— Бедняк, не ще и дума, ала това не трогва ни него, ни мене.

— Ще те лиша от нажледство — закани се евреинът, давайки воля на отмъстителната си ярост.

— Прави, каквото щеш. Лиши ме, щом ти е угодно. Но помни, старче, че ти пръв почна играта и че ти ме накара да участвувам в нея. Ако сега има опасност да изгубиш заложеното, каквото и да е то, знай, че рискуваш да загубиш и мене, ако той…

Независимо каква щеше да бъде недоизречената мисъл, която премина в този вълнуващ момент през Джудитината глава, тя й причини страдание, както пролича от спусналата се над красивите й вежди сянка.

Не е известно дали тя щеше да довърши или не речта си. Гневният баща я прекъсна:

— Сега няма да шпоря ш тебе, Жудит. Върви да шпиш, момише. Върви да шпиш. Жнай, ше държа на думата си! Ако тоя голтак ощане просяк, той никога не ще се ожени за теб ж мое съгласие. А беж мое съгласие той не ще подуши шилинг от парите ми. Разбираш ли, Жудит?

Без да изчака дъщиния отговор, който беше не по-малко предизвикателен от заплахата му, евреинът избърза да излезе от стаята на Джудит и се повлече по верандата.

След като се изкачи на ръба на скалата, маронът постоя известно време да обмисли какво му предстои.

В гърдите му бушуваха вълнения, породили се от странните разкрития, които току-що подслуша. Умът му бе в такова състояние на хаотичност, че не можеше да отсъди какво трябва да се предприеме или къде да се отиде най-напред.

Най-силно се вълнуваше Кюбина от мисълта за откритото родство по майчина линия с госпожица Воуан. Колкото и необикновено да изглеждаше, то не можеше да не събуди в сърцето му братска обич към младата господарка, към която хранеше романтично приятелско благоразположение. Но от думите на заговорниците момъкът не можеше да заключи, че опасност застрашава новооткритата му сестра. Поне на първо време не съществуваше подобна заплаха, макар че някои ужасни, недоизказани намеци на Чакра, говореха за такава възможност в по-далечно бъдеще.

Нямаше съмнение, че в опасност е нейният баща. Против кустоса се готвеше някакъв демоничен заговор, който щеше да го лиши от живота. От подслушаното ставаше явно, че съзаклятниците ще предприемат действията си още на следното утро.

Господин Воуан възнамеряваше да пътува.

Момъкът бе узнал това от Йола, а и беседата между Джесурън и магьосника го потвърди. Съобщението произлизаше от Синтия, която бе донесла тази нощ новината от Гостоприемната планина. Вестта бе разстроила конспираторите и ги бе заставила да избързат с изпълнението на своите дяволски намерения, които бяха узрели за изпълнение преди тази нощ.

Всичко това маронът бе узнал от подслушания разговор.

На него му бе също така ясно, че коромантиецът и евреинът подготвят жестоко убийство на собственика на Гостоприемната планина и че отровата ще бъде вероятно безгласно оръжие, което ще се използува, защото Кюбина знаеше значението на израза „смъртно заклинание на Оуби“. Преди тази нощ младежът имаше основания да предполага, че баща му е загинал от това тайно оръжие и че Чакра именно го е отровил. Току-що чутото потвърди подозренията му и ако не му се налагаше да избърза да спаси застрашения кустос, както и ако не бе сигурен, че може да намери магьосника в скривалището, когато поиска, той по всяка вероятност щеше да отмъсти за смъртта на баща си, преди да напусне Дупката на призраците.

Младият марон бе все пак човек с благ характер, съчетаващ предпазливост със самообладание, и те му позволиха да се овладее и да не довежда събитията до непредвиден завършек. При все че остави Чакра необезпокоен временно, той реши скоро да се върне за разплата.

Възкресението на магьосника първоначално бе поразило Кюбина, ала то бързо престана да представлява загадка за него. Присъствието на евреина обясни лесно цялата тайна. Момъкът предположи, че навярно Джесурън е освободил осъдения престъпник от веригите му и сетне е оковал тялото на някой умрял негър, чийто скелет бяха взели по-късно за скелета на Чакра.

За постъпката на общоизвестния със своята проклетия евреин можеха да се намерят множество обяснения.

Маронът не се бави да ги дири. Мислите му бяха заети повече с настоящето и бъдещето, отколкото с миналото. Трябваше да се спаси кустосът, върху когото тегнеше смъртна опасност.

Не може да се отрече, че Кюбина изпитваше известни приятелски чувства към господаря на Гостоприемната планина. До преди известно време те не бяха особено силни, но установилата се напоследък връзка между двамата по повод на предстоящото дело срещу общия враг събуди у тях взаимни приятелски чувства. Разкритията, направени тази нощ, засилиха интереса, който маронът бе почнал да изпитва към г. Воуан. Затова няма нищо чудно, че той желаеше искрено да спаси бащата на девойката, която занапред щеше да счита за своя сестра. Следователно неговите мисли бяха насочени към спасението на плантатора.

Той не се мая дълго да разсъждава какви подбуди тласкат Чакра или пък Джесурън. Подтикът на магьосника бе лек за отгатване: мъст заради присъдата, която го бе приковала във вериги на Дяволската канара.

Съображенията на евреина бяха по-малко разбираеми. Техният най-дълбок мотив не се издаде в подслушания от Кюбина разговор. Дори Чакра не го знаеше. Може би търговецът на роби се плашеше от готвеното срещу него обвинение, което бе подушил по някакъв начин.

Но не. Като размисли, момъкът се убеди, че този извод не е правилен. Приказките на съзаклятниците сочеха, че заговорът бе замислен, преди евреинът да се е добрал до някакво сведение относно намеренията на кустоса. Причината бе друга.

Този въпрос всъщност не бе никак важен. Господин Воуан, бащата на великодушната млада господарка, която бе обещала да му подари любимата годеница и която сега излезе негова полусестра, се намираше в опасност.

Не биваше да се губи нито минутка. Независимо от подбудите на заговорниците налагаше се да се вземат мерки, за да се предотврати опасността и се накажат негодниците.

Кюбина заобмисля какво е най-уместно да предприеме.

Да отиде направо в Гостоприемната планина и да предупреди кустоса, като му предаде всичко, каквото бе чул.

Подобна мисъл му мина най-напред, ала по това време; г. Воуан бе сигурно в леглото и за да пуснат момъка — един марон — при него, той трябваше да подкрепи неотложността на посещението си с уважителни доводи, които да оправдаят събуждането на кустоса.

Младежът би го сторил без съмнение, ако му бе известно, че планът на съзаклятието е окончателно установен. Но както вече поменахме, той не смогна да подслуша последните думи на Чакра относно Синтия и шишето с люто биле. Всичко останало сочеше неясно за някакви мерки, които се налагало да се вземат, за да се осуети заминаването на плантатора за Спаниш Таун.

Щеше да има достатъчно време, разсъждаваше маронът, да се предприеме необходимото, ако отиде и на утрото в Гостоприемната планина. Там можеше да се яви, преди г. Воуан да е потеглил на път. Щеше пак да отиде навреме, и то когато появата му не би дала повод за ненужни усложнения.

Той не се сети, че пътникът може да го превари. Кюбина не знаеше кога ще тръгне плантаторът, но допусна, че знатният кустос не ще стане рано. Маронът не можеше да си представи, че не ще го завари в Гостоприемната планина.

Така че момъкът реши да отложи посещението си с някой и друг час подир пукването на зората и междувременно да се подготви за програмата, която се отнасяше до съвършено друго начинание, намислено от предишния ден.

Предстоеше му да се срещне с Хърбърт Воуан. Беше уговорено да се намерят утринта на същото място, където се бяха сблъскали за пръв път: на поляната, под голямото памуково дърво.

Младият англичанин поиска срещата, защото макар и; да не бяха се виждали от деня, когато бяха