Вие ми го казахте, чух го и от други места, но не е бил специалист по роботика, нали?

— Така е, Елайджа. — Тя все още отбягваше погледа му.

— Но е работил заедно с робоспециалист, нали?

— Джотан Лийбиг — отвърна незабавно тя. — Той е добър мой приятел.

— Така ли? — каза енергично Бейли.

Гладиа като че се сепна.

— Не биваше ли да го казвам?

— Защо не, ако е истина?

— Все се страхувам, че ще кажа нещо, което ще ви накара да си помислите за мен… Не знаете какво е, когато всички са сигурни, че си извършил нещо.

— Успокойте се. Как така станахте приятели с Лийбиг?

— О, не зная. Преди всичко, той живее в съседното имение. Енергията, необходима за видеовръзката, е почти нула, така че можем да я поддържаме през цялото време без особени затруднения и без да се ограничаваме в движенията си. Непрекъснато се разхождаме заедно; или поне разхождахме се.

— Не знаех, че можете да се разхождате с някого.

Гладиа поруменя.

— Казах видеовръзка. О, да, все забравям, че сте землянин. Видеоконтактът в движение означава, че самите ние сме на фокус и можем да ходим където си поискаме, без да прекъсваме връзката. Аз се разхождам в моето имение, а той в своето и сме заедно. — Тя вирна брадичка. — Това е приятно.

После неочаквано се засмя.

— Бедният Джотан.

— Защо казвате това?

— Сетих се как сте си помислили, че сме се разхождали наистина заедно. Той би умрял при мисълта, че някой може да си помисли такова нещо.

— Защо?

— В това отношение е ужасен маниак. Казвал ми е, че от петгодишна възраст е престанал да се вижда с хора. Винаги е държал на видеоконтакта. Някои деца са такива. Рикейн… — тя млъкна смутено, после продължи: — Веднъж, когато говорех за Джотан, Рикейн, съпругът ми, каза, че все повече деца ще стават такива. Каза, че това било един вид социална еволюция, която благоприятствувала видеофилията. Смятате ли, че е така?

— Не съм специалист — каза Бейли.

— Джотан дори не иска да се ожени. Рикейн се беше разсърдил, каза му, че е асоциален и че гените му са необходими за общия резерв, но Джотан просто отказа да се съобразява с това.

— Има ли право да откаже?

— Н-не — отвърна колебливо Гладиа, — но той е блестящ робоспециалист, разбирате ли, а те се ценят на Солария. Предполагам, че са направили изключение. Струва ми се обаче, че Рикейн се канеше да преустанови работата си с Джотан. Веднъж ми каза, че Джотан не е добър соларианин.

— На Джотан казвал ли го е?

— Не зная. Той работеше с Джотан докрая.

— Но е смятал, че е лош соларианин, защото е отказвал да се ожени, нали?

— Веднъж Рикейн ми каза, че женитбата е най-тежкото изпитание в живота, но то трябва да се понесе.

— А вие какво мислите?

— За кое, Елайджа?

— За женитбата. Смятате ли, че е най-тежкото изпитание в живота?

Постепенно лицето й стана безизразно, сякаш тя старателно изличаваше от него всякакво чувство.

— Никога не съм мислила за това.

— Казахте, че непрекъснато се разхождате с Джотан Лийбиг, после се поправихте и сложихте глагола в минало време. Значи не се разхождате вече заедно?

Гладиа поклати глава. Лицето й отново доби изражение. Тъжно.

— Не. Вече не. Един или два пъти се свързах с него по видеофона. Всеки път изглеждаше зает и не исках да… Нали разбирате.

— След смъртта на съпруга ви ли започна това?

— Не, малко по-рано. Няколко месеца преди това.

— Допускате ли, че доктор Делмар му е наредил да не ви обръща повече внимание?

Гладиа доби уплашен вид.

— Защо да му нарежда? Джотан не е робот, нито пък аз. Как е възможно да получаваме заповеди и защо му е нужно на Рикейн да ги издава?

Бейли не си направи труд да обясни. Можеше да го стори единствено със земни понятия, а от това нещата нямаше да й станат по-ясни.

И ако все пак успееше да й обясни, това само щеше да я отблъсне.

Бейли рече:

— Още един въпрос. Ще се свържа отново с вас, Гладиа, когато свърша с Лийбиг. Впрочем колко е часът при вас? — Той тутакси съжали за въпроса. Роботите щяха да го изразят в земни еквиваленти, докато Гладиа можеше да му го каже в солариански единици, а на него му беше омръзнало да проявява невежество.

Но Гладиа отвърна просто:

— Следобед е.

— В такъв случай това се отнася и за имението на Лийбиг?

— О, да.

— Добре. Ще се свържа с вас веднага, щом мога и ще се уговорим за срещата.

Тя отново стана неуверена.

— Абсолютно необходимо ли е?

— Да.

Каза тихо:

— Много добре.