„Добре дошъл, Смиджи!“

Как неговото гордо сърце затуптя триумфално под разкошните дантелени дипли на ризата му, когато прочете ласкателния поздрав. Колко победоносна бе усмивката му, когато се обърна той към Кейт Воуан, за да види впечатлението, което надписът не можеше да не й направи.

„Добре дошъл, Смиджи!“ — прокънтя от стотици уста, когато колата спря пред вратата. Бурни овации последваха приветствените слова. Знатният чужденец бе въведен в балната зала и след като постоя известно време в средата на салона — прицелна точка на най-малко двеста чифта очи, — великият човек даде знак за почване на забавата, избирайки си дама.

Оркестърът засвири и двойките се понесоха във вихъра на танците.

Едва ли е нужно да се поменава коя беше първата дама на контето. Кейт Воуан — естествено. Кустосът се бе погрижил за това.

Смиджи изглеждаше очарователен. Томс се бе занимавал с него целия следобед. Сламенорусата коса на франта бе накъдрена, бакембардите грижливо вчесани, мустаците засукани на кравай, а бузите — леко начервени с най-нежния цвят на кармина.

Премяната му бе облекло на бално конте от най-първа ръка: жакет в цвят бордо, целия подплатен с бял атлаз, жилетка от същата коприна като хастара на жакета, но богато украсена със сърмени шнурове; къси панталонки от бял атлаз, лъскави чорапи от предена свила и лачени скарпинки със златни токи. Бяла връзка около врата и черен сгъваем цилиндър под ръка допълваха неговия бален костюм — всичкото в пълна изрядност, според модата на времето.

Ако си припомним какво бяхме казали по-рано за краката на контето, балната му премяна може да събуди съмнение дали не е изложила на показ неговото слабо място. Съвсем не, защото Томс се бе погрижил и под панталонките и чорапите имаше възглавнички, които позволяваха на Смиджи да се яви с бедра и прасци така пълни и заоблени като у мъжете с най-развити крайници в залата.

Тази предразположеност към елефантиаза би могла да му попречи на танцуването, ако той беше обикновен изпълнител на изкуството на Терпсихора. Ала той беше такъв сръчен майстор на всякакви видове подскоци в балната зала, че би могъл да се движи с грация, дори ако му се наложеше да валсира със снежните ботуши на някой самоед.

Би било наистина беда той да не танцува добре с дама като своята, понеже младата креолка, подобно на всички от родината и расата си, беше изкусна и изящна танцьорка. В нейната семпла дреха от бяла коприна, която открояваше кръшната й снага, без да я гърчи с неугледните гънки на корсети и кринолини, тя беше като олицетворение на божествената идея: поезията на движението — наричана от древните гърци Терпсихора, или по-скоро тя можеше да се сравни с богиня, която Терпсихора е учила да танцува.

Когато повторно дойде ред на валса, в който Кейт Воуан отново имаше честта да бъде със Смиджи, двамата представляваха прелестна двойка.

Може би в салона имаше и по-стройни фигури от Смиджиевата. Не спорим. Но по-омаен лик от този на неговата дама нямаше.

В залата все пак се срещаха и други красиви момински лица. Да, много, и измежду най-красивите бе образът на Джудит Джесурън.

Еврейката пристигна с малко закъснение и не се яви в първия кадрил. Но във валса блесна: не с дрехата от скъпо пурпурно кадифе и не с разкошната диадема от перли, която сияеше на фона на лъскавата, гарвановочерна коса, не с ослепителната белота на зъбите, които грееха между устни като извити и разделени розови листенца, не с божурения цвят на бузите, не с разливащия се зрак, който непрекъснато искреше от ваклите израилтянски очи — с никоя от тези прелести поотделно не блесна тя, а със съчетанието на всички едновременно. Тяхната хармония представляваше величествена гледка, която се натрапваше. И тя будеше възторг в не едни очи, които й се любуваха. Кавалерът на Джудит не беше недостоен за нейната красота.

Тя танцуваше с един непознат за повечето от гостите на бала момък, ала погледите, които блестящите женски очи отправяха към него: едни въпросителни, други прокраднати, трети открито възхитени, обещаваха, че той с лекота ще може да се запознае с всяка една от момите, с която би му се прищяло да се сближи.

Едва ли чужденецът се гордееше с превъзходството, с което природата го бе така щедро надарила, или се ласкаеше, че щастливата случайност му е предложила такава дама.

Напротив, той танцуваше с унил поглед и помрачено чело, които дори възбудителният вихър на валса не бе в състояние да разсее.

Кавалерът на Джудит Джесурън беше Хърбърт Воуан.

Една бална зала може да се оприличи на калейдоскоп: лицата са едни и същи, само съответните им положения се менят. Преднамерено или не, по време на танците или през почивките, сега или сетне, все ще се озовете лице с лице, един до друг, с всекиго от гостите в салона.

Така и в балната зала на Монтего Бей се изправиха образ срещу образ две валсиращи двойки: Смиджи и Кейт, Хърбърт и Джудит.

То се случи по време на една почивка от шеметния въртеж на валса.

Франтът размаха цилиндър над гърди и се наведе дълбоко към пода; еврейката отговори на поздрава с величествено движение; братовчедът се поклони с поглед, пълен едновременно с тревога и молба, но в ответ креолката кимна с глава така леко и въздържано, че даже бдителният кустос, който зорко следеше всяко движение на четворката, не забеляза нищо.

Клета Кейт! Тя знаеше, че строги очи са приковани в нея и я дебнат. Тя си спомни обещанието.

Двойките не размениха дума. Те останаха само за миг заедно. Хърбърт, засегнат от поздрава на братовчедка си — обви с ръка снагата на благосклонно разположената към него девойка и се изгуби сред шумната навалица.

При все че същата нощ Смиджи и Кейт, Хърбърт и Джудит танцуваха заедно по двама толкова често, че направиха впечатление на всички, ни веднъж четиримата не се озоваха повторно един срещу друг.

Всеки път, когато случайността застрашаваше да ги приближи взаимно, те умишлено и съзнателно се отдалечаваха едни от други.

Почти цялата нощ Хърбърт танцува с еврейката, изоставил посърналия поглед, надянал маската на игрива и безгрижна веселост. Никога Джудит не бе получавала подобно топло внимание от страна на младия англичанин и за пръв път, откакто се познаваха, тя почувствува нещо като ответ на своята пламенна любов. За момент нейното надменно, кораво сърце се размекна от женствена нежност и в извивките на валса, когато тя се въртеше около яката снага на своя кавалер, бузата й опря в рамото му, сякаш се отпусна, за да издъхне в агонията на сладостно блаженство.

Момата не се помъчи да отгатне причината на Хърбъртовата ласкавост. Сърцето й, увлечено от любовта и жадно за взаимност, разкри своите двери, за да приеме страстта без съпротива и придирчивост, без да иска да знае дали тя е истинска или само привидна.

Еврейката би изпитала в същия този миг див ужас, ако можеше да прозре какво става в гърдите на младежа. Тя и не подозираше, че проявената към нея нежност е единствено предназначена да дразни друг. Влюбената и не допускаше, че обичта на момъка към друга е причината за неговата преструвка, която я подведе. За щастие тя не знаеше това и сърцето й бе спокойно.

Тайната бе известна само на Хърбърт. Калейдоскопът продължаваше да върти задъханите танцьори един подир други и неведнъж лицето на Кейт Воуан се мяркаше пред очите на нейния братовчед и неговото пред нейните. Тогава те разменяха крадешком погледи, които издаваха предизвикателно безразличие, тъй като и двамата играеха ролята на засегнати. Хладният привет на Кейт даде повод за поведението на