В четвъртия месец я въведох в Начина на дишане, това, което днес се нарича „Метод на Ламаз“. През онези дни, както се досещате, за мосю Ламаз още не бяхме чували.

„През онези дни“. Виждам, че този израз се повтаря. Моля да ме извините, но нищо не мога да направя. Всичко, което ви разказах и ще ви разкажа, стана сякаш само защото беше „през онези дни“.

И тъй, „през онези дни“, преди четиридесет и пет години, посещението в родилното отделение на всяка голяма американска болница щеше да ти прозвучи като посещение в лудницата. Жените крещяха неистово, жените пищяха, че предпочитат да умрат, жените пищяха, че няма да издържат такава мъка, жените пищяха Христос да прости греховете им, от устата им изригваха потоци ругатни и мръсни думи, каквито бащите и мъжете им мислеха, че не знаят. Всичко това беше донякъде допустимо, въпреки че по цял свят повечето жени раждат при пълна тишина освен звуците, които човек издава при всяка тежка физическа работа.

Трябва да призная със съжаление, че лекарите са виновни за част от тази истерия. Разказите на близки и познати, които са раждали, също допринасят за това. Повярвайте ми: ако кажете, че от нещо ще ви заболи, наистина ще ви заболи. Болката идва от главата и когато една жена си втълпи, че раждането е непоносима болка, когато тя е научила това от нейната майка, нейните сестрите и нейните омъжени приятелки, тя е психически готова да изпита огромни мъки.

Само след шест години практика свикнах да виждам жени, които се опитват да излязат на глава с двоен проблем: не само с това, че са бременни и трябва да планират идването на бебето, но и с факта — много от тях го смятат за факт, — че са навлезли в долината на смъртоносните сенки. Много от тях се опитват да подредят работата си така, че ако умрат, мъжете им да се оправят без тях.

Тук няма нито място, нито време за урок по акушерство, но сигурно знаете, че далеч преди „онези дни“ раждането в западните страни е било изключително опасно. Революцията в медицинското обслужване, започнала около хиляда и деветстотната година, направи раждането много по- безопасно, но смешно малък брой лекари си направиха труда да обяснят това на бъдещите майки. Един бог знае защо. Като имаме предвид това, чудно ли е, че повечето родилни отделения приличат на лудници? Ето ги бедните жени, най-сетне иде краят на бременността, те минават през нещо, което от викторианско благоприличие им е описано в празни думи; тук жените на практика разбират, че родилната машина работи с пълна пара. Те са обзети от благоговение и почуда, които незабавно тълкуват като непоносима болка, и повечето от тях чувстват, че скоро ще ги постигне кучешка смърт.

В моите лекции по проблемите на бременността развих принципите на мълчаливото раждане и идеята за Начина на дишане. Крясъците поглъщат много енергия, която може да се използва за раждане на бебето, предизвикват хипервентилация и тялото стига до критичната граница — адреналинът се повишава взривно, дишането и пулсът се ускоряват — което всъщност не е нужно. Начинът на дишане помага на майките да концентрират вниманието си върху главното и да се преборят с болката, като използват ресурсите на тялото.

Методът е прилаган широко през различни времена в Индия и Африка. В Америка индианците от племената шошоне, кайова и микмак също го използват; но както можете да предположите, повечето западни лекари не го прилагат. През есента на 1931 година един от моите колеги, интелигентен човек, ми върна ръкописа на моята брошура за бременността, като беше нашарил с червено целия раздел за Начина на дишане. На бялото поле беше написал, че ако иска да научи нещо повече за „негърските суеверия“, щял да спре на будката и да си купи „Свръхестествени приказки“.

Е, аз не изхвърлих раздела за Начина на дишане, както ми препоръчваше той, само смесих резултатите с метода, така беше най-добре, може да се каже. Някои жени го използваха с голям успех. Други, които схванаха съвършено идеята по принцип, губеха самообладание с учестяването и засилването на контракциите. В повечето от тези случаи разбрах, че идеята е отхвърлена от здравомислещи приятелки и роднини, които никога не са чували за такова нещо и не могат да повярват, че може наистина да помогне.

Начинът е основан на идеята, че докато две работи не са еднакви в специфичното, те са много близки в общото. Той е разделен на четири етапа: контракции, среден стадий, раждане и следродилно изхвърляне. Контракциите са пълно напрягане на коремните мускули и мускулите в областта на таза; за някои бъдещи майки те започват от шестия месец. Много жени с първа бременност очакват нещо неприятно, като спазми на червата, ала то е много по-ясно — силно телесно усещане, което може да се задълбочи до болка като клин. Жена, използваща Начина на дишане, започва да диша със серия къси, отмерени вдишвания и издишва, когато почувства приближаването на контракцията. При всяко издишване въздухът се изхвърля със сила, сякаш надуваш тромпета на Дизи Гилеспи.

В средния стадий, когато още по-болезнени контракции се появят на всеки петнайсет минути, жената преминава на дълги вдишвания, последвани от дълги издишвания. Така дишат маратонците на последната обиколка. Колкото по-силна е контракцията, толкова по-дълъг е цикълът „вдишване-издишване“. В моята брошура наричам това „пътуване по вълните“.

В последния етап стигаме до това, което аз наричам „локомотив“, а инструкторите на Ламаз — дишане „шу-шу“. Краят на раждането се извършва при болки, най-често описвани като „дълбоки и смразяващи“. Те са придружени от неотразимата нужда майката да избута, да изтласка бебето. Това е точката, господа, в която тази чудесна, заплашителна машина достига абсолютно кресчендо. Шийката на матката се разширява. Бебето започва своето кратко пътуване по родилния канал и ако погледнете между краката на майката, ще видите как тупти фонтанелата на детето, която се подава само на няколко сантиметра. Майките, които използват начина на дишане, сега започват с устни къси, остри вдишвания, но без хипервентилация, само