виждате със соларианите. Това не ми харесва.

— Искаш да кажеш, че на космолитите няма да им хареса. Не мога да им помогна. Да си сложат филтри в носа и ръкавици. Да дезинфекцират въздуха. И ако това — да ме виждат на живо — оскърбява деликатните им нрави, нека се мръщят и червят. Но аз съм решил да се виждам с тях. Смятам, че е нужно да го правя и ще го направя.

— Не мога да ви позволя това.

— Ти не можеш да позволиш на мен?

— Естествено разбирате защо, колега Елайджа.

— Не разбирам.

— Помислете само. Инспектор Груър, най-важната фигура от страна на Солария в разследването на това убийство, беше отровен. Не следва ли тогава, че ако ви позволя да осъществите намерението си и безразборно да се появявате тук и там, то следващата жертва непременно ще бъдете вие. В такъв случай как бих могъл да ви позволя да напуснете този дом, където сте в безопасност?

Бейли каза:

— Значи по-силният потенциал отново надделява, Данийл. Ще ме нараниш, за да ме запазиш жив.

— Не мисля, че ще се наложи да ви нараня, колега Елайджа. Известно ви е, че ви превъзхождам по сила и няма да окажете безполезна съпротива. Но ако все пак се наложи, ще бъда принуден да го направя.

— Мога да те унищожа с бластера си веднага — рече Бейли. — Още сега! В моите потенциали няма нищо, което да ме спре.

— Предполагах, че бихте могли да заемете такава позиция в определен момент от сегашните ни отношения, колега Елайджа. По-точно тази мисъл ми хрумна по време на пътуването ни насам, когато за момент станахте агресивен в колата. В сравнение с вашата безопасност моето унищожение е без значение, но това унищожение би могло да ви разстрои и да обърка плановете на господарите ми. Ето защо една от най-важните ми грижи по време на първия ви сън бе да освободя бластера ви от заряда.

Бейли стисна устни. Бяха го оставили с незареден бластер! Ръката му мигновено се плъзна към кобура. Извади оръжието и впи поглед в зарядния индикатор. Беше закован на нулата.

Залюля в ръка парчето ненужен метал, сякаш се канеше да го запрати право в лицето на Данийл. Каква полза? Роботът щеше да се изплъзне ловко.

Бейли върна бластера на мястото му. Можеше да го зареди, когато му дойде времето.

Бавно обмисляйки, той каза:

— Не ме прави на глупак, Данийл.

— Какво искате да кажете, колега Елайджа?

— Държиш се като господар. Прекалено много ме ограничаваш. Ти робот ли си?

— И преди се съмнявахте в мен — отвърна Данийл.

— Миналата година на Земята се усъмних дали Р. Данийл Оливо е наистина робот. Оказа се, че е робот. Надявам се, че все още е такъв. Въпросът ми все пак е: „Ти Р. Данийл Оливо ли си?“

— Да.

— Да? Данийл беше проектиран да наподобява съвсем точно космолит. Защо да не може един космолит да бъде предрешен така, че да наподобява съвсем точно Данийл?

— По каква причина?

— За да води разследването с повече инициатива и умение от който и да е робот. В същото време, приемайки ролята на Данийл, ти спокойно би могъл да ме държиш под контрол, като създаваш у мен фалшиво чувство за превъзходство. В края на краищата ти работиш чрез мен и трябва да бъда податлив.

— Всичко това не е вярно, колега Елайджа.

— Тогава защо всички солариани, които срещаме, те приемат за човек? Те са експерти по роботика. Толкова лесно ли могат да бъдат заблудени? Идва ми наум, че не може аз единствен да съм прав, а всички те да грешат. Много по-вероятно е аз единствен да греша, а всички те да са прави.

— Съвсем не, колега Елайджа.

— Докажи го — каза Бейли, като тръгна бавно към една крайна маса и вдигна анихилатора за отпадъци. — Можеш да го направиш съвсем лесно, ако си робот. Покажи метала под кожата си.

Данийл започна:

— Уверявам ви…

— Покажи метала — прекъсна го Бейли рязко. — Това е заповед! Или не се чувствуваш длъжен да се подчиняваш на заповеди?

Данийл разкопча ризата си. Гладката бронзова кожа на гърдите му беше покрита с редки светли косми. Данийл натисна силно с пръсти непосредствено под дясната си гръд, плът и кожа безкръвно се разтвориха по цялата дължина на гръдния кош и отдолу се показа блясък на метал.

Докато ставаше това, пръстите на Бейли, поставени върху крайната маса, се придвижиха половин инч вдясно и натиснаха сигналния бутон. Почти незабавно влезе робот.

— Не мърдай, Данийл — изкрещя Бейли. — Това е заповед! Остани на мястото си!

Данийл остана неподвижен, сякаш животът (или неговата имитация) го беше напуснал. Бейли извика към робота:

— Можеш ли да повикаш тук още двама, без да напускаш стаята? Ако можеш, направи го.

Роботът каза:

— Да, господарю.

В отговор на радиоповикването се появиха още два робота. Тримата се строиха в редица.

— Момчета! — каза Бейли. — Виждате ли това създание, което смятахте за господар?

Шест ръждиво-червеникави очи се обърнаха тържествено към Данийл. Те отговориха в хор:

— Виждаме го, господарю.

— Виждате ли също, че този така наречен господар е всъщност робот като вас, защото отвътре целият е от метал? Само е направен да прилича на човек.

— Да, господарю.

— Не сте длъжни да изпълнявате заповедите му. Това ясно ли ви е?

— Да, господарю.

— Аз, от друга страна — каза Бейли, — съм истински човек.

За момент роботите се поколебаха. Бейли се запита дали след като им беше показал, че едно нещо може да прилича на човек и въпреки това да е робот, те биха приели каквото и да е в човешки образ за човек, каквото и да е.

В този момент един от роботите се обади: „Вие сте човек, господарю“ и Бейли отново си пое дъх.

Каза:

— Много добре. Данийл, свободен си.

Данийл зае по-естествено положение и каза спокойно:

— Значи съмнението, което изказахте относно моята самоличност, е било просто уловка, измислена, за да разкриете същността ми на тези другите тук, разбирам.

— Така е — каза Бейли и отвърна поглед. Помисли си: „Това нещо е машина, не човек. Не се мами машина.“

Но не можа да потисне напълно чувството на срам. Дори както си стоеше с разтворен гръден кош, у Данийл сякаш имаше нещо толкова човешко, нещо, което можеше да бъде измамено.

Бейли каза:

— Затвори си гръдния кош, Данийл, и чуй какво ще ти кажа. Физически не можеш да се мериш с три робота. Разбираш, нали?

— Това е ясно, колега Елайджа.

— Добре!… А сега, момчета — и той отново се обърна към другите роботи. — Не трябва да казвате на никого, бил той човек или господар, че това същество е робот. Докато не получите други инструкции от мен