилни. Значи, една жена нямала право да пощади стария си умиращ баща или да спаси живота на мъжа си! Такова нещо не вярвам.

ХЕЛМЕР. Ти говориш като дете. Ти не разбираш обществото, в което живееш.

НОРА. Не го разбирам, вярно. Но сега искам да го поразгледам отблизко. Искам да разбера кой има право: обществото ли или аз.

ХЕЛМЕР. Ти си болна, Нора, имаш треска; струва ми се дори, че си загубила разсъдъка си.

НОРА. Никога преди не съм чувствувала тъй ясно и уверено както сега.

ХЕЛМЕР. И ясно и уверено ще напуснеш своя съпруг и децата си…

НОРА. Да, ще го направя.

ХЕЛМЕР. Тогава е възможно само едно обяснение.

НОРА. Кое?

ХЕЛМЕР. Ти не ме обичаш вече.

НОРА. Да, тъкмо това е.

ХЕЛМЕР. Нора!… И ти го казваш тъй леко?

НОРА. Изпитвам горчива болка, Торвалд; защото ти винаги си бил толкова добър към мене. Но какво да се прави?! Аз не те обичам вече.

ХЕЛМЕР, (с трудно извоювано спокойствие). Това също ли е ясно и уверено убеждение?

НОРА. Напълно ясно и уверено убеждение. Тази е причината защо не искам да остана по-дълго тук.

ХЕЛМЕР. А можеш ли да ми обясниш е какво проиграх твоята любов?

НОРА. Да, мога. То стана тази вечер, когато чудото не се яви; и тогава аз видях, че ти не си мъжът, за когото съм те смятала.

ХЕЛМЕР. Бъди по-ясна… не те разбирам.

НОРА. Аз чаках търпеливо цели осем години; защото, боже мой, аз съзнавах, че чудото не може да се яви като нещо всекидневно. После се изправих пред гибелта; и ето, аз бях непоколебимо убедена: сега чудото ще дойде. Когато писмото на Крогстад беше вън в кутията, аз не помислих нито за миг, че ти би могъл да се подчиниш на условията на този човек. Бях твърдо убедена, че ще му отвърнеш: разгласи го спокойно пред всички! И ако това беше станало…

ХЕЛМЕР. Е, и?… Ако бях изложил жена си на хули и позор?…

НОРА. Ако това беше станало, аз вярвах твърдо… че ти ще излезеш и ще поемеш всичко върху себе си и ще кажеш: аз съм виновният!

ХЕЛМЕР. Нора!…

НОРА. Искаш да кажеш, че никога не бих приела такава жертва от тебе? Естествено, не. Но каква цена биха имали моите уверения пред твоите? Това беше чудото, на което в страх и боязън се надявах. И за да попреча на това, аз бих сложила край на живота си.

ХЕЛМЕР. С радост бих работил ден и нощ за тебе, Нора… бих търпял за тебе грижи и мъки. Но никой не жертвува честта си заради тия, които обича!

НОРА. Сторили са го стотици хиляди жени!

ХЕЛМЕР. Ах, ти разсъждаваш и говориш като неразумно дете!

НОРА. Така да е. Но ти, ти нито мислиш, нито говориш като мъж, с когото бих могла да се свържа. Когато твоят страх премина — страх не пред това, което застрашаваше мене, а пред онова, което би могло да сполети тебе самия, когато цялата опасност мина, — ти започна да се държиш така, като че ли нищо не се е случило. Точно както преди, аз бях отново твоята малка чучулига, твоята кукла, която ти сега искаше да носиш двойно по-внимателно на ръце, защото тя е толкова слаба и крехка. (Става.) Торвалд, в тоя миг аз разбрах, че цели осем години съм живяла тук с чужд човек и съм имала три деца от него… О, не бива да мисля за това! Бих могла да се разкъсам на хиляди парчета.

ХЕЛМЕР. (тъжно). Виждам, виждам. Действително… между нас е зинала пропаст… Ала, Нора, мигар не можем да хвърлим мост над нея?

НОРА. Такава, каквато съм сега, аз не съм жена за тебе.

ХЕЛМЕР. Аз имам сили да стана друг.

НОРА. Може би… ако ти отнемат куклата.

ХЕЛМЕР. Раздяла… да се разделя с тебе! Не, не, Нора… не мога да си го помисля.

НОРА (влиза в стаята вдясно). Толкова по-решително трябва да стане. (Връща се с шапка и връхна дреха и носи малка пътнишка чанта, която слага на стола до масата.)

ХЕЛМЕР. Нора, Нора, не сега! Почакай до утре!

НОРА (намята връхната дреха). Не мога да остана нощем в жилището на чужд