— Да оставим служебната му биография. Вие лично харесвате ли го, или не? Задавам ви съвършено ясен въпрос.
— Господи — възкликна Удроу през рамо. Този път внимаваше да не истеризира излишно, но във всеки случай успя да придаде на тона си нотка на раздразнение. — Вчера ме питахте дали Джъстин е
— Просто ви питаме за вашето мнение, сър — каза Роб.
Може би това „сър“ свърши работа. При първата им среща го наричаха мистър Удроу или, в пристъп на смелост, Санди. Сега минаха на „сър“, с което даваха да се разбере, че те двамата не се смятат за негови колеги, приятели или равни, а просто за скромни служители на закона, неканени гости, които си завират носа в делата на висшата каста, на която дължи общественото си положение и осигурения си живот през последните седемнайсет години. Той сложи ръце отзад на кръста и поизпъчи гърди, после се извърна на токовете си и предизвикателно погледна към двамата.
— Арнолд Блум е много убедителен — обяви той, сякаш четеше лекция. — Има фасон, има чар. Остроумен е, ако ви допада такъв вид хумор. Има някаква особена осанка, особено с тази подстригана брада. За по-впечатлителните души Блум е нещо като африкански национален герой. — След като им сведе до знанието всичко това, Удроу се извърна обратно към прозореца, приканвайки ги е гърба си да си прибират нещата и да опразнят терена.
— А за не дотам впечатлителните? — запита Лесли, която се възползва от обърнатия му гръб, за да го изучи с поглед: ръцете му с привидно равнодушие си даваха кураж една на друга зад гърба му; коляното на единия му крак — този, който не носеше тежестта на тялото — бе свито в самозащита.
— Такива сме малцинство, доколкото мога да преценя — отвърна той с кадифен глас.
— Представям си, че всичко това е доста тревожно за вас, а и донякъде дразнещо, предвид на вашите отговорности като шеф на Политическия отдел при мисията. Всичко това става под носа ви, а вие разбирате, че с нищо не можете да го предотвратите. Искам да кажа, едва ли можехте да отидете при Джъстин и да му кажете „Виж какво, оня брадат чернокож оправя жена ти“ или нещо такова, нали така? Или все пак можехте?
— Ако доброто име на мисията е застрашено от някакъв скандал, аз имам право — по-скоро съм длъжен — да се намеся.
— А намесихте ли се? — Това беше гласът на Лесли.
— В известен, най-общ смисъл, да.
— Разговаряхте с Джъстин? Или направо с Теса?
— Проблемът е там, че за отношенията си с Блум тя имаше най-солиден претекст, както се казва — отвърна Удроу, като се направи, че не е чул добре въпроса. — Този човек е високопоставен лекар, ползва се с голямо уважение в хуманитарната общност. Теса беше негова предана доброволна помощничка. На пръв поглед в това нямаше нищо нередно. Не можех просто така, без всякакви доказателства, да ги обвиня в прелюбодеяние. Най-много бих могъл да им кажа: вижте какво, това прави лошо впечатление, опитайте се да бъдете малко по-предпазливи.
— И на кого го казахте? — попита Лесли, докато си драскаше нещо в тетрадката.
— Нещата не са толкова прости. Един-единствен път споменах за това, и то много издалеко, със заобикалки.
Лесли се наведе напред, сякаш за да провери дали касетата се върти.
— Пред Теса ли?
— Теса беше като идеално проектирана машина, на която липсват половината зъбни колела. И преди да загуби детето си, тя леко откачаше, всъщност нищо особено. — За да бъде предателството му по отношение на Теса пълно, Удроу си спомни как Портър Колъридж, седнал в частния си кабинет, му бе предал устно указанията на Пелегрин. — Ала
— Да не е била нимфоманка? — попита Роб.
— Страхувам се, че не влиза в компетентността ми да давам подобни преценки — отвърна с леден глас Удроу.
— Да допуснем, че е флиртувала без задръжки — предложи Лесли. — С всеки, който й падне.
— Щом поставяте така въпроса… — Едва ли друг човек можеше да придаде на тона си по-голяма незаангажираност. — Макар че е трудно да се каже. Младо момиче, красавица, възрастен съпруг… Дали флиртува наистина? Или просто се забавлява, като се държи естествено. Ако една жена се поразголи малко, хората разправят, че е неморална. Ако пък се облича скромно, че е скучна. Това е положението в белите квартали в Найроби. А може би и другаде, не претендирам да съм чак такъв специалист.
— А с вас флиртуваше ли? — попита Роб, след като вбесяващо почука с молива по зъбите си.
— Вече ви казах. Невъзможно е да се прецени дали флиртуваше, или просто се държеше естествено, като здраво и весело момиче — призна Удроу с неподозирана от самия него тактичност.
— А случайно… ъъъ, вие самият да сте отвръщали на флирта й? — поиска да знае Роб. — Не ме гледайте така, мистър Удроу. Вие минавате четирийсетте, пред менопауза сте, с наранена душа, също като Джъстин. Не може да не сте си падали по нея. Аз във всеки случай щях да си падна.
Удроу се окопити толкова бързо, че думите се изплъзнаха от устата му, преди да се усети какво казва:
— Драги приятелю, разбира се, че си падах по нея! Само за нея мислех — Теса, Теса! — ден и нощ. Луд бях по нея. Попитайте когото искате.
— Вече питахме — отвърна Роб.
На следващата сутрин Удроу с уплаха си каза, че двамата следователи се държат все по-агресивно с него. Докато Роб включи касетофона на бюрото, Лесли измъкна голяма яркочервена тетрадка, разтвори я на отбелязаната с ластик страница и поведе разпита.
— Имаме информация, че сте посещавали Теса в болницата в Найроби наскоро след като е загубила бебето си. Вярно ли е това, сър?
Удроу усети как неговият свят се разклати. Кой, за бога, им е казал пък
— Я чакайте малко! — Гласът му прозвуча като команда.
Лесли вдигна глава. Роб се размърда на стола, вдигна ръка пред лицето си и заразглежда върховете на пръстите си; погледът му се премести върху Удроу.
— С това ли ще се занимаваме днес? — рязко запита Удроу.
— Между другото, и с това — призна Лесли.
— В такъв случай ще бъдете ли така любезни да ми кажете, моля — като се има предвид, че времето на всички ни е ограничено, — какво общо има между евентуално мое посещение при Теса в болницата и залавянето на убиеца й? Доколкото разбирам, вие сте тук именно за това — да заловите убиеца. Или се лъжа?
— Търсим мотива — каза Лесли.
— Казахте, че сте открили мотива. Изнасилване.
— Не става. Във всеки случай не като мотив. Изнасилването е страничен ефект от престъплението. Или може би трик за отвличане на вниманието, за да си помислим, че става въпрос за случайно, а не за предумишлено убийство.
— Убийството е предумишлено — каза Роб; големите му кафяви очи бяха неподвижно вперени в Удроу. — Както се казва, корпоративна поръчка.
В продължение на няколко ужасни секунди Удроу спря да мисли. После постепенно се овладя.
Изведнъж съзнанието му буквално изключи като празен екран. Думите, дори най-баналните и безсмислени думи, не можеха да го спасят. Мозъкът му блокира като компютър, претоварен с шифрована секретна информация. Корпоративна поръчка — вятър! Няма такова нещо. Убийството е случайно, без план.
