търсил двата и половина милиона долара. Тя прекрачи трупа, приближи се до прекатуреното бюро и плъзна очи по останките. Навсякъде бяха пръснати астрологически книги, листове хартия и бележници. Чекмеджетата бяха изсипани на пода. Каси забеляза двата плика. Имаха един и същ обратен адрес — кодът 773. Бяха празни. Единият носеше чикагско клеймо отпреди два дни. Карч беше взел паспортите.

Тя рязко вдигна глава и се блъсна в червените монети И Чин, които висяха от тавана. За миг се загледа в тях, после придърпа стола, стъпи на него и свали нанизите от кукичката.

Знаеше, че няма смисъл да търси в останалите стаи. Паспортите бяха у Карч и в къщата нямаше нищо друго, което да й трябва. Върна се при трупа на Лио и отново го погледна. Спомни си песента, която беше слушала по пътя за Вегас. Надяваше се, че в ухото му е шепнал ангел.

— Сбогом, Лио.

Тя внимателно прескочи стъклото, излезе в задния двор и отиде до ръба на басейна. Погледна маркуча, после го хвана и започна да го дърпа. След като на два пъти едва не падна във водата, успя да изтегли машината на бетона.

Дънките й подгизнаха, но Каси не им обърна внимание, а бързо свали ципа на торбата за боклук и я отвори. Вътре имаше дебел бял найлонов плик. Тя внимателно го измъкна от торбата и започна да го развързва. Беше прекалено стегнат, а ноктите й бяха късо изрязани. Каси бръкна в задния си джоб, извади швейцарското ножче и го разряза.

Вътре лежаха пачките със стодоларови банкноти. Бяха сухи като в деня на излизането си от печатницата.

Тя затвори плика и погледна счупената плъзгаща се врата. От мястото й се виждаха вирнатите върхове на обувките на Лио. Каси мислено му благодари. Когато й обясняваше къде ще остави парите, той бе прибавил, че най-доброто скривалище трябва да е пред очите на всички. И се оказваше прав.

Каси погледна водата. На повърхността плаваше мъртво колибри, разперило крилцата си като ангел.

Карч бавно се изправи, както му бяха заповядали.

— Кой сте вие, по дяволите?

Той кимна с надеждата, че жената ще приеме жеста му като знак на пълно покорство.

— Казвам се Джак Карч. Частен детектив съм. Разрешителното ми е в десния вътрешен джоб на сакото ми. Искате ли да го извадя и да ви го покажа?

— Може би по-късно. Частен детектив значи. Какво искате от Каси Блак? Отстъпете две крачки назад и се облегнете на стената.

Тя бавно влезе в стаята. Джак се подчини и опря гръб на стената. Виждаше, че жената гледа „Зиг Зауъра“ на леглото.

— Работя по един случай. Обир във Вегас. В хотелска стая. Става дума за много пари, откраднати от богат комарджия. Имате ли нещо против да ми кажете коя сте вие?

Негърката стоеше до леглото. Без да откъсва очите и дулото на „Беретата“ си от него, тя се наведе и взе оръжието със свободната си ръка.

— Телма Кибъл от управлението за условно освобождаване.

— А, да, Кибъл. Днес щях да се опитам да се свържа с вас, за да поговорим за Блак.

— Откога в Невада позволяват на частните детективи да носят пистолети със заглушители?

Карч положи всички усилия да се престори на изненадан.

— А, това ли имате предвид? Не е мой. Намерих го в ей онова чекмедже. На Каси Блак е. И внимавайте с него. Струва ми се, че е веществено доказателство.

— За какво? Нали казахте, че било обир.

— Открили са в пустинята трупа на някогашния й партньор, мъж на име Джърси Палц. Застрелян.

— Знаете ли какво, господин Карч. Защо бавно не си разтворите сакото?

— Естествено.

Той го направи и разкри празния кобур под мишницата си.

— Зная какво ще си кажете — бързо рече Джак. — „Кобурът му е празен, значи «Зиг Зауърът» е негов.“ Не е така. Имам разрешително за носене на скрито оръжие. Но е издадено от властите в Невада. Не важи в Калифорния. Ако носех пистолет в кобура си, щях да наруша закона. Заключил съм го в багажника на колата си. Ако искате, ще ви го покажа.

— Това не ме безпокои. Чудя се обаче защо сте тук вие, а не вегаските ченгета. Щом става въпрос за убийство, би трябвало да го разследват властите.

— Ами, те го разследват. Но както ви е известно, в порцията цари ужасна бюрокрация. Затова хотел „Клеопатра“ нае мен. Имам на свое разположение хора и пари за разходи. Действам по-бързо. Ченгетата скоро ще се появят тук и ще влязат във връзка с вас. Всъщност поддържам постоянен контакт с управлението в Метро. Ако жеЛасте, мога да ви дам името и номера на детектив, който ще гарантира за мен.

Ако тя захапеше въдицата, щеше да й даде номера на Айвърсън, който щеше да импровизира. По-късно Карч щеше да измисли нещо с ченгето — или възнаграждение, или куршум. Но Кибъл не захапа.

— Даже някой да гарантира за вас, трябва да обясните защо сте проникнали незаконно в дома на заподозрян-каза тя.

— Не съм — отвърна Джак. — Предната врата зееше Широко отворена. Вижте, колата ми е отпред на отбивка-та. Щях ли да я паркирам там, ако имах намерение да влизам с взлом?

— Изглежда, имате отговори за всичко, господин Карч.

— Казвам ви истината. Може ли вече да престанете да се целите в мен с този пистолет? Мисля, че вече достатъчно доказах самоличността си и ви обясних какво правя тук. Искате ли да видите разрешителното ми?

Кибъл се поколеба, но после отпусна „Беретата“. Карч свали ръце и тя не възрази. Бе се надявал, че жената ще прибере оръжието си, но въпреки това остана доволен и реши да премине в настъпление.

— Сега мога ли да попитам вие какво правите тук?

Негърката сви внушителните си рамене.

— Върша си работата, господин Карч. Просто рутинна проверка на една от моите подопечни.

— Съвпадението ми се струва прекалено.

— Преди две седмици проведох с нея разговор, който ме обезпокои, и я включих в списъка си за посещения. Успях да стигна до нея едва днес.

— А защо идвате тук, вместо в службата й?

— Позвъних в магазина. Беше оставила съобщение, че няма да ходи на работа. Затова дойдох тук. Стига сте ме разпитвали, господин Карч. Аз ще задавам въпросите.

— Добре.

Той направи знак, че се предава.

— Споменахте, че ставало дума за убийство. Е, аз познавам Каси Блак по-добре от всички тук и веднага мога да ви кажа, че не е възможно да е замесена в това. В никакъв случай.

Карч си представи проснатия на хотелското легло труп на Идалго.

— Ще трябва да се разубедите, госпожо Кибъл. Доказателствата говорят сами. И в крайна сметка, спомнете си, че става дума за бивша затворничка, осъдена за убийство.

— Непредумишлено убийство. Обстоятелствата са ви известни. Според закона тя е виновна за смъртта на съучастника си, но когато е изхвърчал през прозореца, тя се е намирала двайсет етажа по-долу. Може да го е бутнал някой, но не е била Каси.

— Тя ли ви го каза? Че някой го е бутнал?

— Така смята.

— Това са глупости, но няма значение. Как е дошла тук?

— Прехвърлиха я от Невада, след като Рей Моралес я прие на работа в магазина. Подаде молба и я одобриха. Познавала Рей от Вегас. Той също е лежал в затвора, но после е поел по правия път. Искаше да й даде шанс. Навярно е искал и още нещо, но Каси никога не ми се е оплаквала.