ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ако нямате нищо против, човек, който седи в библиотеката си ден след ден — дребен човечец, напълно незабележим. Книгата му стои на масата пред него. Достатъчно количество пера, нож за разрязване на новите страници, мастило, хартия, записки — всичко необходимо му е подръка. В стаята винаги гори огън — той не може без огън, зиморничав е. С всеки сезон стаята се променя, той — не. Три високи прозореца разкриват английски пасторален пейзаж, ведър напролет, весел лете, меланхоличен наесен и мрачен зиме — точно както се очаква от един английски пейзаж. Но променящите се сезони не будят интерес у него — той рядко вдига очи от книгата си. Като всички джентълмени и той прави ежедневни разходки: в сухо време дълго върви из парка и покрай малката горичка, във влажно време излиза за кратко из храсталака. Но не знае почти нищо нито за храстите, нито за парка, нито за гората. На масата в библиотеката го чака книга, погледът му с наслада бяга по редовете, главата му кима на изложените доводи, пръстите му жадуват да я прелистват отново и отново. Той се среща със съседите си два-три пъти на тримесечие — защото това е Англия, където съседите не биха оставили никого да живее извън обществото, бил той сух и кисел колкото си иска. Те го посещават, оставят визитни картички на слугите му, канят го на вечеря или на бал. Намеренията им са крайно добронамерени — те смятат, че за човек е лошо да бъде все сам, — но освен това изгарят от любопитство да видят дали се е променил, откакто са го видели за последен път. Той никога не се променя. Няма какво да им каже и се ползва със славата на най- отегчителния човек в Йоркшир.

И все пак в сухото малко сърчице на мистър Норел имаше достатъчно живот, за да поддържа амбицията му за възраждане на магията в Англия и да задоволи дори мистър Хънифут, и тъкмо с намерението да превърне амбицията в дълго отлагано постижение на целта си мистър Норел реши да отиде в Лондон.

Чайлдърмас го увери, че моментът е благоприятен, а Чайлдърмас познаваше света. Чайлдърмас знаеше какви игри играят децата на улицата — игри, отдавна забравени от всички възрастни. Чайлдърмас знаеше за какво мислят старците край камините, макар че никой от години не ги питаше за това. Чайлдърмас знаеше какво чуват младите мъже в биенето на барабаните и зова на тръбите, какво ги кара да напускат домовете си и да стават войници — знаеше и за капката слава, и за морето нещастия, които ги очакват. Чайлдърмас можеше да срещне адвокат на улицата и да каже какво има в джобовете на палтото му. И всичко, което знаеше, го караше да се усмихва, а някои от нещата, които знаеше, го караха да се смее с глас, и нищо от онова, което знаеше, не предизвикваше у него и капка жалост.

Затова когато Чайлдърмас каза на господаря си: „Идете в Лондон. Заминете веднага“, мистър Норел му се довери.

— Единственото, което не ми допада — каза Норел, — е планът ти да накараш Сегундус да пише до някой лондонски вестник от твое име. Той със сигурност ще допусне грешки в описанието си — не помисли ли за това? Предполагам, че ще се опита да предостави свое тълкуване. Тези треторазредни учени никога не могат да устоят на изкушението да прибавят нещо от себе си. Той ще изказва предположения — погрешни предположения — за видовете магия, които съм използвал в Йорк. Със сигурност около магията има достатъчно спекулации, за да се добавя още към тях. Трябва ли да използваме Сегундус?

Чайлдърмас сведе мрачния си поглед към своя господар и с още по-мрачна усмивка отговори, че според него трябва.

— Чудя се, сър — каза той, — чували ли сте напоследък да се говори за капитан на име Бейнс?

— Мисля, че знам за кого говориш — отвърна мистър Норел.

— А-ха! — възкликна Чайлдърмас. — И откъде научихте за него?

Кратко мълчание.

— Е, ами… — колебливо започна мистър Норел. — Предполагам, че съм видял името на капитан Бейнс в някой вестник.

— Лейтенант Хектор Бейнс служил на фрегата „Северният крал“ — обясни Чайлдърмас. — На двадесет и една изгубил крак и два или три пръста в битка в Карибско море. В същата битка загинал капитанът на „Северният крал“ и много моряци. Разказите за това как лейтенант Бейнс продължил да командва кораба и да дава заповеди на екипажа, докато лекарят режел крака му, са, бих казал, твърде преувеличени, но със сигурност лейтенантът е успял да изведе силно повредения кораб от Карибско море, да нападне испански кораб, натоварен с богатства, да спечели цяло състояние и да се завърне у дома като герой. Там изоставил младата дама, за която бил сгоден, и се оженил за друга. Това, сър, е историята на капитана, разказана в „Морнинг Поуст“. А сега аз ще ви кажа какво е станало по-нататък. Бейнс е северняк като вас, сър, човек с неясно потекло, без влиятелни приятели, които да му улеснят живота. Скоро след венчавката той и младата му съпруга отишли в Лондон, отседнали у приятели на „Сийкоул Лейн“ и по време на престоя си посещавали хора с всякакъв ранг и положение. Вечеряли у графини, вдигали тост с членове на Парламента и всичко, което влиянието и покровителството могат да направят за един човек, станало достъпно за капитан Бейнс. Този успех, сър, според мен се дължи на всеобщото одобрение и почит, придобити благодарение на статията във вестника. Но може би вие имате приятели в Лондон, които ще направят същото за вас, без да се налага намесата на вестникарите.

— Много добре знаеш, че нямам — нетърпеливо отвърна мистър Норел.

Междувременно мистър Сегундус се труди дълго и усърдно над писмото си и с прискърбие установи, че не може да бъде повече от хладен в хвалбите си към мистър Норел. Струваше му се, че читателите на лондонския вестник ще очакват да научат нещо за личните добродетели на мистър Норел и ще се чудят защо той не говори за тях.

Както се очакваше, писмото се появи в „Таймс“ със заглавието „НЕВЕРОЯТНИ СЪБИТИЯ В ЙОРК: ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ“. Мистър Сегундус завършваше описанието на магическата демонстрация в Йорк с твърдението, че приятелите на английската магия несъмнено трябва да благославят любовта към уединението, присъща на мистър Норел, защото тя се е отразила благотворно на заниманията му и най-после е донесла плодове под формата на чудната магия в Йоркската катедрала — но, казваше мистър Сегундус, той призовава приятелите на английската магия да се присъединят към него в