Ели пренебрегна случайния достъп и запревключва последователно телевизионните станции. „Животът на масовите убийци“ и „Ще заложиш ли задник“ се оказаха на съседни канали. На следващия още от пръв поглед се разбираше, че щедрото обещание на медиума ще остане неизпълнено. Следваше оспорван баскетболен мач между „Рисовете“ на Джонсън Сити и „Тигрите“ на Юниън-Ендикът; играчите, младежи и девойки, даваха всичко от себе си. На другия канал вървеше поучение на фарси за правилното и неправилното съблюдаване на Рамазана. Веднага след това идваше един от кодираните канали, изцяло посветен на сексуални практики, които биха отвратили всеки. После се натъкна на един от първите компютърни канали, излъчващ ролеви игри с фантастично съдържание, за който напоследък бяха настъпили тежки времена. Включен в домашния компютър, той предлагаше единичен достъп до поредното приключение, днес озаглавено с многозначителното име „Галактически Гилгамеш“, с надеждата, че клиентът ще го намери за достатъчно привлекателно, за да си поръча играта на дискета по някой от търговските канали. Бяха взети подходящи софтуерни мерки, да не би да се опиташ да си запишеш програмата по време на единствения си достъп. Повечето от тези видеоигри, прецени тя, бяха отчайващо сбъркани опити да се подготви подрастващото поколение за неизвестното бъдеще.

Погледът й се спря на един разгорещен коментатор по една от старите телевизионни мрежи, който обсъждаше с искрена загриженост така наречената „непровокирана атака“ на северновиетнамски торпедоносци срещу два разрушителя от Седмия американски флот в Тонкинския залив и призоваваше президента на Съединените щати да вземе „всички необходими“ ответни мерки. Програмата беше една от любимите й, „Новините от вчера“. Повтаряше новинарски предавания от предишни години. Във втората част на програмата се правеше точка по точка анализ на лъжеинформацията в първата част и на упоритата доверчивост, с която се отнасят някои съвременни организации към всякакви твърдения от страна на държавната администрация, колкото и да са необосновани и изсмукани от пръстите. Беше една от няколкото телевизионни програми, продуцирани от гражданската организация РЕАЛИ-ТВ, и включваше сериала „Обещания, обещания, обещания…“, посветен на постфактум анализи на неизпълнени предизборни обещания на местно, щатско и национално ниво, както и „Локуми и балони“ — ежеседмично разнищване на широко разпространени предразсъдъци, пропаганда и митове. Датата в долния ъгъл на екрана беше 5 август, 1964 година. Заля я вълна от спомени — носталгия не беше най-подходящата дума — за дните в горния курс. Продължи нататък.

Превключвайки по каналите, Ели отмина серията за ориенталска кухня, този път посветена на „хибачи“; дългата реклама за първото поколение универсални домашни роботи на „Хадън Кибернетико“; рускоезичната програма на Съветското посолство за новини и коментар; няколко детски и новинарски честоти; математическия канал, показващ зашеметяващи компютърни графики от новия курс „Кърнъл“ по аналитична геометрия; канала за покупко-продажба на жилища и недвижимо имущество; цикъл от дълги дневни сериали. Накрая се натъкна на религиозните телевизионни мрежи, където, сдържано или възбудено, се обсъждаше темата за Посланието.

В цяла Америка църквите и храмовете се изпълваха с хора. Посланието, според Ели, се бе превърнало в своеобразно огледало, пред което вярата на всеки индивид се подлагаше на изпитание или се утвърждаваше. Приемаха го като категорична реабилитация на взаимно изключващи се апокалиптични и есхатологични учения. В Перу, Алжир, Мексико и сред племената хоупи в Аризона се вихреха оживени публични дебати дали цивилизациите на техните прадеди не са дошли от космоса. Поддръжниците на подобни възгледи бяха обвинявани в колониализъм. Католици обсъждаха проблема за извънземната Божия благодат. Протестанти говореха за възможни по-ранни мисии на Иисус на други близки планети и, разбира се, за неговото завръщане на Земята. Мюсюлмани се тревожеха, че Посланието може да влезе в противоречие със заповедта на Пророка против идолопоклонството. В Кувейт един се обяви за „Тайния Имам“ на шиитите. Месианска треска бе обзела евреите-поклонници на Сосафер Хасид. В други конгрегации на ортодоксалните евреи изведнъж се съживи интересът към Аструк, фанатик, който се боял, че познанието може да увреди на вярата и който през 1305 г. принудил равина на Барцелона, първия еврейски духовник по онова време, да забрани изучаването на естествени науки и философия до навършване на двадесет и пет годишна възраст под страх от отлъчване. Подобни тежнения все повече се разпространяваха сред исляма. Солунски философ, с благото име Николай Полидем, привличаше вниманието със страстно отстоявани аргументи в полза на „ново единение“ на религии, правителства и народи по света. Критиците веднага го запитаха какво разбира под „ново“.

Групи привърженици на НЛО организираха денонощни бдения около военновъздушната база в Брукс, близо до Сан Антонио, където, според слуховете, пазели във фризери напълно съхранените тела на четирима обитатели на летяща чиния, разбила се през 1947 година; извънземните се описваха като същества един метър високи и с превъзходни зъби. От Индия съобщаваха за пришествия на Вишну, от Япония — за Амида Буда. От Люр се разбра, че стотици болни получили чудодейно изцеление; в Тибет бе провъзгласен нов Бодхисатва. От Нова Гвинея в Австралия бе пренесена нова форма на фетишизъм: проповядваше се необходимостта да се строят примитивни подобия на радиотелескопи, за да се спечели благоволението на извънземните. Световният съюз на свободните мислители нарече Посланието отрицание за съществуването на Бог. Мормонската църква го обяви за Второто откровение на ангела Морони.

От различните групи Посланието се възприемаше като доказателство за съществуването на много богове, на един бог или на нито един. Хилиазмът се ширеше. Имаше такива, които предричаха края на хилядолетието през 1999 година — като кабалистична инверсия на 1666, годината, приета от Саббати Дзеви за край на хилядолетието и година на свършека на света; други предпочитаха съответно 1996 г. или 2003 г., предполагаеми две кръгли хилядолетия от раждането или смъртта на Христос. Великият цикъл според древните май трябваше да приключи в 2011 година, когато — според тази независима културна традиция — космосът щял да се унищожи. Близкото съвпадение на пророчеството на маите и изповядвания от християнския свят хилиазъм предизвикваше апокалиптичен трепет сред населението на Мексико и Централна Америка. Някои хилиасти, вярващи в по-ранни дати, започваха да раздават имота си на бедните, било защото скоро той изобщо нямаше да им трябва, било като добра инвестиция в Бог, своеобразен рушвет преди Второто пришествие.

Религиозна ревност, фанатизъм, страх, надежда, яростни спорове, тиха молитва, мъчително преосмисляне, образцова безкористност, сляпо суеверие и трескаво търсене на драматично нови идеи — всичко това се разпространяваше епидемично, помитайки повърхността на мъничката планета Земя. На Ели й се струваше, че сред този могъщ фермент бавно избуява осъзнаването за родния свят като тънка нишка в огромната космическа тъкан. Междувременно Посланието продължаваше да се съпротивлява на всякакви опити да бъде разчетено.

По „очернителските“ канали, защитавани от Първата добавка към Конституцията на САЩ, тя, Виджи, дер Хеер и в по-малка степен Питър Валириън бяха обект на безмилостни и всевъзможни нападки, като се започне с обвинения в атеизъм, в комунизъм и се свърши с упрека, че крият Посланието за себе си. Според нея Виджи не беше кой знае колко заклет комунист, а Валириън изповядваше дълбока, кротка, но твърде сложна християнска вяра. Ако имаха късмет поне малко да се доближат до разчупването на печатите на Посланието, тя с най-голяма радост щеше да го връчи лично на този лицемерен хулител, телевизионният водещ. Дейвид Дръмлин, виж, го показваха като герой, като човека, пръв дешифрирал простите числа и Олимпийската програма. Ето, от такива учени се нуждаело обществото. Тя въздъхна и отново смени канала.