фирмата на самия Том Макан, не някаква дребна риба, а пък тримесечната опция на Синята Панделка изтича на 26 ноември.
Още един търговски пътник за Рон, този път с препарат за химическо чистене, носещ крадливото име „Обиращ всичко“. Той го остави заедно с „Жълто-Баста“.
Завърташе се към прозореца, когато интеркомът иззвъня. Вини се бе прибрал от германския ресторант:
— Нека влезе.
Вини влезе веднага. Беше висок, млад мъж на около двайсет и пет със загорели страни. Носеше тъмночервено спортно сако и тъмнокафяви панталони. С па-пионка. Много шик, нали, Фред? Да, Джордж, да.
— Как си, Барт? — запита Вини.
— Добре — каза той. — Какво става в германския ресторант?
Вини се засмя:
— Трябваше да дойдеш. Този стар шваба едва не падна на колене, умря от радост, като ни видя. Ние можем направо да смачкаме „Юнивърсъл“, като се настаним в новия завод, Барт. Не бяха изпратили там дори брошура, да не говорим за човек. А този шваба, изглежда вече си мислеше, че ще трябва да пере покривките си в кухнята. Но какво ресторантче има, няма да повярваш! Чиста проба бирхале. Ще унищожи конкуренцията. А каква миризма… Божичко! — Той вдигна ръце, за да засили впечатлението от аромата на бира и извади от вътрешния си джоб кутия цигари. — Като потръгне, ще заведа Шерън там. Дава ни десет процента отстъпка.
В странно преплитане на звуците той почти чу как Хари, съдържателят на оръжейната, каза:
Боже мой, помисли си той. Наистина ли купих онези пушки вчера? Аз ли направих всичко това?
В този сектор от съзнанието му настъпи нощ.
Хей, Джорджи, какво пра…
— Колко голяма ще е поръчката? — запита той. Гласът му бе станал дрезгав и той се изкашля.
— Между четири и шестстотин покривки седмично, щом веднъж заработи здраво. И салфетки. Всичко — чист лен. Иска ги прани със „Сняг от слонова кост“. Казах му, че няма да има проблеми.
Вини извади бавно цигара от кутията си, така че той успя да види надписа върху нея. Това бе една от чертите на Вини Мейсън, която определено ненавиждаше: идиотските му цигари. На кутията пишеше: ИГРАЧЪТ ОТ ФЛОТА ЦИГАРИ МЕКИ.
Е, кой на този свят освен Вини би тръгнал да пуши „Играчът от флота“? Или „Крал Сано“? Или „Английски овални“? Или „Прекрасни“, или „Мурад“, или „Туист“? Ако някой пуснеше нова марка „Лайно на клечка“ или „Катранена гръд“, Вини и тях би пушил.
— Предупредих го, че може да се наложи да съкратим поръчките за малко, докато се местим, — каза Вини, давайки му шанс да изпрати с поглед надписа, докато прибираше обратно кутията си цигари. — Щом тръгнем към завода в Уотърфорд.
— Точно за това исках да си поприказваме — каза той. — Да го гръмна ли в упор, Фреди? — Давай. Направо го отнеси, Джордж.
— Така ли? — той щракна тънка златна запалка „Зипо“ пред цигарата си и вдигна вежди през пушека като британски актьор комик.
— Получих бележка от Стийв Орднър вчера. Иска да се отбия при него в петък вечер, та да поговорим за завода в Уотърфорд.
— Хм?
— Тази сутрин, докато говорех с Питър Уасърмън, Стийв Орднър ме е търсил по телефона. Г-н Орднър иска да му се обадя сега. Изглежда, че ужасно държи да научи нещо, как мислиш?
— Така изглежда, май — каза Вини, хвърляйки своята усмивка номер две. —
— И искам да разбера, кой, по дяволите, е накарал Стийв Орднър така внезапно да се притесни. Това искам да знам.
— Ами…
— Хайде, Вини. Хайде да не си играем на ни лук яли, ни лук мирисали. Десет часът е и трябва да говоря с Орднър. Трябва да се видя и с Рон Стоун, трябва да говоря и с Етел Гибс за прегорелите й яки. Ти ли си говорил нещо зад гърба ми?
— Ами, с Шерън ходихме в Ст… в г-н Орднър в неделя на вечеря…
— И ти просто между другото спомена, че Барт Доус не прави нищо в Уотърфорд, докато удължението на 784 идва все по-близо и по-близо, така ли?
— Барт! — запротестира Вини. — Всичко бе абсолютно по дружески. Съвсем…
— Сигурен съм, че е било тъй. Дружеска бе и бележката, с която ме вика на ринга. Дружески ще е и телефонният ни разговор сега. Не е там работата. Въпросът е, че той ви е поканил с жена ти на вечеря с надеждата, че ще се раздрънкаш и не е останал разочарован.
— Барт…
Той насочи показалец към Вини:
— Чуй ме, Вини. Ако продължаваш да ми залагаш такива клопки на пътя, скоро ще си търсиш друга работа. Бъди сигурен.
Вини бе в шок. Цигарата между пръстите му бе напълно забравена.
— Слушай, Вини. Чуй какво ще ти кажа — започна пак той с равен глас. — Знам, че на младо момче като теб му е дошло до гуша да слуша как старите като мен са обръщали света на младини. Но ти сам си заслужи тази лекция.
Вини отвори уста, да каже нещо в своя защита.
— Не смятам, че си ми забил нож в гърба — каза той, вдигайки ръка към Вини в знак да мълчи. — Ако беше така, щях да ти връча заповедта още с влизането ти тук. Мисля просто, че си действал тъпо. Влязъл си в онази огромна къща, пил си три питиета преди вечерята, после супата, после салатата с онази божествена поливка, после ордьовъра и яденето и всичко сервирано от прислужницата в черната униформа; а Карла се е държала като истинска дама, и без за секунда да ви погледне отвисоко; после ягодовата торта или калиновия кейк с разбита сметана за десерт и после два коняка с кафето, или нещо такова, и ти си пусна и лигите пред него. Така ли беше?
— Нещо такова — прошепна Вини. Изражението на лицето му беше две трети срам и една трета безсилен гняв.
— Той първо попита как е Барт. Ти каза, че е добре. Той после каза, че Барт наистина е много свестен мъж, но не би било зле, ако се размърда малко около този завод в Уотърфорд. Ти се съгласи, че наистина, добре би било. Тогава той между другото запита какво става около тази сделка. Ти каза, че това все пак не е в твоя отдел, а той отвърна: „Хайде, Винсент. Ти знаеш какво става.“ И ти рече, че само знаеш, че Барт още не е приключил с тази сделка. А вярно ли е, че хората на Том Макан се били насочили към същото място? И тогава той каза, че каквото и да е, Барт си знае работата и ти пак се съгласи с него, разбира се. И после пихте по още един коняк и той те попита как мислиш, дали Мустангите ще стигнат до финалите и след това си тръгнахте с Шерън и знаеш ли кога пак ще те покани там, Вини?
Вини мълчеше.
— Когато на Стийв Орднър му притрябва пак някой нещо да му изпее. Това е.
— Съжалявам — каза Вини намусено и тръгна да става.
— Не съм свършил.
Вини седна обратно и заби поглед в ъгъла на стаята с горящи очи.
— Знаеш ли, че цели дванайсет години аз вършех твоята работа. Дванайсет години — сигурно ти се струва ужасно много. Но аз самият не знам кога мина това време и къде отидоха тези години. Но твоята работа си я спомням достатъчно добре, за да знам, че ти харесва. И за да мога да видя, че добре се справяш. Тази реорганизация в химическото чистене, с новата номерация… това бе гениално.
Вини го гледаше объркан.
— Започнах в пералнята преди двайсет години, — започна той. — През 1953-а. Бях двайсетгодишен и
