По-богатите църкви помагат и се грижат за тези, които имат нужда, а съвсем сигурно е, че Ю се е нуждаел от помощ. Не съм разговарял още с него, но татко ще вдигне страхотна врява във връзка с това, можеш да бъдеш сигурен — увери Райън вицепрезидентът.
— Кой е Патерсън? — попита Ван Дам.
— Бял проповедник, който има църква с климатична инсталация в предградията на Джексън. Всъщност доста свестен човек. Познават се с баща ми от много отдавна. Патерсън е учил заедно с този Ю.
— Работата се запича — отбеляза началникът на кабинета.
— Арни, приятелю, тя вече се е запекла — подчерта Джексън. — Този оператор от Си Ен Ен или е много добър, или просто се е озовал на подходящото място и е направил страхотни кадри и на двете убийства.
— Баща ти как ще реагира? — попита Райън.
Котаракът се забави с отговора.
— Ще стовари гнева на Всемогъщия бог върху тези мръсни убийци. Ще обяви преподобния Ю за мъченик на християнската вяра и ще го нареди до другите мъченици от Стария завет, както и до тези смели копелета, които римляните са хвърляли на лъвовете. Арни, виждал ли си някога баптистки проповедник да призовава за Отмъщението на Бога? Това е много по-страхотно от състезанието за суперкупата по голф, каза Роби. Сега преподобният Ю стои изправен и горд пред Бога а тези, които са го убили, имат запазени места за вечния огън на Ада. Почакай, докато чуеш как ще го направи. Това е внушителна гледка, момчета. Аз съм го виждал. А и Джери Патерсън няма да остане по-назад.
— Работата е там, че не мога да не се съглася с тях — каза разпалено Райън — Двама мъже загинаха, спасявайки живота на едно бебе. А за такова нещо наистина си заслужава човек да умре.
— И двамата са загинали като мъже, господин Кларк — рече Чавес в Москва. — Ще ми се да съм бил там с пистолет в ръка.
Динг беше силно потресен от новината. Бащинството беше променило разбиранията му за много неща. Животът на едно дете беше свято нещо, а посегателството срещу него беше в пълно противоречие с етичните му норми. През повечето време в реалния живот той носеше пистолет и знаеше как да го използва.
— Различните хора гледат различно на нещата — каза Кларк на подчинения си. Но ако беше на мястото, той би обезоръжил двамата китайски полицаи. На видеозаписа те не изглеждаха толкова страшни. Освен това човек не се хвали със способността си да убива. Доминго е запазил латиноамериканския си темперамент, каза си той. В края на краищата това не беше чак толкова лошо.
— Какво каза, Джон? — попита изненадан Динг.
— Казвам, че вчера са загинали двама свестни мъже и че според мен Бог ще се погрижи за тях.
— Бил ли си някога в Китай?
Той поклати глава.
— Бил съм в Тайван, но беше много отдавна. Всичко мина добре, но освен там не съм ходил по-далеч от Северен Виетнам. Не говоря езика и не мога да остана незабележим. — Тези два фактора бяха много обезпокоителни за Кларк. Способността да се слееш с околната среда беше задължително условие за един разузнавач.
Седяха в бара на един московски хотел след първата лекция пред своите руски ученици. Наливната бира не беше лоша. Нямаха настроение за водка. Животът във Великобритания ги беше размекнал. В бара, който се посещаваше от американци, имаше телевизор с голям екран, настроен на канала на Си Ен Ен и сега съобщеното от телевизионната компания беше новина номер едно в света. В края на предаването се каза, че американското правителство още не е реагирало на случилото се.
— Какво ли ще предприеме Джак? — запита се Чавес.
— Не знам. В Пекин има делегация, която води търговски преговори — напомни му Кларк.
„Дипломатическият тон може и да се изостри“, помисли си Доминго.
— Скот, не можем да отминем това с лека ръка — каза Джак. След обаждане от Белия дом служебната кола на Адлер беше пристигнала тук вместо в Министерството на външните работи.
— Стриктно погледнато, случилото се няма отношение към търговските преговори — изтъкна държавният секретар.
— Може би искаш да правим бизнес с такива хора — отвърна вицепрезидентът Джексън, — но гражданите навън може и да не искат.
— Трябва да се съобразим с мнението на обществеността в случая, Скот — обади се Райън. — А знаеш, че много добре трябва да преценим каква ще бъде и моята позиция. Убийството на дипломат не е нещо, което може да бъде пренебрегнато. Италия е членка на НАТО. Германия също. Имаме дипломатически отношения с Ватикана и около седемдесет милиона католици в тази страна, плюс още милиони баптисти.
— Добре, Джак — каза Орелът, вдигайки ръце като да се защити. — Не мислете, че ги защитавам. Тук става дума за външната политика на Съединените щати и не би трябвало да се поддаваме на емоции. Хората навън ни плащат да мислим с главите си, а не с онези си работи.
Райън изпусна дълбока въздишка.
— Е добре, изпросих си го. Продължавай.
— Трябва да излезем с декларация, в която с остри думи да осъдим този достоен за съжаление инцидент. Ще накараме посланик Хитч да отиде в тяхното външно министерство и да им каже същото, може би с още по-остри думи, но не толкова официално. Ще им дадем възможност да обмислят позицията си във връзка с тази каша, преди да се окажат в международна изолация. Може би ще накажат онези полицаи, които лекомислено са натиснали спусъка. Може и да ги разстрелят, ако законите им позволяват това. Да ги оставим известно време, за да влезе малко здрав разум в главите им.
— А аз какво да кажа?
Адлер се забави с отговора няколко секунди.
— Кажи каквото искаш. Можем винаги да им обясним, че тук имаме много християни и трябва да се съобразим с техните чувства, че са разгневили американската общественост, а в нашата страна се държи на общественото мнение. Те всъщност го знаят, но дълбоко в себе си не го разбират. В това няма нищо чудно — продължи държавният секретар. — Ако го разберат с главите си, има шанс то да стигне и до други техни органи, защото понякога те се командват от мозъка. Трябва да разберат, че такива неща не се харесват на света.
— А ако не го разберат? — попита вицепрезидентът.
— В такъв случай нашата търговска делегация там ще им каже какви ще бъдат последствията от нецивилизованото им поведение. — Адлер огледа присъстващите в стаята. — Съгласни ли сте да постъпим така?
Райън погледна към масичката за кафе. Имаше моменти, когато му се искаше да е шофьор на камион, който може да крещи с пълна сила, че иска наказание за убийците, когато стават подобни неща. Но това беше още една свобода, от която президентът на Съединените щати беше лишен. „Добре, Джак, трябва да проявиш благоразумие в тази работа.“ Вдигна очи и каза:
— О’кей, Скот, склонен съм да се съглася с теб.
— Има ли нещо от нашия… нов източник по въпроса?
Райън поклати глава.
— Не. Мери Пат още нищо не ми е пращала.
— Ако нещо пристигне…
— Веднага ще ти изпратим копие — обеща президентът. — Изпрати ми някои акценти, на които да се спра. Предстои ми да направя декларация… кога, Арни?
— В единадесет часа ще е добре — реши Ван Дам. — Ще поговоря с някои хора от медиите по въпроса.
— Добре, ако през деня на някой му хрумнат някакви идеи, искам да ги чуя — каза Райън, стана и закри съвещанието.
