— Да. Входове и изходи.
Той все още чакаше, но вече го поразпитах много, струва ми се, и бях стигнал до ръба на нещо, от което можех да полудея.
— Благодаря, Стивънс.
— Няма защо, сър.
Той ми подаде палтото и аз го облякох.
— Ще има ли нови приказки?
— Тук
Оная вечер отмина, а моята памет не е станала по-добра оттогава (обратното би било невярно), но помня съвсем ясно обзелият ме ужас, когато Стивънс отвори широко дъбовата врата. Помня хладната сигурност, че ще видя чужд пейзаж, напукан и пъклен под кървавата светлина на двойното слънце; то може да залезе и да донесе непрогледен мрак, който да продължи час, десет часа, десет хиляди години. Не мога да го обясня, но тоя свят съществува, казвам ви. Сигурен съм в това, както Емлин Маккарън е сигурен, че откъснатата глава на Сандра Стансфийлд дишала. В тази безкрайна секунда си помислих, че вратата ще се отвори, Стивънс ще ме изхвърли и ще щракне след мен резето… завинаги.
Вместо това видях Трийсет и пета улица и радиотаксито до бордюра, което изхвърляше от ауспуха си виолетови кълба дим. Усетих пълно облекчение.
— Да, винаги ще има нови приказки — повтори Стивънс. — Лека нощ, сър.
И наистина имаше. Един ден, много скоро, ще ви разкажа някоя друга.
Информация за текста
© 1982 Стивън Кинг
© 1993 Симеон Николов, превод от английски
Stephen King
The Breathing Method, 1982
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009
Издание:
Стивън Кинг. Особени сезони
Първа публикация за България:
Издателска къща „Плеяда 7“, 1993
Художник: Петър Станимиров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10492]
Последна редакция: 2009-02-17 20:24:46
