от бясна храброст. Но едно се знае:
че трудно своето разплуто дело
ще стегне със колана на властта.
АНГЪС
Сега той чувства скритите убийства
да лепнат по ръцете му! Сега
въстания ту тук — ту там му спомнят
прегазената клетва; и които
все още слушат го, го слушат само
от страх, а не от обич! Сега той
препъва се в широката си титла
като джудже, откраднало халата
на великан!
МЕНТИТ
И кой ще го упрекне,
че стряскал се, когато всичко в него
въстава срещу себе си!
КЕЙТНЕС
Така е,
но да вървим, за да предложим вярност,
комуто тя полага се. Да срещнем
лекарството за болния ни край
и до последна капка да се влеем
във неговата сила!
ЛЕНОКС
И кръвта ни
добрия кралски цвят да съживи
и да удави вредните треви!
Напред към Бърнам!
ТРЕТА СЦЕНА
МАКБЕТ
Не искам други вести! Нека бягат!
Додето Бърнамският лес не тръгне
към Дънсинейн, не ме е страх от нищо!
Какво е толкоз този мухльо Малком?
Или не го е майка му родила?
На мене духове, които знаят
човешките съдби, ми предвещаха:
„Не може никой, от жена роден,
да ти направи зло. Не се страхувай!“
Велможи подли, бягайте, дружете
със своите изнежени британци!
Не ще усетя никога пред тях
в ума съмнение, в сърцето страх!…
Да те направи дяволът на въглен,
страхливецо белосан! Откъде
взе този цвят на гъска?
СЛУГАТА
Господарю…
там има… десет хиляди…
МАКБЕТ
Гъсоци?
СЛУГАТА
Войници, сър!
МАКБЕТ
Набоцкай си страните,
да зачервиш уплахата си, пъзльо!
Какви войници, а, брашнен палячо?
На мен ли страх ще вдъхваш с туй лице
от ленено платно? Какви войници,
а, мутро с цвят на цвик?
СЛУГАТА
Английски, сър!
МАКБЕТ
Изчезвай!
Ситон!… Нещо тук ме стяга,