— Добрият Бог едва ли ще възрази — отвърна Корбет. — А и ти трябва да научиш думите.
— Има да разправям за случилото се — разсмя се сестра Фиделис. — Ти започни, а аз ще повтарям всеки стих.
Ранулф, прекалено изненадан, за да се включи, наблюдаваше как господарят му застана до младата монахиня и запя
— Изпях го! — възкликна тя. — Вече го знам. Няма да им кажете, нали?
Корбет се обърна към Ранулф.
— Устните ни са запечатани, нали?
Ранулф само зяпаше и се чудеше не за първи път дали стрелата, пронизала господаря му в Оксфорд, не е увредила и друго, освен гръдната му кост.
— Благодаря — усмихна се сестра Фиделис. — Когато пея, винаги забравям думите. Лейди Джоана е много строга. Бие ме с пръчка през пръстите.
Тя вдигна нежната си бяла ръка, по която се виждаха подути червени следи. Корбет целуна връхчетата на пръстите й.
— Не заслужаваш тъй сурово наказание — прошепна той.
Сестра Фиделис се изчерви и отдръпна ръката си.
— Щом чакате лейди Маделин, ще ви кажа, че дълго ще стоите тук. Тя обича да кара хората да я чакат. Дори лорд Хенри, когато идваше тук, стоеше сума ти време в къщата за гости. — Тя замълча. — Той плати щедро за обновяването на гробницата.
— Много ли тъй щедри посетители идват в манастира? — попита Корбет.
— О, да. Уелският принц също е идвал тук.
— Не знаех, че той почита света Хавизия — невинно отбеляза Корбет.
— Явно е така, щом дойде. Но аз съм само послушница, сър — звънко каза тя. — Тези посещения не ме засягат.
— Какви посещения? — Корбет се помоли наум лейди Маделин наистина да се забави, тъй като хубавичката млада послушница очевидно имаше желание да си побъбри с някого.
— Лейди Джоана не биваше да ме бие с пръчка! — Сестра Фиделис засмука пръстите си.
Корбет внимателно я оглеждаше. Чудеше се дали младата дама не е била изпратена тук, не защото е искала да стане монахиня, а защото не е съвсем наред с ума.
— Какво казваше? — попита тя.
— Щеше да ми разкажеш за странните посещения.
— О, да! Сър, как ти беше името?
— Сър Хю Корбет, пратеник на краля.
— Сър Хю, аз често мечтая, особено в трапезарията; никога нямам време да си доям храната. Затова непрекъснато ме карат да върша нещо — като наказание. Мразя листата!
— Моля? — попита Ранулф.
— Листата — повтори сестра Фиделис. — Тъй като се бавя с яденето твърде дълго, когато останалите послушници се оттеглят за почивка, трябва да мета двора. Дават ми тежка престилка, която прежулва врата ми, и метла, която едва вдигам. Карат ме да премета калдъръмения двор, който свързва трапезарията с къщата на лейди Маделин.
— Аз също не обичам да чистя листа — каза Корбет. — И ти обещавам, че ще поговоря с лейди Маделин да не бъдеш наказвана толкова строго.
— Наистина ли, сър? Ще й кажеш ли и за пръчката на лейди Джоана?
— За Бога — прошепна Ранулф.
— Бяхме стигнали до листата — поде Корбет.
— Една нощ, мисля, че беше в навечерието на деня на свети Матей — тя докосна устни с пръстите си, — а може би денят на свети Корнелий…
— … си метяла листата в двора.
— Да. Когато притъмня и никой не можеше да ме види, се скрих в един ъгъл. Бях откраднала парче сладкиш от трапезарията и ръцете ми бяха измръзнали. Както и да е, изядох сладкиша. Бях много ядосана, защото послушниците си бяха в спалнята, а всички останали сестри прекарваха приятно времето си. Внезапно — тя толкова рязко приведе глава, че Корбет едва не отскочи — видях един мъж с плащ и спусната качулка да пресича двора.
— Сигурна ли си, че не е била някоя от сестрите? — попита Корбет.
— Те не носят шпори, които подрънкват на всяка крачка, нито пък мечове. А и не ходят тъй наперено. Та той влезе в къщата на лейди Маделин. „Какво става тук?“, казах си аз. Влезе направо, без дори да почука. Долу се намира нейната трапезария, а горе — спалнята й. Там никой не се качва! Оставих метлата и се промъкнах през двора. Погледнах през прозореца, но вътре нямаше никого.
— Значи мъжът трябва да се е качил горе? — попита Корбет.
— Така е. Знаеш ли, сър, още дълго метох двора, но той не излезе. Седмица по-късно, трябва да е било в края на месеца, защото бяхме празнували деня на свети Джером — онзи, който…
— Знам кой е бил — прекъсна я Корбет. — Пак ли те пратиха да метеш двора?
— Не, сър, този път беше подът на столовата. Пак бях сама и наказана. Сигурна съм — поверително каза сестра Фиделис, — че видях същия мъж да пресича двора.
— Но игуменката едва ли кани на гости мъже?
— Точно така, сър, тя няма мъже приятели! Лейди Маделин смята, че всички мъже са по-лоши и от дявола!
— Тя ли ти го каза?
— Не, но ни е предупреждавала. Казвала ни е какво да правим, когато тук има гости мъже.
— Като мен?
— Ти си кралски пратеник и ми помогна за пеенето. А и ще кажеш на лейди Джоана да не използва пръчката!
— А знаеш ли кой е бил непознатият? — попита Корбет.
Младата послушничка поклати глава.
— Може би съм се объркала — замислено каза тя. — Сигурно си е тръгнал по другия път.
— Какъв друг път?
— Къщата на лейди Маделин е като малък дворец. Има собствена кухня и конюшня, двор и малка странична порта в стената към гората.
— И смяташ, че непознатият може да си е тръгнал оттам?
— Възможно е!
— Виждала ли си нещо друго подозрително? — настоя Корбет.
Сестра Фиделис се огледа уплашено.
— О, не! И това не съм казвала на никой друг! Не смея! Когато се ядоса, лейди Маделин е страшна!
— Излиза ли тя понякога от манастира? — попита Ранулф.
— Да, манастирът има земи край град Рай. Понякога тя ходи там с монахинята, която раздава помощи или с някого от братята си, за да прибере наемите и да провери сметките на управителя. Отсъства четири- пет дни и тогава винаги е по-спокойно. Но иначе тя е добър човек и се гордее с мощите.
— Точно за нея щях да те питам. — Корбет погледна през рамо към вратата. Лейди Маделин сигурно щеше да се появи скоро, а той не искаше да създава неприятности на тази млада и наивна послушница. — Не знам много за света Хавизия.
— Тогава ще ти разкажа. Научила съм всичко.
Сестра Фиделис ги поведе към страничния олтар. Корбет с възхищение се загледа в големия дъбов саркофаг.
— На колко години е?
— Според лейди Джоана, поне на двеста. Дъбът бил донесен специално от югозападна Англия.
Корбет се огледа. Върху мраморния олтар, вграден в отсрещната стена, стоеше статуята на света
