се стори разумно, възникват допълнителни мерки, за които ще трябва да помислим предварително. Аз нямаше да се осмеля да изтъкна тази възможност, ако академик Архангелски не беше стигнал, независимо от мен, до същото заключение. Ние с него имахме разногласия по въпроса за количеството на червеното изместване на квазарите, за обяснението на свръхярките светлинни източници, за остатъчната маса на неутриното, за физиката на кварките в неутронните звезди… Имали сме много разногласия. Длъжен съм да призная, че в някои случаи той се е оказвал прав, а в други — аз. Струва ми се, че почти никога досега, в ранния стадий на теоретичните разсъждения над някой въпрос, ние с него не сме се оказвали съгласни един с друг. Но по този въпрос мненията ни съвпадат. Генрих Дми’ч, бихте ли обяснили вие?

Архангелски изглеждаше толерантен, дори добронамерен. Между двамата с Луначарски наистина от години се разгаряше лично съперничество, те водеха разгорещени научни спорове, а противоречията им по въпроса за необходимото ниво на държавна поддръжка на изследванията върху новите горива бяха станали широко известни.

— Ние предполагаме — каза той, — че Посланието вероятно съдържа указания за построяване на машина. Разбира се, не знаем как да се дешифрира то. Основанията се съдържат във вътрешните референции. Ще ви дам един пример. Тук, на страница 15 441, има ясна препратка към по-ранна страница, 13 097, с която, за наш късмет, също разполагаме. По-късната страница е получена тук, в Ню Мексико, а по-ранната — в нашата обсерватория в Ташкент. На страница 13 097 има друга препратка, този път към страница, излъчвана, когато не сме покривали цялата географска дължина. Има много подобни примери с референции към по-предишни страници. Най-общо казано, и това е много важен момент, имаме по-сложни указания на по-късна страница и по-прости указания на по-предишна страница. В един такъв случай имаме на една и съща страница осем цитата на по-ранен материал.

— Но това не е чак толкова убедителен аргумент, приятели — отвърна Ели. — Може да е последователност от математически упражнения, като по-късните се основават на по-ранните. Може да е някакъв дълъг роман — тяхната продължителност на живота може да е много по-голяма от нашата — и в този случай разказваните събития се свързват с преживявания от детството или каквото там имат на Вега, когато са млади. Може да е дори учебник по религия, изграден на базата на стриктни позовавания.

— Десетте милиарда Божи заповеди — засмя се дер Хеер.

— Може би — каза Луначарски, загледан през облака цигарен дим към прозореца и телескопите зад него. Те сякаш се бяха втренчили в очакване към небето. — Но когато се вгледа човек в тези шаблони на взаимни референции, мисля, ще се съгласите, че прилича повече на наръчник за построяване на машина. Бог знае за какво е предназначена тази машина.

Спомняше си точно мига, в който, по време на една от многото си командировки във Вашингтон установи, че се влюбва в Кен дер Хеер.

Уговарянето на срещата с Палмър Джос сякаш продължаваше безкрайно. Той определено не беше склонен да посети комплекса „Аргус“. Интересувала го, както обясняваше, неблагочестивостта на учените, а не тяхната интерпретация на Посланието. И за да изследва техния характер, бил необходим някакъв по- неутрален терен. Ели бе готова да се срещнат където и да е и един специален помощник на президента посредничеше при преговорите. Други радиоастрономи не трябваше да участват. Президентът настояваше да бъде само Ели.

Освен това Ели очакваше деня, в който щеше да отлети за Париж, за първото разширено заседание на Световния консорциум по Посланието. До него оставаха няколко седмици. Двамата с Валириън координираха програмата по глобалното събиране на данните. Приемането на сигнала вече вървеше редовно и през последните месеци нямаше никакви празноти в покриването му. Така тя с изненада установи, че разполага с малко свободно време. Закле се да проведе дълъг разговор с майка си и да запази спокойствие и добронамереност, независимо от провокациите, с които я обсипваше. Количеството писма и електронна поща, които получаваше, беше абсурдно. Съдържаше не само поздравления и критики от страна на колеги, но също така религиозни предупреждения, псевдонаучни разсъждения, предлагани с голяма самоувереност и писма на почитатели от целия свят. Не беше преглеждала „Астрофизикъл Джърнъл“ от месеци насам, въпреки че самата тя бе автор на съвсем нова статия, превърнала се в най-необикновения материал, отпечатан в августовския брой. Сигналът от Вега беше толкова силен, че мнозина аматьори — отегчени от „любителското“ радио — си бяха конструирали собствени малки радиотелескопи и анализатори на сигнала. В по-ранните етапи на приемането на Посланието някои от тях бяха засекли полезни данни и Ели все още бе под обсадата на аматьори, които смятаха, че са се добрали до нещо неизвестно на професионалистите от SETI. Чувстваше се задължена да им отговаря с насърчителни писма. В комплекса се провеждаха и други радиоастрономически програми с приносен характер — проучването на квазарите, например, — на чиито заседания тя трябваше да присъства. Но вместо да се занимава с всички тези неща, започна да прекарва почти цялото си време с Кен.

Разбира се, в задълженията й влизаше да информира научния съветник на президента за работата на проекта „Аргус“ толкова, колкото той пожелаеше. Беше много важно президентът да е напълно и компетентно държан в течение. Ели се надяваше, че държавните глави на другите страни са също така подробно уведомявани за находките от Вега, както президента на САЩ. Настоящият президент, въпреки че не бе изкусена в науката, хранеше искрена симпатия към въпроса и желаеше да поддържа научните изследвания не само заради практическата полза, но макар и в малка степен, просто заради удоволствието от познанието. Това беше в сила за малцина предишни държавни глави на Америка, от Джеймс Медисън и Джон Куинси Адамс насам.

И все пак времето, което отделяше на дер Хеер в „Аргус“, беше повече от обичайното. Той посвещаваше по някой и друг час на разговори по високочестотния си кодиран комуникатор с кабинета по научно-технологичната политика в старата правителствена сграда във Вашингтон. Но през останалото време, доколкото тя забелязваше, просто беше… наоколо. Надничаше в тънкостите на компютърната система или посещаваше отделните радиотелескопи. Понякога го придружаваше някой президентски асистент от Вашингтон. По-често беше сам. Тя го мерваше през отворената врата на специално заделения му кабинет, с вдигнати върху бюрото крака, да чете пореден доклад или да разговаря по телефона. Кен й махваше приятелски с ръка и продължаваше заниманието си. Засичаше го в разговор с Дръмлин или Валириън; но също така и с младши техници и със секретарския персонал, които неведнъж, в присъствието на Ели, го наричаха „очарователен“.

Дер Хеер също имаше много въпроси към нея. Първоначално те бяха от чисто технически и служебен характер, но скоро започнаха да се разширяват до предположения за широк кръг от вероятни бъдещи