но не изтръгваха звук.

По-късно отидохме в отделението за гости, за да видим напредва ли полицейското разследване. Приемната, обзаведена като хотелско фоайе, което е видяло доста по-добри времена, беше празна. Тъкмо се бях запътил към централния вход, когато вратата се отвори и брат Рафаел влезе сред вихър блестящи снежинки под съпровода на вятърът, който ревеше дисхармонично като орган, акордиран в адските владения. Монахът с мъка затвори вратата и отупа снега от расото си. Навън вятърът продължаваше да стене приглушено.

— Какъв ужас — оплака се той с глас, треперещ от злочестина.

Студен страх плъзна пипалата си по цялото ми тяло, започвайки от темето.

— Полицаите откриха ли брат Тимотей?

— Не го откриха, но въпреки това си тръгнаха. — Брат Рафаел така беше ококорил огромните си кафяви очи от изумление, че спокойно можеше да се казва брат Бухал. — Тръгнаха си!

— Какво казаха?

— Били претоварени заради бурята. Пътни злополуки, недостиг на работна сила.

Елвис слушаше този диалог, очевидно съчувстваше на властите. Приживе той беше търсил и получил истински — а не почетни — значки на полицай от специалните части от няколко полицейски участъка, в това число и от шерифството на окръг Шелби, Тенеси. Освен друго значките му давали правото да носи оръжие. Елвис винаги се гордеел, че е част от силите на реда и закона.

В една мартенска нощ на 1976, натъквайки се на сблъсък между две возила на щатски път № 240, той извадил значката си и оказал първа помощ на пострадалите до пристигането на полицията. За щастие никога не застрелял някого при престрелка.

— Всички сгради ли претърсиха?

— Да — потвърди брат Рафаел, — и дворовете. Ами ако е отишъл да се поразходи в гората случило му се е нещо и той лежи там някъде?

— Някои братя обичат разходките в гората — отвърнах аз, — но не през нощта и не брат Тимотей.

Монахът обмисли казаното от мен и кимна.

— Брат Тим води ужасно заседнал живот.

При така създалото се положение думите на брат Рафаел можеха да се тълкуват многозначително, защото няма по-заседнало състояние от смъртта.

— Ако не е в гората, то къде е тогава? — продължи възбудено монахът. На лицето му се изписа ужас. — Полицията не проявява разбиране, въобще не проявява разбиране. Оттам ми казаха, че може да е изчезнал по своя воля.

— Изчезнал по своя воля? Но това е нелепо.

— Нелепо е меко казано. Аз го определям като обида. — Брат Рафаел не криеше възмущението си. — Един полицай намекна, че може би Тим е отскочил до Рино за двете Р-та: ром и рулетка.

Ако някой от полицаите в Пико Мундо беше изтърсил подобно нещо, Уайът Портър щеше да го накаже с общественополезен труд без заплащане и в зависимост от реакцията на офицера към суровото порицание, не бе изключено и да го уволни.

Брат Юмрука ми даде мъдър съвет, предлагайки ми да се покривам, докато ченгетата са тук.

— Какво да правим? — косеше се брат Рафаел.

Поклатих глава. Не разполагах с отговор.

— Какво да правим? — Брат Рафаел говореше по-скоро на себе си, отколкото на мен, докато забързано излизаше от стаята.

Погледах ръчния си часовник и отидох до прозореца. Елвис премина на части през затворената врата и се изложи на снежната стихия. С черния си костюм за фламенко и червения си индийски пояс той представляваше поразителна гледка.

Часът беше осем и четирийсет.

Само следите от гуми на неотдавна заминалите полицейски коли бележеха входната алея. Иначе виелицата беше заличила различията и неравностите на пейзажа, покривайки го с бял юрган с мотив на геометрични шарки — загладени равнини и нежни хълмисти възвишения.

Както изглеждаше, двайсет или двайсет и пет сантиметра бяха натрупали за седем часа и половина. Снегът валеше много по-силно отпреди.

Навън Елвис беше наклонил глава назад в напразен опит да улови няколко снежинки с езика си. Разбира се, той бе само един дух, неспособен да усети студа или да вкуси снега. Нещо в усилието му обаче ме трогна… и натъжи.

С каква страст обичаме всичко мимолетно: ослепителните ледени кристали на зимата, цъфналата пролет, полета на изящните пеперуди, алените залези, една целувка, един живот.

Миналата вечер по телевизията даваха прогноза за минимум шейсет сантиметра снежна покривка. Снеговалежите във високите части на Сиера могат да бъдат бурни, непредвидимо дълги и като резултат да се образува по-голяма снежна покривка от прогнозата.

Със сигурност обаче преди здрачаване абатството „Свети Вартоломей“ щеше да е откъснато от света. Напълно.

Постарах се да оправдая надеждата на брат Юмрука и да се окажа втори Шерлок Холмс, но дедуктивните ми съждения ме отведоха в лабиринт от факти и подозрения и накрая се озовах там, откъдето започнах: от нулата.

Тъй като не съм най-добрата компания, когато се правя на мислител, Елвис ме заряза в библиотеката. Може би отпраши към църквата с надеждата, че брат Флетчър възнамерява да се упражнява на органа.

Дори и в смъртта обича да е сред музика. Приживе беше записал шест албума с госпъл и спиричуъли плюс три коледни албума. Навярно бе предпочел да потанцува на нещо по-хард, но рокендролът не кънти денонощно в манастира.

Един полтъргайст би продънил пианото в приемната на крилото за гости с „Хрътка“, както печално напусналия брат Константин, който бие камбаните, когато го прихване.

Елвис никога не би се държал като полтъргайст. Той е сладък дух.

Зимното утро сигурно вървеше към незнайно каква катастрофа. Неотдавна бях научил, че истинските капацитети разделят деня на части, възлизащи на една милионна от милиардната на милиардната част на секундата, което предизвикваше у мен чувството, че всяка цяла секунда, в която не правя нищо, е безотговорно пилеене на време.

Излязох от приемната, стигнах до голямата галерия и продължих към другите крила на абатството, уповавайки се на интуицията си, защото вярвах, че тя ще ме отведе по-близо до отговора какво бедствие е привлякло бодасите.

Не се засягайте, обаче моята интуиция е по-добра от вашата. Може би някоя слънчева сутрин сте си взели чадър, отивайки на работа, и следобед е заваляла. Може би по непонятни за вас причини сте отказали среща на идеалния мъж, за да видите след месеци по вечерните новини картина от задържането му по обвинение за склоняване към развратни действия на ламата, която си е отглеждал като домашно животно. Може би сте си купили лотариен билет, попълнили сте числата, подбирайки датата на последния ви преглед за хемороиди, и това ви е донесло десет милиона гущера. Все едно, моята интуиция пак е несравнимо по-добра от вашата.

Най-страховитият аспект на интуицията ми е онова, което наричам психически магнетизъм. В Пико Мундо, когато ми трябваше някой, когото не знаех къде се намира, започвах да си мисля за него, да си представям лицето му и карах безцелно по улиците. Обикновено след две минути се натъквах на въпросния някой.

Психическият магнетизъм невинаги действа. Отсам рая нищо не е сто процента сигурно, освен че мобилният ви оператор никога няма да изпълни обещанията, на които сте били така глупав да повярвате.

Обитателите на „Свети Вартоломей“ са частица от населението на Пико Мундо. Двата крака ми бяха