заповед на доктор Делмар. Продължителността на бездействието му е зависела от характера на нападението и от характера на блокиращата заповед. Бих могъл да измисля още дузина други обяснения на въпроса защо роботът не е могъл да попречи на убийството. Във всеки случай неспособността му да го стори представлява нарушение на Първия закон и това е било достатъчно да нанесе поражение върху всяка позитронна връзка в мозъка на робота.

— Но ако роботът няма физическата възможност да попречи на убийството, носи ли отговорност? Първият закон предвижда ли такава възможност?

Лийбиг сви рамене.

— Първият закон, въпреки опитите ви да го омаловажите, закриля човешкия род със силата на всеки възможен атом. Той не допуска никакви изключения. Ако Първият закон е нарушен, с робота е свършено.

— Това универсално правило ли е, сър?

— Толкова универсално, колкото и самите роботи.

— Ето че научих нещо — каза Бейли.

— Тогава научете още нещо. Вашата теория за убийство чрез поредица от действия на различни роботи, всяко невинно само по себе си, няма да ви помогне в случая със смъртта на доктор Делмар.

— Защо?

— Смъртта не е от отравяне, а от удар с тежък предмет. Нещо е трябвало да държи предмета, а то е било човешка ръка. Никой робот не би могъл да замахне с нещо тежко и да разбие нечий череп.

— Да допуснем — каза Бейли, — че роботът е трябвало да натисне един невинен бутон, който да стовари върху главата на Делмар някаква скрита тежест.

Лийбиг се усмихна кисело.

— Землянино, аз разгледах мястото на престъплението. Научих всички подробности. Убийството беше голямо събитие тук, на Солария, нали разбирате. Затова зная, че на местопрестъплението не е имало следи от използуване на техника, нито от стоварена тежест.

— Нито пък от някакъв тъп предмет — добави Бейли.

Лийбиг каза презрително:

— Вие сте детектив. Открийте го.

— Ако приемем, че за смъртта на доктор Делмар не е виновен робот, тогава кой?

— Всеки знае кой — изкрещя Лийбиг. — Неговата съпруга! Гладиа!

Бейли си помисли: „Поне за това са единодушни.“ На глас каза:

— А каква сила е стояла зад роботите, които отровиха Груър?

— Предполагам… — Гласът на Лийбиг заглъхна.

— Сигурно не смятате, че има двама убийци, нали? Ако Гладиа е виновна за едното престъпление, то тя трябва да е виновна и за второто.

— Да. Сигурно сте прав. — Гласът му доби увереност. — Няма съмнение.

— Няма съмнение ли?

— Никой друг не би могъл да се приближи достатъчно до доктор Делмар, за да го убие. Към личното присъствие той проявяваше същата нетърпимост, както и аз, само че направи едно изключение за съпругата си, докато аз не правя никакви изключения. По-умен съм. — Робоспециалистът се изсмя грубо.

— Струва ми се, че я познавате — рязко каза Бейли.

— Кого?

— Нея. Говорим само за една „нея“. Гладиа!

— Кой ви каза, че я познавам по-добре от когото и да било друг? — попита Лийбиг. Той сложи ръка на гърлото си. Пръстите му се раздвижиха леко и разтвориха дрехата на един инч около врата, улеснявайки дишането.

— Самата Гладиа. Двамата сте се разхождали.

— Така ли? Бяхме съседи. Това е нещо обикновено. Тя изглеждаше приятен човек.

— Значи сте я одобрявали?

Лийбиг вдигна рамене.

— Разговорите с нея ми действуваха успокоително.

— За какво разговаряхте?

— За Роботика. — В гласа му прозвуча нотка на изненада, сякаш имаше нещо чудно в това, че може да се зададе такъв въпрос.

— И тя ли говореше за Роботика?

— Нямаше и понятие от Роботика. Пълно невежество! Но ме слушаше. Занимава се с някакви си пространствени безсмислици; цветни пространствени форми, така ги нарича. Действуваха ми на нервите, но я слушах.

— И не се ли срещахте лично?

Лийбиг изглеждаше изпълнен с погнуса и не отговори. Бейли опита отново:

— Тя привличаше ли ви?

— Какво?

— Намирахте ли я привлекателна? Физически!

Дори увисналият клепач на Лийбиг се повдигна и устните му потръпнаха.

— Противно животно — измърмори той.

— Тогава ще го кажа по друг начин. Кога престанахте да я намирате приятна? Вие сам използувахте тази дума, ако си спомняте.

— Какво искате да кажете?

— Казахте, че я намирате приятна. Сега сте убеден, че е убила съпруга си. Приятните хора не вършат такива работи.

— Сбъркал съм в преценката си.

— Но вие сте решили, че сте сбъркали, преди тя да убие съпруга си, ако го е направила тя. Престанали сте да се разхождате с нея известно време преди убийството. Защо?

Лийбиг каза:

— Това има ли значение?

— Всичко има значение, докато се докаже обратното.

— Ето какво, ако искате информация от мен като робоспециалист, питайте. На лични въпроси няма да отговарям.

— Били сте в близки отношения както с убития, така и с главното заподозряно лице. Не разбирате ли, че личните въпроси са неизбежни? Защо спряхте да се разхождате с Гладиа?

Лийбиг рязко каза:

— Дойде време, когато нямаше за какво повече да й говоря; когато бях прекалено зает; когато не намирах причина да продължаваме разходките.

— С други думи, когато вече не я намирахте приятна.

— Е, може и така да се каже.

— Защо не ви беше вече приятна?

Лийбиг изкрещя:

— Няма причина.

Бейли не обърна внимание на възбудата на другия.

— Все пак сте познавали Гладиа добре. Какъв би могъл да бъде мотивът й?

— Мотивът й?

— Никой не е предложил мотив за убийството. Разбира се, Гладиа не би извършила убийство, без да има мотив.

— Велики Космосе! — Лийбиг отметна глава назад, готов да се изсмее, но не го направи. — Никой ли не ви е казал? Е, може и никой да не е знаел. Но аз знаех. Тя ми е казвала. Често ми го казваше.

— Какво ви казваше, доктор Лийбиг?

— Това, че се кара със съпруга си. Че се карат ожесточено и често. Тя го ненавиждаше, землянино. Никой ли не ви го каза? Тя не ви ли каза?