Вероятно той няма да провери. Но в сряда (Фреди, остави ме на мира) там ще изникне още един знак: СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА НА НОВИЯ ЗАВОД В УОТЪРФОРД. ОБУВКИ ТОМ МАКАН.

В понеделник, рано-рано, ти ще си без работа. Да, тъй както го виждам, ще си безработен още преди кафето в десет часа. Тогава ще можеш да се върнеш вкъщи и да кажеш на Мери. Не знам кога точно ще стане това. С автобуса сигурно ще си дойдеш за двайсет минути. Така че, вероятно за около половин час, ще можеш да сложиш кръст на един двайсетгодишен брак и една двайсетгодишна работа. Но след като кажеш на Мери, идва и сцената с обяснението. Можеш и да я отложиш, като се напиеш, но рано или късно…

Фреди, затвори си проклетата уста.

…рано или късно ще трябва да обясниш как точно си останал без работа. Ще трябва да изплюеш камъчето. Ами, Мери, онези от пътното до месец ще съборят завода на ул. „Фър“ и аз май пропуснах да намеря нов за пералнята. Все си мислех, че цялата тази работа с удължението на 784 е някакъв кошмарен сън, от който всеки миг ще се събудя. Наистина, Мери, така беше. Аз все пак намерих един друг завод — да, Уотърфорд, точно така — но просто не можах да го преживея. Колко ще струва това на Амроко? Сигурно към милион или милион и половина, зависи дали ще успеят бързо да намерят ново място и каква част от бизнеса ще изгубят завинаги?

Предупреждавам те, Фред!

А можеш да й кажеш и това, което никой не знае по-добре от теб, Джордж. Че, печалбата на Синята Панделка е толкова изтъняла, че счетоводителите може просто да вдигнат ръце и да кажат: „По-добре да зарежем това, момчета. Да вземем парите на общината и да купим с тях открития пазар в Нортън, или пък една спортна площадка в Ръсел или Кресънт. С пералнята ще си вземем беля на главата, след онзи номер на Доус, този кучи син.“ Можеш и това да й кажеш.

Я, върви по дяволите.

Но, това ще е само първата част, а този филм е двусериен. Вторият епизод ще почне като кажеш на Мери, че всъщност не си търсил никаква къща и няма и да потърсиш. И как ще й обясниш това?

Нищо не правя.

Точно така. Ти просто си заспал на руля. Но дойде ли вторник вечер, лодката ти ще стигне до водопада, Джордж. За Бога, иди при Монохан в понеделник, провали му играта. Разпиши се на пунктира. Така или иначе ще загазиш след целия куп лъжи, който изсипа върху Орднър в петък. Но от това ще успееш да излезеш. Бог ти е свидетел, правил си го и друг път.

Остави ме на мира. Почти съм заспал.

Пак Чарли, нали? Един вид самоубийство. Не е честно, Джордж. Помисли за Мери. И за другите. Ти…

Той се изправи рязко в креслото, разливайки питието си върху килима:

— Само не и за себе си.

А какво ще кажеш за пушките, Джордж? Какво ще кажеш за тях?

С треперещи ръце, той вдигна чашата от земята и си наля отново.

Той обядваше с Том Грейнджър в ресторанта „При Ники“, на три преки от пералнята. Седяха в сепаре и отпиваха от бирата си, докато чакаха да им сервират обяда. В ресторанта имаше музикален шкаф и в момента звучеше „Сбогом на жълтите павета“ на Елтън Джон.

Том приказваше за срещата между Мустангите и Кавалеристите, която последните спечелиха с 37:6. Том бе влюбен в спортните отбори на града и загубите им го вбесяваха. Някой ден, помисли си той, докато слушаше как Том проклина целия състав на Мустангите, човек по човек, този Грейнджър ще си отреже едното ухо с някой нож в пералнята и ще го прати на менажера на отбора. Някой луд би го пратил на треньора им, който ще се изсмее и ще го забучи на таблото в съблекалнята, но Том ще го изпрати на менажера, който ще се замисли.

Обядът бе донесен от сервитьорка в бяла найлонова туника, която според него бе на поне триста години, най-много — триста и четири. Бе много дебела. На малка табелка отляво на гърдите й пишеше: ГЕЙЛ Благодаря ви за поръчката ПРИ НИКИ. Том бе решил да хапне говеждо печено, което сега плуваше в чиния пълна със сос. Той си бе поръчал два чийзбургера, алангле, с пържени картофи. Знаеше, че все пак ще бъдат препечени. Бе обядвал „При Ники“ и по-рано. Удължението на 784 щеше да мине на една пресечка от ресторантчето.

Хранеха се. Том свърши с тирадата си за вчерашния мач и запита за завода в Уотърфорд и срещата му с Орднър.

— Ще подписваме в четвъртък или петък — каза той.

— Мислех, че опцията изтича във вторник.

Той пусна историйката как Том Макан бил решил, че не иска завода в Уотърфорд. Не бе забавно да се лъже Том Грейнджър. Познаваше го от седемнайсет години. Не бе особено умен. Лъжите, предназначени за Том, не носиха предизвикателство.

— Хм — каза Том, когато той свърши с разказа си и темата бе приключена. Набучил бе парче говеждо на вилицата си и го поднасяше към устата си. — Защо идваме тук? Храната не струва. Дори и кафето им не струва. Жена ми чак прави по-хубаво кафе от това.

— Знам ли? — каза той, използвайки възможността. — Но помниш ли, когато отвориха онзи италиански ресторант? Където заведохме Мери и Върна.

— Да, през август. Върна още ми говори за онези рикоти… не, ами, ригатони. Така се казваха. Ригатони.

— А онзи мъж, който седна до нас? Висок и дебел?

— Висок, дебел… — Том поклати глава, докато се опитваше да си спомни, дъвчейки.

— Ти каза, че бил мошенник.

— Аааа — очите му станаха по-големи. Той премести чинията си по-надалеч и запали цигара „Хърбърт Тарейтън“, като пусна изгорялата кибритена клечка в чинията със соса. — Да, сещам се. Сали Маглиоре.

— Тъй ли се казваше?

— Да. Едрият с високия диоптър. С не двойна, ами десеторна брадичка. Салваторе Маглиоре. Звучи като специалитет в италиански бордей, нали? Едноокия Сали му викаха, защото имаше кръвоизлив в едното око. Махнаха му го в болницата Мейо преди три-четири години… кръвоизлива, де, не окото. Да, голям мошеник е.

— И с какво се занимава?

— С какво се занимават мошениците? — запита Том, изтръсквайки пепелта от цигарата си в чинията. — Наркотици, момичета, хазарт, тъмни сделки, рекет. И с убийства на други мошеници. Видя ли във вестника? Миналата седмица? Намерили някакъв човек в багажника на колата му до една бензиностанция. С шест куршума в главата и с прерязано гърло. Това не мога да разбера. Защо ще тръгнат да му режат гърлото, като вече са му продупчили шест пъти главата? Мафиотски истории. Там е и Едноокият Сали.

— Няма ли и някакъв законен бизнес?

— Да, мисля, че има. Горе, на Вехтошарника, в Нортън. Продава коли. „Автомобили Маглиоре — Втора ръка плюс гаранция“. С по един труп в багажника — засмя се Том и пак тръсна пепел в чинията. Гейл дойде отново и попита искат ли още кафе. И двамата си поръчаха отново.

— Получих болтовете днес за вратата на бойлера — каза Том. — Като малкия Том са.

— Така ли?

— Трябва да ти ги покажа какво нещо са. Двайсет и два сантима дълги и седем — по средата.

— Като малкия Барт ли каза? — запита той и двамата се разсмяха, а после говориха глупости, докато стана време да се връщат на работа.