скариди.

— Сигурно ще ти е приятно да чуеш, че напоследък Форин Офис официално не одобрява консумацията на алкохол от служителите си по време на обяд — каза Пелегрин, като изненадващо озари Джъстин с една от жизнерадостните си усмивки. После и с втора за в случай, че първата е останала незабелязана. Джъстин си спомни, че усмивките на Пелегрин бяха винаги едни и същи — еднакви по интензивност, продължителност и степен на заучена спонтанност. — Само че ти си травмиран, както сам каза, и за теб ще направим изключение. А дългът повелява и аз да ти правя компания. Тук предлагат едно бяло бургундско, съвсем прилично, ако питаш мен. Ти готов ли си да поемеш твоята половина от бутилката? — Сребърното моливче отбеляза бутилка бяло бургундско. — Ти си оправдан, между другото. Отърва се. Измъкна се. Браво. — Той откъсна листа и го затисна със солницата, за да не хвръкне.

— Оправдан от какво?

— От подозрение в убийство, какво друго? Не си убил Теса и шофьора й, не си наел платени убийци да ги пречукат вместо теб, не си обесил Блум за топките от гредата на тавана. Напускаш съдебната зала, петното в биографията ти е изтрито веднъж завинаги. — Листът с поръчката магически бе изчезнал изпод солницата. Сигурно келнерът го бе отнесъл в движение, но Джъстин беше твърде замаян, за да забележи маневрата. — Между другото, чух, че там си се занимавал с градинарство, и обещах на Сели да те попитам какво точно си отглеждал. — Сели беше съкратено от Селин, всяващата ужас благоверна съпруга на Пелегрин. — Екзотични растения? Сукуленти? Боя се, че не ме бива в тази област.

— Ами, кажи-речи, всичко — чу се да казва Джъстин. — Климатът в Кения е извънредно благоприятен. Не знаех, че името ми е било опетнено, Бърнард. Знам, че те си бяха съставили теория по въпроса. Но всичко беше само една мъглява хипотеза.

— Бяха си съставили всякакви теории, бедничките. Доста над правомощията си, ако трябва да бъдем честни. Трябва да ни дойдеш на гости в Дорчестър някой ден. Ще говоря със Сели. За почивните дни. Играеш ли тенис?

— Боя се, че не.

Бяха си съставили всякакви теории, повтори си той наум. Бедничките. Пелегрин говореше за Роб и Лесли така, както Ландсбъри бе говорила за Портър Колъридж. Онова лайно Том еди-кой си се докопа до поста в Белград, тъкмо казваше Пелегрин, и то главно защото министърът не може да го понася в Лондон, а и кой ли може? Дик как-му-беше името ще си получи най-после рицарското звание на предстоящата годишна церемония в двореца, а после, ако всички имаме късмет, ще го изритат нагоре в Министерството на финансите — бог да пази икономиката (шегувам се, разбира се!) — ама как иначе, та нали Дик целува задника на Новата лейбъристка партия цели пет години! Иначе всичко си е постарому. Форин Офис продължава да се пълни с отличниците на провинциалните университети, с разни селяндури от Кройдън с неопределен акцент и с пуловери под саката, като ония, новите, дето вече постъпваха, когато Джъстин се готвеше за Африка. Помни ми думата, след десет години тук няма да остане и един от нас. Келнерът донесе двата коктейла от скариди. Джъстин регистрира пристигането им в забавен кадър.

— Ама те все пак бяха млади, нали? — запита снизходително Пелегрин, възобновявайки реквиема.

— Новопостъпилите? Разбира се.

— Ония, полицайчетата в Найроби. Млади и гладни, да са живи и здрави. Всички сме били някога като тях.

— Сториха ми се доста отракани.

Няколко секунди Пелегрин дъвка намръщено.

— Дейвид Куейл да не ти е случайно роднина?

— Племенник.

— Миналата седмица го назначихме. Само на двайсет и една е, но ние си рекохме: я да го вземем, преди от Ситито да са ни го измъкнали под носа. Моят кръщелник започна преди седмица в Барклис Банк с начална заплата четирийсет и пет хиляди годишно, плюс всички екстри. А е тъп като галош и още има жълто около устата.

— Браво на Дейвид. Не знаех.

— Много е странно, да ти кажа право, че Гридли е решил да изпрати жена в Африка с подобна задача. А е работил с дипломати, познава условията. Жена полицай, моля ти се. Че кой ще я вземе на сериозно там?! Във всеки случай не и момчетата на Мой, това поне е сигурно.

— Гридли? — повтори Джъстин, когато мъглата в мозъка му се поразпръсна. — Това да не е Франк Артър Гридли? Онзи, който отговаряше за охраната на дипломатическия корпус?

— Същият, и господ да ни е на помощ.

— Ами че той е пълен мухльо! Работил съм с него когато бях в Протокола. — Джъстин чу собствения си глас да се извисява над допустимите за този клуб децибели и бързо го понижи.

— Дървена глава — съгласи се весело Пелегрин.

— Откъде-накъде той ще разследва убийството на Теса?

— Прикрепен е към Отдела за тежки углавни престъпления. Специалист по задгранични разследвания. Ти поне познаваш полицаите — каза Пелегрин и натъпка в устата си поредната дажба скариди и хляб с масло.

— Във всеки случай познавам Гридли.

Докато преживяше скаридите си, Пелегрин превключи на телеграфния език на висшата консервативна върхушка.

— Двама млади полицейски служители, единият от които жена. Другият се изживява като Робин Худ. Случаят е сензационен, целият свят тях гледа. Очакват да видят имената си със светещи букви. — Той понамести ленената салфетка на шията си. — И почват да съчиняват разни теории. С какво друго да впечатлят невежите си началници, ако не с една пикантна теорийка. — Той отпи, после потупа устни с крайчеца на салфетката. — Наемни убийци, корумпирани африкански правителства, многонационални корпорации — страхотен материал! Нищо чудно, ако имат късмет, да получат и роля във филма…

— Коя многонационална корпорация са имали предвид? — запита Джъстин, който се престори, че не обръща внимание на отвратителната идея за създаване на филм за смъртта на Теса.

Пелегрин улови погледа му, помисли за момент и се усмихна.

— Фигуративно казано — обясни небрежно той. — Не го взимай буквално. Тия ченгета от самото начало бяха тръгнали по грешна следа — подхвана отново той, после за миг се разсея, докато келнерът доливаше чашите им. — Абе, гнусна работа. Направо гадост. Не ти, Матю. — Последното беше адресирано към келнера в пристъп на снизходителна доброжелателност към етническите малцинства. — Не става дума за теб. Нито пък за някой от членовете на клуба. — Келнерът офейка. — За кратко време са се опитали да го припишат на Санди, можеш ли да си представиш?! Уж бил влюбен в нея и от ревност поръчал да ги очистят и двамата. После, като видели, че от тая работа нищо няма да излезе, превключили на международна конспирация. Най-лесното нещо на света. Подбираш разни взаимно несвързани факти, съшиваш ги криво- ляво, изслушваш неколцина вечно недоволни, дето ги е яд на целия свят, подхвърляш едно-две известни имена, и ето ти цял криминален роман. Нещо подобно правеше и Теса, ако ми позволиш да ти го кажа. Е, ти поне го знаеш.

Джъстин поклати глава с невиждащи очи. Не, това не може да бъде, каза си той. Счуло ми се е. Аз съм още в самолета и чувам гласове.

— Боя се, че не — отвърна той.

Пелегрин имаше малки очички. Джъстин не го бе забелязал преди. Или може би не беше така, но той просто бе свикнал да ги присвива под огъня на врага — а за враг, доколкото Джъстин можеше да прецени, би бил обявен всеки, дръзнал да оспори нещо, казано от него, или — не дай, боже! — да насочи разговора в нежелана и непредвидена посока.

— Писията добра ли е? Трябваше да си вземеш панирана. Не е толкова суха.

Писията е великолепна, увери го Джъстин, като не посмя да добави, че тъкмо панирана се бе опитал да си поръча. А и бялото бургундско си го биваше. Направо беше чудесно. Чудесно, като онова чудесно момиче.