началния квартет, прекъснат не след много от внезапна раздяла на двойките.

Джудит първа предложи да си ходят и първа тръгна. Тя слезе от Дяволската канара в по-малко игриво настроение, отколкото я бе изкачила, проклинайки в душата си затъмнението и случайността, която я отведе на тази толкова злополучна наблюдателница.

Хърбърт Воуан, естествено, бе принуден да я придружи.

С наслада момъкът би продължил мълчаливия дует на погледи, с радост той би се застоял на върха, но неговата вежливост му налагаше да изпълни волята й.

Известна неохота, когато той понечи да слезе от скалата, издаде досадата, която той изпитваше от прибързаното тръгване.

Ако разговорът между братовчедите бе продължил, кой знае дали те не биха се разделили с по-голямо взаимно разбирателство вместо студеното, бездушно сбогуване при разлъката.

Смиджи и Кейт Воуан отново останаха сами на върха на чуката и самомнителният любовник беше сега свободен да продължи своята сърдечна изповед.

Би могло да се допусне, че контето ще коленичи отново и ще довърши ролята, която така неприятно бяха прекъснали.

Нещата обаче не се развиха така. Духът му изглежда също претърпя промяна. Като че ли и той долови някакъв обрат.

Изостави го видът му на висше самочувствие, както му изневери изненадата, на която той разчиташе, защото сега слънчевият лик, забравил затъмнението, беше съвсем ясен и красивите речи, приготвени за по-предишен час, станаха безпредметни и неподходящи.

Дали тези съображения повлияха на франта или някакво предчувствие, че предложението на сърцето и ръката му точно в този момент биха били изложени на известна опасност да бъдат отхвърлени, не ще се узнае никога, понеже само Смиджи беше в състояние да ги разкрие, ала той не остави писмени спомени за причината.

Едно е сигурно, че любовното обяснение не се състоя на Дяволската канара в деня на слънчевото затъмнение, а се отложи без определен срок за някой бъдещ случай.

Като че слънчевото затъмнение не бе достатъчно, за да увенчае поредицата от празненства, предназначени да развлекат г. Смиджи, та само няколко дни — или по-точно нощи — по-късно се уреди друго увеселение в чест на този млад британски лъв.

За разлика от слънчевото затъмнение то беше земно явление: едно от най-често срещаните под луната забавления: бал — бал в чест на г. Смиджи.

Празненството трябваше да се състои в Монтего Бей, който, макар и провинциален център, се славеше отдавна със своите блестящи светски забави — като се почне от времето, когато старите испански свиневъди са танцували фанданго, и се стигне до часа, в който франтът благоволи да почете неговите салони, въвеждайки няколко нови стъпки, които се считаха за последна мода в метрополията на света.

Балът обещаваше да бъде рядко събитие — един от най-разкошните, които се бяха давали в града — и се очакваше да присъствуват всички плантатори.

Щеше, естествено, да вземе участие и Кейт Воуан заедно с баща си.

Господин Смиджи трябваше да бъде героят на нощта и в това качество му предстоеше да го съпровожда най-красивата измежду красавиците, обкръжена от съзвездие чаровни хубавици. Цяла армия родители, тръгнали по сватовство, щяха да го обсадят и да се борят за успех с не по-малко усърдие от самия Лофтъс Воуан.

При тези обстоятелства основната предпазливост налагаше на Кейт да отиде на бала, за да бди върху контето, защото знатният кустос не забравяше народната мъдрост, че най-силно ухае онова цвете, което е най-близо до носа.

Господин Воуан се радваше на сгодата, която му се представяше, да покаже пред цялото ямайско отбрано общество своята сегашна и вероятно бъдеща връзка с важната личност, на която се посвещаваше забавата. Плантаторът не се съмняваше, че франтът ще избере за своя почетна дама дъщеря му, понеже той знаеше състоянието на Смиджиевия дух по този въпрос. Младежът не криеше от него влечението си и хитрият баща, който през всичкото време следеше внимателно развоя на чувствата у своя гост, бе напълно уверен, че господарят на Монтагювия замък не само гори по дъщеря му, а е безвъзвратно загубил сърцето си що нея — доколкото едно сърце като неговото беше способно да се поддаде на любовната страст.

Няма съмнение следователно, че г. Воуан би се готвил със сладостно очакване за Смиджиевия бал, който обещаваше да му донесе обществен триумф, ако не го тревожеше една малка случка: срещата между дъщеря му и племенника му на Дяволската канара в деня на затъмнението.

Кустосът настоя да узнае от своя предполагаем зет всички подробности, защото у него се бе събудило съмнение върху влечението на Кейтиното сърце. Подозрението произлизаше от нейни недомлъвки през първите дни след грубото изгонване на Хърбърт от Гостоприемната планина и нейни изрази на симпатия, непредпазливо изказани и доловени от бащата.

Плантаторът се дразнеше много от срещата между Кейт и Хърбърт на Дяволската канара и той смяташе за възможно племенникът му да е отишъл нарочно там, с надежда да срещне братовчедка си.

В Гостоприемната планина името на Хърбърт вече не се чуваше. Дори Кейт, било че си взе бележка от многократните укори, било че престана да мисли за него, дори тя не произнасяше никога името му.

Въпреки всичко, г. Воуан не се освободи напълно от страха, че могат да се явят изненади от страна на двамата братовчеди. Той реши да предотврати, доколкото е възможно, всякакъв бъдещ разговор между Кейт и Хърбърт.

След срещата на Дяволската канара той се скара на дъщеря си и с цялото влияние на бащинската си власт я застави да обещае тържествено, че занапред нито ще разговаря с братовчед си, нито ще го поздравява.

Обещанието беше тежко за девойката. То щеше да бъде непоносимо тежко, ако тя знаеше как я люби Хърбърт.

Няма съмнение, че баща й изтръгна обещанието с оглед на предстоящото увеселение: големия Смиджиев бал. Там една среща между братовчедите бе не само възможна, а толкова вероятна, че г. Воуан се почувствува неспокоен. На бала щеше положително да присъствува Джудит Джесурън заедно с баща си, а вероятно и Хърбърт щеше да дойде.

Наранен от предизвикателните слова на момъка в деня на пристигането му, плантаторът искрено по мразеше, защото високомерният кустос имаше твърде бедна душа, за да изпита възхищение пред гордостта на другите.

Кустосът узна всичко относно гостоприемството, което неговият съсед оказа на Хърбърт, и щедростта, която покровителят проявява към своето протеже. Макар и малко озадачен, плантаторът си обясняваше поведението на чифликчията като всички, а именно, че евреинът желае да го дразни, и ако действително така стояха нещата, Джесуръновата стратегия бе сполучила изцяло, защото г. Воуан истински се ядосваше.

Най-после нощта на Смиджиевия бал настъпи. Градският танцов салон бе украсен, както подобаваше за случая. По стените бяха закачени знамена, фестони и гербове. Над входа, помежду британския флаг и пряпореца на св. Георги — отдолу, и знамето на колонията — отгоре, бе опъната широка лента с надпис, чиито осемнайсетинчови букви гласяха: „Добре дошъл, Смиджи!“

Наближи часът за откриване на бала. Пръв пристигна оркестърът, следван отблизо от цял низ коли от всички типове, които се срещаха на острова. Те докараха десетки, не — стотици танцьори. В Ямайка изминаването на двайсетина мили, за да се отиде на бал, представлява дреболия. Гостоприемната планина, макар и на повече от десет мили от града (защото преценката на Куоши, че е на „четири мили“, беше далече от истината), се намираше наблизо в сравнение с разстоянията, които някои от гостите бяха пропътували, за да се явят на Смиджиевия бал.

Голямата каляска на Лофтъс Воуан пристигна заедно с останалите коли, естествено със закъснението, което светските обичаи налагаха. Тя доведе кустоса, неговата неоспорвано красива дъщеря и преди всичко — както и би следвало да се помене преди другите — героя на нощта.