те неизбежно откриха и с какви средства беше натрупано това богатство. И действително Ксарис беше достатъчно обигран в банковите сделки, за да може да си даде сметка за миналото па банката, когато вече имаше на свое разположение счетоводните книги и документите й. Без съмнение Елизундо е имал намерение по-късно да ги унищожи, но смъртта го бе изненадала. Те бяха тук. И сами говореха за себе си.

Хаджина и Ксарис сега знаеха твърде много откъде бяха дошли тези милиони! Ясно им беше от какви долни спекулации, от какви нещастия бе натрупано това богатство! Ето, значи, как и защо Николас Старкос е държал в ръцете си Елизундо! Той е бил негов съучастник! Можел е да го опозори само с една дума! А после, ако му е било по-изгодно да изчезне, никой не би могъл да открие следите му! И бе принудил бащата да плати за мълчанието му, като му бе изтръгнал дъщерята!

— Негодник! Негодник! — викаше Ксарис.

— Мълчи! — отвръщаше Хаджина.

И Ксарис млъкваше, защото чувствуваше, че думите му ще засегнат не само Николас Старкос!

И все пак развръзката на това положение нямаше да закъснее. Впрочем Хаджина Елизундо трябваше да се заеме лично с ускоряването на тази развръзка, нещо, което беше от общ интерес.

На шестия ден след смъртта на Елизундо, към седем часа вечерта, Николас Старкос, когото Ксарис чакаше при стълбите на кея, беше помолен да дойде незабавно в банката.

Би било твърде пресилено да се каже, че тази покапа бе направена с любезен тон. В тона на Ксарис не личеше никаква вежливост, а в гласа му — никаква при-ветливост, когато посрещна капитана на „Кариста“. Но, Николас Старкос не беше човек, който можеше да се развълнува от такива дребни работи и последва Ксарис до банката, където бе веднага въведен.

За съседите, които видяха Николас Старкос да влиза в този дом, така упорито затворен дотогава, нямаше вече никакво съмнение, че шансовете бяха на негова страна.

Николас Старкос завари Хаджина Елизундо в кабинета на баща си. Тя беше седнала зад писалището, върху което се виждаха много книжа, документи и книги. Капитанът разбра, че девойката навярно вече е в течение на работите на банката — и не се мамеше. Но, дали бе узнала за връзките, които банкерът е имал с пиратите на Архипелага, ето какво се питаше Николас Старкос.

При влизането на капитана, Хаджина Елизундо стана — а това я избавяше от задължението да му предложи да седне — и направи знак на Ксарис да ги остави сами. Беше облечена в траур. Строгото й лице, уморените й от безсъние очи, цялото й същество показваха голяма физическа отпадналост, но никакво морално униние. През този разговор, който щеше да има такива важни последици за всички, за които щеше да стане въпрос в него, спокойствието й не биваше да я напусне нито за миг.

— Ето ме, Хаджина Елизундо — каза капитанът — на вашите заповеди съм. Защо изпратихте да ме повикат?

— По две причини, Николас Старкос — отвърна девойката, която искаше да върви право към целта. — Най-напред бих искала да ви кажа, че трябва да считате за отменен замисления между нас брак, който моят баща ми бе наложил, знаете добре това.

— А пък аз ще се огранича да отговоря — възрази хладно Николас Старкос, че като говори така, Хаджина Елизундо може би не е помислила за последиците от своите думи.

— Помислила съм — отвърна девойката — и вие разбирате, че решението ми е безвъзвратно, тъй като няма какво повече да узнавам за естеството на сделките, които банката „Елизундо“ е сключвала с вас и вашите хора, Николас Старкос!

Капитанът на „Кариста“ посрещна с голямо неудоволствие този много ясен отговор. Безспорно той очакваше, че Хаджина Елизундо в подходяща форма ще му съобщи официално, че скъсва с него, но също така разчиташе да сломи съпротивата й, като й разкрие какъв е бил баща й и какви са били връзките му с него. А ето, че тя знаеше всичко. Може би най-доброто му оръжие бе пречупено в ръката му. Все пак той не се сметна за обезоръжен и продължи с малко ироничен тон:

— И тъй, вие знаете от какво естество са сделките на банката „Елизундо“ и държите такъв език, след като го знаете?

— Държа и ще държа такъв език, Николас Старкос, защото мой дълг е да държа такъв език!

— Трябва ли тогава да смятам — отвърна Николас Старкос — че капитан Анри д’Албаре…

— Не намесвайте името на Анри д’Албаре във всичко това! — живо възрази Хаджина.

После, като се поовладя и за да предотврати всякакво друго предизвикателство, тя добави:

— Много добре знаете, Николас Старкос, че капитан д’Албаре никога няма да приеме да се свърже с дъщерята на банкера Елизундо!

— Трудно ще може да бъде убеден!

— Това ще бъде само честност от негова страна!

— Защо?

— Защото човек не се жени за една богата наследница, чийто баща е бил банкер на пиратите! Не! Един честен човек не може да приеме богатство, придобито по позорен начин!

— Но — поде Николас Старкос — струва ми се, че разговаряме тук за неща, напълно чужди на въпроса, който трябва да се разреши!

— Този въпрос е решен!

— Позволете ми да забележа, че Хаджина Елизундо трябваше да се омъжи за капитан Николас Старкос, а не за капитан Анри д’Албаре! Смъртта на баща й не би трябвало да промени намеренията й, така както не е променила моите!

— Подчиних се на баща си — отвърна Хаджина, — подчиних му се, без да знам нищо за причините, които го принуждаваха да ме пожертвува! Сега знам, че подчинявайки му се, спасявах честта му!

— Добре, но ако знаете … — започна Николас Старкос.

— Знам — поде Хаджина, като го прекъсна — знам, че именно вие, неговият съучастник, го въвлякохте в тези отвратителни сделки, че благодарение на вас тези милиони влязоха в банката, почтена дотогава! Знам, че навярно сте го заплашили да разкриете публично безчестието му, ако откаже да ви даде дъщеря си! Всъщност нима сте могли да помислите и за миг, Николас Старкос, че съм се съгласила да се омъжа за вас по друга причина, а не единствено за да се подчиня на баща си?

— Добре, Хаджина Елизундо, не бих могъл да ви кажа нищо повече от това, което знаете! Но, ако сте били загрижена за честта на баща си, докато беше още жив, то би следвало да бъдете не по-малко загрижена и след смъртта му и ако упорствувате да не удържите поетите към мен ангажименти …

— Ще кажете всичко, Николас Старкос! — извика девойката с такова изражение на отвращение и презрение, че червенина заля челото на безочливата личност.

— Да … всичко! — отвърна той.

— Няма да го направите, Николас Старкос!

— А защо?

— Ще обвините сам себе си!

— Да обвиня сам себе си, Хаджина Елизундо! Нима мислите, че съм сключвал тези сделки под собственото си име? Нима си представяте, че именно Николас Старкос кръстосва Архипелага и търгува с военнопленници? Не! Ако проговоря, аз няма да се изложа, а ако ме принудите, ще проговоря!

Девойката погледна капитана право в лицето. Очите й, изпълнени със смелостта на честността, не се сведоха пред неговите, колкото и страшни да бяха те.

— Николас Старкос — поде отново тя — бих могла да ви обезоръжа само с една дума, защото не от симпатия или любов към мен настоявахте за този брак! А чисто и просто, за да станете притежател на богатството на моя баща! Да, бих могла да ви кажа: вие искате единствено тези милиони!… Добре тогава, ето ви ги!… Вземете ги!… И си вървете!… И повече никога да не ви видя!… Но, няма да кажа това, Николас Старкос!… Тези милиони, които аз наследявам… вие няма да ги имате!… Ще ги запазя за себе си!… Ще ги използувам, както ми е угодно!… Не, няма да ги имате!… А сега напуснете тази стая!… Напуснете този дом!… Вървете си!

Протегнала ръка, вдигнала гордо глава, Хаджина Елизундо сякаш проклинаше капитана, както Андроника го беше проклела преди няколко седмици на прага на бащината му къща. Но ако тогава беше отстъпил пред жеста на майка си, този път Николас Старкос пристъпи решително към девойката.

— Хаджина Елизундо — произнесе той с нисък глас — да, тези милиони ми трябват!… По един или друг начин, те ми трябват! И ще ги имам!