Въздушната възглавница изскочи изпод волана и притисна Джак към облегалката.
Разтърсването замая и Каси, но тя знаеше, че трябва да бърза, и отчаяно изскочи навън и се втурна надолу по склона сред дърветата.
Карч бе зашеметен. Въздушната възглавница го удари по брадичката. Малкият експлозив, който я изхвърляше изпод волана, също опари лицето и шията му. Сблъсъкът изби оръжието от ръката му и то падна върху една от задните седалки. Когато възглавницата започна да спада, той се помъчи да скочи на крака, но коланът не му позволи. Джак бързо го откопча и застана на колене върху седалката. Огледа се и накрая зърна Каси Блак, която се отдалечаваше сред гората.
Инстинктивно разбра, че няма да успее да я настигне. Каси имаше преднина и навярно знаеше пътя.
— Мамка му!
Взе „Зиг Зауъра“ от задната седалка, седна зад волана и завъртя ключа. Нищо. Опита още няколко пъти, но чуваше само глухо изщракване.
— Мамка му!
Натисна вратата, но не успя да я отвори. Ударът в Дървото очевидно беше блокирал системите на автомобила. Понечи отново да се надигне от седалката и в този Момент забеляза малкия черен портфейл в кутията за Дискове на таблото. Пресегна се и го взе. Вътре бе шофьорската книжка на Каси. Джак погледна снимката, после прочете адреса. Живееше на „Селма“ в Холивуд.
— Виж какво намерих! — извика Карч. — Още не си спечелила, миличка!
Той свали заглушителя на пистолета и стреля във въздуха, просто за да й даде да разбере, че не се е избавила от него.
Някъде отдолу се носеше музика и Каси се насочи натам. Накрая излезе от гората и се озова пред паркинга на холивудския амфитеатър. Продължи към „Хайланд“ и оттам се спусна до „Сънсет“.
Трябваха й двайсет минути, за да се върне в магазина. Когато наближи, видя на входа на паркинга два черно-бели полицейски автомобила. Пред залата имаше необозначена кола с полицейска лампа на таблото. До нея беше спряла линейка, но задните й врати бяха затворени.
Наоколо стояха много хора, сред които повечето от продавачите и техниците от сервиза. Тя отиде при Били Миън, който смаяно зяпаше към залата.
— Какво се е случило, Били?
Той я погледна и очите му се разшириха.
— О, слава Богу! Мислех си, че си била вътре с тях. Къде беше?
Каси се поколеба, после реши да излъже.
— Отидох да се поразходя. С кого да съм била?
Миън постави длани на раменете й и се наведе към нея, като че ли се готвеше да й съобщи лоша новина.
— Имало обир. Някой накарал Рей и Кони да легнат на пода в офиса й и ги застрелял.
Каси вдигна ръце към лицето си и сподави вика си.
— После откраднал сребристото кабрио. Решихме, че те е взел за заложничка. Радвам се, че си добре.
Тя само кимна. Рей Моралес бе пазил в тайна от всички, че е лежала в затвора. Ако го знаеха, колегите й навярно незабавно щяха да съобщят на полицията. Може би тъкмо на това разчиташе Карч.
Внезапно й прималя. Каси се опря на Миън и седна на тротоара. Опита се да проумее какво се е случило и заключи, че Карч трябва да е застрелял Рей и Кони, защото не е имал фалшива шофьорска книжка на името на Лайнкфорд. А не можеше да остави документ с истинското си име.
— Добре ли си, Каси?
— Просто не мога да повярвам… наистина ли са мъртви?
— Да, и двамата. Видях ги преди да пристигне полицията. Ужасно!
Каси се наведе и повърна в канала. После избърса устата си с длан.
— Каси! — извика Миън. — Ще ида да повикам някой от санитарите.
— Не, няма нужда. Добре съм. Просто… бедният Рей. Само се опитваше да помогне.
— Какво искаш да кажеш?
Тя осъзна, че е изрекла мислите си на глас.
— Беше толкова мил човек. И Кони. Щели са да му дадат ключовете и парите. Защо му е трябвало да ги убива?
— Знам. Абсурдно е. Между другото, видяла ли си някого?
— Не, защо?
— Говориш за убиеца така, сякаш знаеш, че е бил мъж.
— Не, просто така ми се стори логично. В момента в главата ми е пълен хаос.
— Разбирам те. И аз не мога да повярвам, че наистина се е случило.
Каси седеше на тротоара, скрила лицето си в шепи. Изпитваше непреодолимо чувство на вина. Знаеше, че трябва да се махне от това място и никога повече да не се връща.
Тя събра сили и се изправи.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Миън.
— Да. Добре съм. Благодаря, Били.
— Може би трябва да съобщиш на полицията, че си тук.
— Добре, ще им кажа. Всъщност би ли могъл да го направиш вместо мен? Не ми се иска да влизам вътре.
— Разбира се, Каси. Веднага отивам.
Тя го изчака да се отдалечи, после тръгна по тротоара към улицата, която минаваше зад магазина и водеше към Паркинга. Сребристото порше, което Рей й позволяваше Да използва, бе там. Само че ключовете й бяха останали в раницата в офиса. Тя отвори вратата и натисна лоста за багажника. Извади подвързаното в кожа ръководство за поддържане на автомобила, затвори капака и седна зад волана. В книжлето имаше пластмасов резервен ключ. Каси запали и бавно потегли към магистрала 101. По лицето й се стичаха сълзи.
33
Докато минаваше покрай магазина, Карч гледаше през прозореца на таксито. Не го интересуваха полицейските и репортерски коли. Очите му шареха из тълпата по тротоара. Надяваше се да види Касиди Блак, но знаеше, че е закъснял. Мобифонът му не работеше сред хълмовете и трябваше да излезе пеш на „Мълхоланд“, за да отиде до отбивката над холивудския амфитеатър, където беше видял телефонен автомат. Това му отне близо час. Таксито пристигна след още двайсет минути.
Шофьорът бъбреше на отвратителен английски нещо за произшествието, но Джак не го слушаше. Продължиха още няколко преки и завиха по „Уилкокс“. Карч му каза да спре пред един магазин за сувенири, плати му и слезе. Изчака колата да се отдалечи по „Сънсет“, после пресече улицата до паркирания си на улицата линкълн. На броните му бяха монтирани номера, които бе откраднал същата сутрин.
Преди да потегли, потърси „Селма“ на картата. Имаше късмет. Намираше се на по-малко от пет минути разстояние.
На отбивката пред къщата, в която според шофьорската й книжка живееше Каси Блак, нямаше паркирани автомобили. Улицата беше задънена и Карч реши да действа директно. Разбираше, че не е разумно да го прави денем, но трябваше да влезе, за да провери дали Каси е идвала. Спря в отбивката, натисна два пъти клаксона и зачака. Накрая угаси двигателя, слезе и се качи по стъпалата, като въртеше на пръст връзката с ключовете си — всъщност шперцове. Наведе се над ключалката, като се преструваше на човек, затрудняващ се да открие верния ключ. Нямаше представа дали го наблюдават, но изпълни ролята си според всички правила на изкуството.
Свърши за четирийсетина секунди. После натисна бравата и влезе.
— Хей, Каси? — високо извика Джак, за да успокои съмненията на съседите, които евентуално можеха
