похождение.

Първата мисъл на негъра бе да хапне нещо. Погледът му падна на гърнето, което продължаваше да стои на земята в средата на колибата. В него имаше достатъчно готвено и за вечеря.

— Не ми се ще студено ядене втори път — рече си Чакра и почна да стъква огън. — Отново то ще прави мене да потръпвам от студено. Трябва да подсилвам корем с топло, инак няма да имам сили да свършвам работа, която ще почвам.

На изрода не бе необходимо много време, за да запали огън, да подгрее лютивата яхния и да я излапа набързо. Когато свърши, над земята се спусна нощен мрак.

„Сега да приготовлявам сигнал — заговори сам на себе си коромантиецът и почна да се рови по пода, из разни дупки и ъгли, за да търси някакъв предмет.

Какъв късмет, че тази нощ няма месечина. — Поне до полунощ. Тъкмо ще има време Адам да вижда сигнал и сетне да вършим друга работа в Гостоприемна планина. Когато се махкаме оттам, ще направим видело. Ще наклаждаме голям огън. Въф!

Къде турнах тази телемграфна лампа? — продължи той да шушне. — Забравих вече. Толкова отдавна не ставало нужда от нея. Трябва да съм пъхал нея под легло. Ей къде била!“

Той измъкна изпод бамбуковия нар една кратуна с яйцевидна форма, голяма колкото пъпеш. Тя имаше дълга конусовидна опашка, съставляващи част от тялото на самия плод и стеснена към дръжката. През опашката бе прекарана връв, за да може кратуната да се закачва на стената.

Магьосникът улови кратуната за дръжката и я приближи до светлината на кандилото със свинска мас, което бе вече запалил. Той заразглежда мълчаливо кратуната. Тя не бе цяла; не само че бе куха, но бе пригодена да се вмести в нея един твърде необикновен уред. На едната страна бе изрязана няколко инчова дупка с форма на трапец, чиято основа бе към издутото тяло, а горната тясна страна се намираше към опашката.

На височина до долния ръб на отвора кратуната бе пълна със свинска мас, в средата на която се подаваше фитил от дървесен памук. В дъното бяха поставени едно срещу друго две късчета от строшено огледало.

Съоръжението напомняше рефлекторна лампа и имаше в действителност подобно предназначение.

След като разгледа апарата внимателно, собственикът му остана доволен от неговата изправност. Той прибави малко прясна мас и подсили фитила, сетне сложи лампата настрана и продължи да приготовлява другите принадлежности, които му бяха необходими за нощния поход.

Сега той измъкна един прът, дълъг около четири фута, и парче здраво въже, които постави встрани.

Към тях коромантиецът прибави нож с дълго острие и тежък кремъклия пищов, който той зареди, слагайки му внимателно нов фитил. После ги закачи на кожен пояс, който пристегна на кръста си.

— Не очаквам — замърмори си магьосникът, докато се препасваше със страшните оръжия — да става нужда от тях. Долу никой не ще сяда да се сражава. Този голям господар, кой идва напоследък в Гостоприемна планина, се плаши от сянка на кама, разправят хора. А негри, щом виждат пищов, всички ще бягат. Ако пищов не помага, ще свалям маска. Кога виждат стари Чакра, всички ще хукват презглава. Не ще посмее да се връщат в плантация до среда на друга неделя. Въф!

Липсваше едно последно оръжие — голяма черна бутилка ром. Изродът я измъкна от едно затулено скривалище и я огледа на светлината, за да провери дали е пълна.

— Това шише — рече си той, слагайки го в един джоб на наметалото — Чакра пази за извънреден случай. То сега най-хубаво оръжие за мои цели. Кога разбойници пийват ром, те не знаят вече страх. Да се гръмна, време да потеглям! Докато стари Адам вижда телемграф и идва през планина, ще става тъкмо час да почваме работа.

Завършвайки с това размишление, черният злодей взе своя „телеграфен апарат“, прекрачи прага и бързо напусна колибата.

След краткия тропически здрач над остров Ямайка се спусна нощ. Тя обещаваше да бъде тъмно като в рог. Месецът щеше да изгрее след полунощ, но и тогава не бе известно дали ще се покаже, защото небесният свод бе покрит с гъста завеса от черни кълбести облаци, през които не проблясваха звезди, нито прозираше синева.

Долини и планини бяха загърнати в непрогледна тъма. Дяволската канара, най-високият и личен връх на мили околовръст, бе обвита в пълен мрак. Скалистата чука така неясно се очертаваше на тъмния фон на небето, че хората от долината не можеха да зърнат челото и.

По тясната урва, която извеждаше на върха, се мъчеше да налучка пътя един човек, чийто черен цвят, уродлива снага и свирепо лице не можеха да се различат в околната мрачина. Видението се появи около половин час след залез слънце. Едва ли е нужно да се поменава, че странникът бе коромантиецът Чакра. Кой друг би дръзнал да се катери на Дяволската канара в тази доба? Що диреше той тук? Нека оставим действията да разкрият замислите. Когато излезе на площадката, той развърза възела, който крепеше коженото наметало на раменете му. Свали дрехата и я разстла на камъка. С помощта на няколко върви той закрепи единия край на кожуха за пръта, който носеше. Щом всичко бе готово, магьосникът вдигна дрехата с тоягата и отиде при палмата. Там той постави пръта напреко на стеблото, на височина на простряната си ръка, и го завърза здраво за ствола. Наметалото увисна разпънато в цялата си ширина от напречната тояга.

При работата си негърът явно държеше сметка за направлението. Повърхността, която образуваше обтегнатата дреха бе обърната с едната си страна към долината на Гостоприемната планина и обработваните земи между плантацията и Монтего Бей, а обратната страна бе насочена към Черните полета на Трелоунийските хълмове — един див край, където нямаше ни едно стопанство, ни едно селище на бели хора. Ала в тази пустиня се срещаха своеобразни заселища на чернокожи, защото там бяха любимите сборища на укрили се роби, леговищата на разбойници, скривалищата на бегълци.

Там можеше да намери убежище дори убиецът, сигурен, че не ще го преследва правосъдието. Тези гористи планини бяха приютили не един злодей.

Там имаше множество престъпници, съществуваха дори цели шайки, с които островните власти не бяха в състояние да се справят. На Чакра бяха добре известни всички тези обстоятелства и той познаваше лично някои от разбойниците, някои от най-големите кръвници и главорези. Приготовленията на магьосника имаха за цел да влезе във връзка с една от разбойническите банди. На тях той се готвеше да даде сигнал.

След като опъна кожуха в подходящо направление, коромантиецът взе рефлекторната лампа и я закачи откъм страната на наметалото, която гледаше към планините. Той извади кремък, огниво и прахан, с чиято помощ запали фитила.

Лампата светна ярко и отразената от късчетата огледало светлина можеше да се забележи на мили от пустинята, а бе напълно закрита за погледи от плантациите. Стените на кратуната не позволяваха на пламъка да се види откъм гърба. Опънатата завеса пък пречеше да се забележи трептенето на отблясъците, които можеха да издадат тайния сигнал, защото той не бе предназначен за честните люде по посока на Монтего Бей, а за престъпниците от Трелоунийските възвишения.

— Тъкмо нощ да се вижда лампа — прошепна магьосникът, който се любуваше на майсторията си със скръстени ръце. — Небе черно като дяволски казан с катран в пъкъл. Стари Адам винаги държи момче на пост. То непременно ще вижда лампа.

Никога Чакра не бе изглеждал по-страшен отсега.

Махнал широкото наметало, което донякъде спомагаше да се прикрие уродливостта му, той бе останал по къса риза, естествено от червена фланела, покриваща единствено гърбицата. По-голямата част от тялото му бе гола и черната набръчкана кожа лъщеше на силната светлина на рефлектора. Свирепите черти на лицето, притиснато от нахлупената над слепите очи гъжва със змийска украса, стърчащите от пояса нож и пищов, всичко представляваше страхотна картина, която не можеше да не събуди ужас у всеки, които види този човек звяр.

Неговата безформена фигура, застанала неподвижно под светлината на лампата и стърчаща над