Стъпките се приближиха и Блейн за секунда изви поглед, за да съзре в края на тълпата високата, ръбата, почти мъртвешка фигура на човек, който се поклащаше разсеяно, сякаш беше излязъл на сутрешна разходка. Мъжът стигна до Блейн, спря до него, после се обърна и застана с лице към тълпата. Не каза нищо. Просто стоеше там. Но тълпата спря и застина по средата на улицата в ужасяващо мълчание.
После някой се обади:
— Добро утро, шерифе.
Шерифът не помръдна и не проговори.
— Тези са паранормалници — продължи обадилият се.
— Кой ви каза? — попита шерифът.
— Старата Сара. Шерифът погледна старицата.
— Какво ще кажеш, Сара?
— Том е прав — пропищя старата Сара. — Тоя там, той има странен ум. Отблъсква те с него.
— А жената? — попита шерифът.
— Ами тя е с него, нали?
— Срамувам се от вас — каза шерифът, все едно че говореше на непослушни деца. — Мисля да ви окошаря. Всички вас.
— Но тези са паранормалници! — извика един стреснат глас. — Знаеш, че не допускаме паранормалници тук.
— Слушайте сега — нареди шерифът. — Всички вие се връщате на работа. Аз ще се погрижа за тези.
— И за двамата ли? — попита друг глас.
— Е, не знам — отвърна шерифът. — Дамата не е паранормална. Смятам просто да я изгоним от града. Това е достатъчно.
Той се обърна към Хариет.
— Вие с този човек ли сте?
— Да, и ще остана с него.
Каза го бързо, надявайки се, че никой няма да го усети, защото в град като този дори и един телепат вероятно би си имал неприятности.
Но предупреждението все пак трябваше да бъде казано.
— Тая кола там ваша ли е? — попита шерифът.
Хариет стрелна питащ поглед към Блейн.
— Да, моя е.
— Добре, мис, слушайте тогава. Просто изприпкайте до нея и се махайте. Момчетата ще ви пуснат да минете.
— Но аз не възнамерявам…
— По-добре го послушай, Хариет — каза Блейн.
Тя се колебаеше.
— Хайде, върви — окуражи я той.
Тя бавно слезе от тротоара, после се обърна и каза на Блейн:
— Пак ще се видим.
След което хвърли пълен с презрение поглед към шерифа и обяви:
— Питекантроп!
Шерифът не обърна внимание. Никога не беше чувал тази дума.
— Хайде, мис, изчезвайте — каза той с почти вежлив глас.
Тълпата се отдръпна, за да я пропусне да мине, но забуча ядно. Тя стигна до колата и се обърна да махне на Блейн. После скочи на седалката, включи мотора, запали реактивните двигатели и остро изви колата на улицата. Тълпата побягна с писъци, хората се запрепъваха един върху друг в опитите си да се махнат от пътя на машината, заслепени от фучащия прахоляк, вдигнат от двигателите.
Шерифът наблюдаваше всичко това с непоклатимо спокойствие, докато колата се отдалечаваше с ръмжене надолу по улицата.
— Видя ли това, шерифе? — ревна една ядосана „жертва“. — Защо не я окошари?
— Заслужили сте си го — каза шерифът. — Вие започнахте всичко това. Бях се приготвил за един спокоен ден, а вие ме обезпокоихте.
Съвсем не изглеждаше обезпокоен. Протестиращата тълпа се буташе към тротоара, спорейки яростно.
Шерифът размаха ръце, като че пъдеше кокошки.
— Разкарайте се — каза той. — Повеселихте се достатъчно. Сега трябва да се хващам на работа. Ще закарам тоя приятел в пандиза.
После се обърна към Блейн.
— Тръгвайте с мен.
Те поеха надолу по улицата към сградата на съда.
— Трябваше да се усетите по-рано — каза шерифът. — Този град е забранен за паранормалници.
— Нямаше как да разбера. Нямаше никакъв знак — отвърна Блейн.
— Падна преди една-две години — обясни шерифът. — И на никой не му дойде наум да го изправи. Наистина трябва да сложим нов знак. Старият съвсем се е скапал. Едвам се четат буквите върху него. Пясъчните бури олющват боята.
— Какво възнамерявате да правите с мен?
— Нищо особено, струва ми се. Ще ви задържа за известно време, докато момчетата се поуспокоят. За ваша собствена безопасност. И когато вече няма риск, ще ви изведа оттук.
Шерифът млъкна за момент, като преценяваше обстановката.
— Не мога да ви пусна веднага. Тия приятелчета ще наблюдават много внимателно.
Стигнаха до съда и се изкачиха по стълбите. Шерифът отвори вратата и каза:
— Право напред.
Влязоха в кабинета на шерифа и той затвори вратата след себе си.
— Знаете ли — каза Блейн, — не смятам, че имате право да ме задържате. Какво ще стане, ако просто си тръгна?
— Нищо особено, струва ми се. Поне не веднага. Със сигурност няма да ви спра, макар да бих поспорил. Но няма да можете да напуснете града. Ще ви спипат за пет минути.
— Можех да си тръгна с колата. Шерифът поклати глава.
— Синко, познавам тези хора. Израснал съм сред тях и съм един от тях. Зная докъде мога да стигна в отношенията си с тях и кога трябва да престана. Можех да спася дамата, но не и двама ви. Виждал ли си някога тълпа в действие?
Блейн цъкна отрицателно.
— Картината никак не е приятна.
— А Сара? И тя е паранормална.
— Ще ти кажа, приятелю. Сара е от добро потекло. Попаднала е в лошо време, но родът й живее тук повече от век. Градът просто я търпи.
— А тя е полезна и като шпионин, а? Шерифът кимна и се изхили, като каза с прилив на местна гордост:
— Не са много нещата, които убягват на нашата Сара. Тя е постоянно заета да наблюдава странниците, които идват в града.
— Много ли паранормални сте заловили по този начин?
— Горе-долу. От време на време. Бих казал горе-долу голям брой.
Той се придвижи до бюрото и рече:
— Просто изпразни джобовете си тук. Законът го изисква. Ще ти измисля заповед за задържане.
Блейн зарови из джобовете си. Портфейл, кредитни карти, носна кърпа, връзка ключове, кибрит и най- накрая револвера.