гръцкия текст имаше превод на английски. Отделно се обясняваше смисълът на някои думи, като онези от химна, който чух горе.

Затворих книгата.

— Не смятам, че подобно заклинание има някаква стойност — бавно казах аз.

— О, вие можете да го повторите на глас — изтърси Мармидон. — И обикновеният причестен може. Но няма да получи отговор. Ала аз съм звънар или както вие казвате — заклинател. Нямам висок ранг, нито съм твърде изкусен в заклинанията. Но и аз съм дарен с известна милост…

— А, така ли било! — с болка и ужас започнах да проумявам истината. — Всекидневните ви задължения значи са да викате демони и да им заповядвате…

— Не демони. Не и не! Повечето са обикновени същества от свръхестествения свят. Понякога и ангели с подобен на нашия чин.

— Имате предвид същество, което ви казва, че е ангел?

— Но то е ангел!

— Не е важно. Значи такава била работата! Споменахте, че сте изпаднали в дива ярост и сте ни проклели. Прочели сте тази молитва към тъмните сили. Аз твърдя, че вие — съзнателно или несъзнателно — сте се занимавали с магьосничество. Тъй като детекторите не реагираха, този вид магьосничество не е известен на науката. Това е било зов към някого извън нашата Вселена. Май вие, йоанитите, сте успели да се свържете с някакъв друг свят и вярвате — повечето от вас, — че това е Небето. А аз твърдя, че ви лъжат. Всъщност този свят е Адът!

— Не! — простена Мармидон.

— Имам основание да твърдя това. Детето ми отиде в Ада!!

— А може би не е там?

— На вашия зов е откликнал демон. Стана тъй, че от всички служители в компанията „Източници на норните“ само моят дом се оказа незащитен от нападението на демона. И отмъщението се стовари върху нас.

Мармидон изправи хилавите си плещи.

— Сър, не отричам, че детето ви е отвлечено. Но ако е станало вследствие на моите прибързани действия… не бива да се страхувате.

— Когато се намира в Ада?! Да предположим, че ми я върнат в същата секунда. Но каква страшна следа ще остави в душата и престоят там?

— Не, честна дума, не се безпокойте — той ме потупа по ръката. Улучи точно побелелите ми от стискане на ножа пръсти. — Ако тя сега е в Долния континуум, връщането й ще бъде съпроводено с преместване във времето. Схващате ли какво имам предвид? Аз самият не се оправям много добре, но адептите са проникнали дълбоко в същността на тези неща и предават някои свои знания на посветените от пета степен нагоре. Математическата страна на въпроса не ми е ясна, но си спомням, че Адската вселена има много сложна геометрия на пространство-времето. Няма да е твърде трудно дъщеря ви да се върне в секундата, когато са я отвлекли. Както и във всеки друг момент от времето.

Ножът падна от ръката ми и издрънча. В главата ми биеха камбани.

— Наистина ли?

— Да! Църковният обет не ми позволява да ви разкажа повече…

Скрих лицето си в ръце, между пръстите ми капеха сълзи.

— …но аз искам да ви помогна, мистър Матучек. Разкайвам се, че се поддадох на гнева си.

Вдигнах очи и забелязах, че той също плаче. След известно време дойдохме на себе си.

— Естествено, не бива да ви заблуждавам — заяви ми той. — Когато ви казах, че е еднакво лесно да се влезе в която и да е точка от времето, това не означава, че нямаме трудности… Всъщност съществуват такива проблеми, с които могат да се справят само нашите върховни адепти. На никого от живите геометри, дори да е гений, не би му се удало самостоятелно да намери пътя през тези измерения. За щастие обаче този въпрос не се отнася за нас. Просто исках да се успокоите, но въпреки това трябва да знаете как стоят нещата. Възможно е дъщеря ви наистина да е била отвлечена вследствие на моето проклятие. В такъв случай разбирам немилостта, в която съм изпаднал пред ръководството ни. Но дори и да е така, тя е под защитата на ангелите!

— Докажете ми го! — заповядах му аз.

— Ще се опитам. Отново нарушавам всички правила — на мен ми е наложена епитимия, а вие сте неверник. Но ще се опитам да призова някой ангел — Мармидон срамежливо се усмихна. — Кой знае, ако вие се отречете от заблужденията си, може пък дъщеря ви да се върне незабавно. Би било чудесно да спечеля човек с вашите способности и енергия за истинската вяра. Възможно е всичко, което се случи, да е именно целта на Бога!

Тази идея не ми се понрави. Честно казано, от нея дори ме втресе. Мармидон може да смята, колкото си иска, че съществото, което призовава, е с небесен произход, но аз не мисля така. Ала щом бях започнал, трябваше да съм готов да се срещна лице в лице и с нещо по-лошо от самия дявол.

— Да започваме.

Той отвори библията на друга страница. Текстът не ми беше познат. Падна на колене и започна да пее. Пронизителната, подскачаща ту нагоре, ту надолу мелодия късаше нервите ми.

В тунела се понесоха поривисти въздушни течения. Светлинките не угаснаха, но мракът стана по-плътен, сгъсти се. Струваше ми се, че умирам. И най-сетне се озовах в пронизана от писък тъмнина. Бях съвсем сам, заобикаляше ме безкрайна нощ. Страхът ми изчезна, но вместо него се появи толкова познатото ми безгранично отчаяние. Никога досега то не е било така силно — нито предишните три пъти, нито когато отвлякоха Валерия, нито когато майка ми умря. Тъй като всяка надежда за мен изчезна, аз познах суетата на всичко съществуващо. Любов, радост, чест — сега за мен това значеше по-малко от шепа пепел… Сякаш никога не ги е имало. В цялото огромно празно пространство съществувах единствено аз. Съвършено опустошен — АЗ!

Някъде в безкрайната далечина заблестя светлина и започна да се приближава към мен. Искра. Звезда. Слънце. Видях огромно лице, подобно на маска, взрях се в мъртвите му очи и равномерен глас прозвуча в мен като ударите на камбана:

— Часът настана. Въпреки ифрита, саламандъра, инкуба, въпреки действията на смъртните животът ти продължава. Въпреки волята и плановете ми. Предвиждам, че в този цикъл от развитието на света ти ще бъдеш един от най-върлите ми врагове. Предвиждам, че ще представляваш опасност за новия ми великолепен замисъл. Не желая да зная причината, поради която се опитваш да унищожиш моето дело — дали това се дължи на безсмислен призив на някой глупак или просто на твоята слабост. Но сега ти търсиш възможност да проникнеш в моята светая светих. Трепери, Стивън! Аз самият не мога дори да те докосна, но имам могъщи слуги, които ще изпратя срещу теб. По-могъщи от онези, които си срещал досега. Ако и за в бъдеще се опълчваш срещу мен, гибелта ти е неизбежна. Както подобава на един син на Адама, примири се със загубата си, създай си други деца. Престани да се намесваш в неща, които засягат цялото човечество. Занимавай се само със своите работи. Тогава те очакват здраве, благоденствие, богатство и дълъг живот. Но само ако сключиш мир с мене! В противен случай ще загинеш и ти, и всички, които те подкрепят и обичат. Трепери от мене!

Видението, гласът и мракът изчезнаха. Мокър от пот, се взрях в Мармидон с помътнели очи. Свещта мъждукаше… Не зная как съм се задържал на краката си. Мармидон излъчваше задоволство и потриваше ръце. Чувах думите му като през мъгла:

— Ето! Аз бях прав! Доволен ли сте? Нали беше великолепен? Ако бях на ваше място, щях да падна на колене и да възхвалявам Господа за милосърдието му.

— К-к-какво? — едва успях да раздвижа езика си.