След като се изкъпа, тя му хвърли ризата, за да се избърше с нея. Той й благодари с усмивка, кимна и се облече.

Стив стъкми огъня и подгря на него фасул, докато на свой ред тя се освежаваше в реката. Когато свърши и се преоблече, той се обади:

— Да хапнем и да тръгваме. Чака ни дълъг път преди да се стъмни.

Джини разбра, че той не желае да разговарят, защото скорошното им интимно изживяване отново го беше накарало да се чувства уязвим. Но за нея беше ясно, че Стив не е безразличен, защото иначе всичко щеше да свърши с някоя незначителна забележка. Фактът, че той не желаеше да го дискутират, че се чувстваше неспокоен, стопляше сърцето й.

След като свършиха скромното ястие и прибраха вещите, Стив я накара да седне зад него.

— Докато ти намерим кон — каза той.

— Радвам се, че скоро ще се върна при кервана — усмихна се тя.

Стив забеляза, че тя беше забравила за баща си и за това, че той се нуждаеше от подобаващо погребение, както и за грубияните, които я бяха отвлекли и бяха откраднали диамантите.

— Не отиваме натам. Аз трябва да последвам бандата.

Джини не беше забравила за Чарлз Ейвъри, но беше изтикала мисълта за него и убийството му навътре в съзнанието си, за да не страда точно сега. Не можеше да игнорира факта, че може би нещо в нейните постъпки бе довело до смъртта му. Нито желаеше да си представя къде можеше да се намира в този момент, ако не бе съумяла да избяга и Стив не я бе намерил.

— Моля те, Стив, недей. Остави властите да ги заловят и накажат. Не е необходимо да им отмъщаваш заради мен. Те не ми сториха нищо лошо.

Стив я изтегли на седлото зад себе си, без да обръща внимание на думите й.

— Хвани се здраво за кръста ми. Чака ни дълъг път, защото преднината им е голяма.

— Моля те, не прави това — настоя Джини, докато се отправяха към последния им лагер, откъдето той трябваше да започне страшната си мисия. — Те са петима. Въоръжени са и са опасни. Вярвам в това, на което си способен, Стив, но ти си сам. Не тръгвай след тях… поне не тръгвай сам.

Тялото на Стив се вдърви. Когато проговори, гласът му беше равен и безизразен:

— Това е истинската ми работа, Ана. Имам заповед да ги намеря и изправя пред съда.

Нещо подсказа на Джини, че двете думи нямат нищо общо със задълженията на водач на керван и скаут.

— За каква „истинска работа“ говориш?

Нервите на Джини бяха опънати, тя усещаше пулса в слепоочията си и затаи дъх в очакване на страшния отговор. Чувстваше по някакъв начин, че това е тайната причина за тръгването му по следите им — нещо, което нямаше нищо общо с любовта към нея или с желанието му да я спаси. Усещаше, че отговорът му ще окаже пагубно влияние на отношенията им. Искаше да закрещи и заплаче още преди да беше признал някаква ужасна и пагубна тайна.

Стив долавяше страха, съмнението и напрежението, които цялото й същество излъчваше. С не по-малко безпокойство в гърдите той отговори:

— Трябва да ги заловя и да върна откраднатите диаманти.

Макар Джини да си казваше, че този отговор не бива да я шокира, истината бе, че това стана.

— Ти знаеш за диамантите, които той пренасяше?

Стив реши, че тя така или иначе ще разбере достатъчно неща по време на пътуването им, затова реши да направи задачата си явна — тук и сега. Не можеше да си позволи да се отвлича с въпроси по- нататък.

— Да, но дълго не можех да разбера къде са скрити и дори кой е извършителят. Чарлз Ейвъри добре ме беше приспал, а това рядко помага. Смятах, че куриерът ще се издаде по време на преминаването на реките, като се опита да запази пратката. Но баща ти така и не го направи. От белезите по корема му разбрах къде ги е държал и как ги е съхранявал, но това не ми хрумна, когато трябваше.

— Не те разбирам, Стив. Ти говориш сякаш…

— Сякаш ми е поставена задачата да разкрия човека, който пренася камъните, да ги върна, да го заловя, заедно с хората, които му помагат? Така е, Ана, и ще довърша започнатото сега, когато разполагам с ясна диря, която мога да проследя.

Боже, колко безгрижно говореше този човек на толкова важна тема.

— Задача?

— Да. Нагърбих се да разреша труден случай за хората на закона и един мой приятел. Стори ми се по- различно и донякъде предизвикателно. Но се оказа, че съм си навлякъл повече неприятности, отколкото когато и да е било. Имаше един момент, когато се страхувах, че този път вече ще се издъня. Колкото повече наближавахме, и то без каквито и да е улики, толкова по-загрижен ставах. Баща ти се оказа много лукав човек.

— Но ти си и скаут, и водач на керван?

— Не този път, използвах кервана на Големия Л. за прикритие. Той беше много любезен да ме остави сам, за да опозная останалите и едва по-късно се присъедини към нас в Кълъмбъс. Беше важно всички да ме приемат и харесват като техен водач.

— „Използвал си“ казваш — прошепна Джини и осъзна колко пъти беше повторила тези смайващи думи — думи, които тя не искаше да бъдат изяснявани по този начин.

— Да, с цел да заловя член на Червените магнолии и да сложа край на пъклените им планове. Големия Л. се съгласи да ми позволи да се представя в ролята на водач, докато не разкрия престъпника. Не бих си губил времето да те чакам в града, но исках да разговаряме насаме, защото току-що бях получил онази телеграма, която ясно сочеше към Чарлз. Ако се бях върнал бързо в бивака, щях да ги заловя накуп и вече щях да съм потеглил за новата си задача. Вече закъснявам, защото ме чака следващият хитрец, когото трябва да… — той направи едва забележима пауза и довърши изречението с „демаскирам“ вместо „убия“.

В гласа му се долавяше нетърпение да свърши работата и да си ходи, дори да се махне от нея. Да, такава „работа“ очевидно обясняваше защо й се бе сторил така загадъчен. Как само се беше измъчвала, че мами него и другите, как само искаше да намери начин да му каже истината, а той през цялото това време беше правил същото. Изглежда, както той не знаеше коя е тя, така и тя не познаваше истинския Стив Кар.

— Значи си шпионин?

Стив не можеше да очаква от нея да се досети за точната му длъжност: Специален агент на Министерството на правосъдието. Тя трябваше да остане тайна, колкото можеше по-дълго.

— Нещо от този род, поне за тази задача. Различни задачи, различни роли.

„Включително наемен убиец?“

— Може ли да престанем да дискутираме всичко това?

— Няма нищо за дискутиране, а и не му е сега времето. И без това се забавих достатъчно, като киснех по ъглите в града да те чакам, или за да те спасявам по-късно. Всяка минута, която прахосвам, увеличава разстоянието между нас.

Стив заобиколи последния бивак на престъпниците, където лежеше непогребаното тяло на баща й, за да й спести неприятната гледка. Когато закараше при представителите на властта бъдещите затворници, той щеше да съобщи за точното място заради Ана. Тогава тялото щеше да намери покой. А сега… сега той знаеше в коя посока бяха поели главорезите, така че просто потегли натам.

В мислите на Джини се въртяха тревожни подозрения. Макар Стив да вярваше, че тя е дъщеря на „извършителя“ и съвсем определено да подозираше, че и тя е замесена, той въпреки това се бе любил страстно с нея.

Не, не беше дошъл да я спасява. В гласа му дори беше прозвучала досада, че се налага да губи време за това. Беше тръгнал по следите на един от Червените магнолии, по следите на камъните, след бандата, и заради…