бе в състояние да го покрие с камъни или одеяло, за да запази тялото му от лешоядите.
Беше ясно, че бандитите са намерили съкровището, което носеше, и го бяха откраднали, което без съмнение влизаше в намеренията им от самото начало. Бяха взели също парите и часовника му. Не бяха оставили нищо, което би могла да използва: нито канче, нито одеяло, никаква храна.
Спомни си за чантата, която бе оставила на брега. Бързо се отправи към реката и я намери, както я беше пуснала. Поне разполагаше с комплект дрехи за смяна, сапун, тривка за баня и четка за коса. В джобовете си имаше останали резервни патрони. И кибрит, установи тя с облекчение. Реката щеше да й осигури вода за пиене. Имаше оръжие, с което можеше да убие някакъв дивеч. Имаше и здрави крака, благодарение на изпитанията по време на пътя през последните седмици и на обучението под ръководството на Стив, и тези крака щяха да и помогнат да стигне до цивилизацията, където да потърси помощ. Беше началото на май, следователно нощите едва ли щяха да бъдат непоносимо студени. Това, което трябваше да помни, бе да бъде нащрек и да не престава да се движи.
Не беше в състояние да измисли никакво приложение за оставеното седло, което да имаше някакво отношение към нейното оцеляване. Беше чувала и чела за индианци, които използвали стомасите и мехурите на различни животни вместо мехове за вода, но не бе в състояние да разпори коня и да направи същото. Освен това нямаше нож.
Не след дълго тази предпазна мярка се оказа безполезна, защото нивото на водата стигна до кръста й, а после до гърдите й. За щастие водата беше кристално чиста и не й даваше основания да се опасява за наличието на невидими животни и други опасности. Пазеше равновесие с труд и след известно време усети, че ръката й се схваща от непрекъснатото държане на чантата над главата й. Скоро се отказа от намерението си да я опази суха. На няколко места се наложи да преплува, загребвайки странично с една ръка, защото не искаше да излиза от реката, давайки на някой упорит негодник шанса да я проследи. Това се оказа прекалено трудно с чантата, с която не искаше да се раздели. Веднъж, за кратко, успя да се качи на едно носено от течението дърво и това й даде възможност да отдъхне, макар да се наложи да гребе с крака, за да продължава да се движи. След време се сети, че това, което правеше в момента, лишаваше и представителите на закона от възможността да я открият. Но не можеше да направи нищо по този въпрос. Не искаше да поеме никакъв риск да бъде пленена пак.
Здрачаваше се, когато тя спря и излезе на брега близко до мястото, където Кадо Ривър се вливаше в Уачита. Болеше я цялото тяло. Легна по гръб и се отпусна. Коремът й изръмжа в знак на гладен протест.
— Ще трябва да изчакаш до сутринта, когато ще уловя нещо за ядене — прошепна тя и го погали.
Джини се огледа и ослуша, за да се убеди, че наоколо няма нищо обезпокоително. Измъчена до крайност, тя съблече дрехите си и се изкъпа в реката, осъзнавайки с известно закъснение, че естественият й свян се беше поизпарил, след като бе срещнала Стив Кар. Изстиска дрехите си и ги използва, за да се избърше, след което облече чистия, макар и леко влажен резервен комплект. С панталони би яздила по- леко, но от друга страна, полата позволяваше лесно да извади скритото си оръжие. С облекчение установи, че пътната й чанта е практически водонепроницаема, както бе рекламата на продавача, макар малко вода все пак да бе съумяла да проникне. И понеже бе взела две поли и две блузки сега просна влажния втори чифт на клоните на едно близко дърво.
Джини се почувства много по-добре след банята и след като успя да вчеше дългата си коса. Сплете я на плитка, за да не се обърка през нощта, изплакна мръсните си дрехи и също ги окачи на клоните да съхнат. Сложи настрана другите си вещи, хвана револвера в ръка и легна в тревата да спи. Подложи чантата вместо възглавница и покри раменете и ръцете си с една от блузите. Тежката чанта се бе оказала голямо бреме през деня, но тя можеше да има нужда от смяна на дрехите, както и от револвера, който бе конфискувала от Слим заедно с шестте му патрона. Много пъти се бе противопоставяла на инстинктивното желание да го захвърли, но сега беше щастлива, че не се бе намокрил.
Накрая празният й стомах и измъченото й тяло й позволиха да заспи. Пръстите й се разтвориха и револверът се изплъзна от тях.
Птича песен събуди Джини. Стомахът й също се обаждаше. Прозина се сладко и се изпъна. Постепенно си припомни ситуацията, в която се намираше, и с нежелание отвори очи, за да се убеди, че не сънува. Лежеше на земята под едно дърво, значи не ставаше дума само за лош сън. Периферното й зрение долови някаква тъмна фигура. Тя изписка изненадано и рязко се изправи с гръб, опрян на ствола на дървото. С недоумение тя огледа човека, който седеше с кръстосани крака наблизо.
— Как ме намери? Аз ходих във водата целия следобед.
— Един воин на команчите ме научи преди години как да се придвижвам през даден терен, без да бъда забелязан и как да разбера, че някой е минавал преди мен, Дори ако умело е прикривал следите си — обясни търпеливо Стив. — И дали става дума за вода, дали се е движил пеша или е яздил кон — за мен е без значение. Но ти се справи добре, Ана. Един обикновен човек или дори следотърсач от средна класа не би те намерил, още по-малко би успял да го направи толкова бързо.
Джини разбра, че начинът по който говореше, се дължеше на абсолютната му увереност в себе си, а не на желание да се изтъква. Тя знаеше със сигурност, че Стив притежава изключителна храброст. И ако имаше нещо, което той не притежаваше, това бе умението да приветства някого както трябва. Нямаше никакви приказки от рода на „радвам се да те видя пак“, нито някакви успокоителни усмивки и тя се запита защо той, изглежда някак хладен и нащрек. Погледът в черни: му очи, както винаги, беше непроницаем като безлунна нощ. Той изглеждаше някак неспокоен и настръхнал което бе напълно разбираемо при дадените обстоятелства. С изключение на светлата широкопола шапка, която лежеше до него, той бе облечен изцяло в черно, до колана с кобурите. Черната му коса беше разбъркана, по бузите му беше набола тъмна брада. Ако не бе излъчваната от него сдържаност и тайнственост, тя щеше да се хвърли в обятията му и би го покрила с целувки.
— Имах добър учител — един крайно взискателен скаут. Щастлива съм да те видя пак. Страх ме беше, че или никой няма да тръгне след нас, или ако тръгне, ще се заблуди по фалшивата следа, която Роли остави.
Той отбеляза, че тя назова мъжа по малко име и се почуди как може да бъде толкова спокойна след всичко, което беше изживяла. Беше очаквал от нея да се хвърли в ръцете му от радост и да го обсипе с похвали и благодарности, затова се вкисна, когато тя не го направи. Беше озадачен от това, защо тя се държи сякаш нищо особено не се бе случило.
— Фалшивата следа не ме заблуди и за миг. Бързо осъзнах, че вие не се насочвате към Ню Орлиънс или където и да е на юг. Научих новината за заминаването ви с известно закъснение, защото ви чаках в града да дойдете до един часа. Може и да са ви принудили да бързате, но пък вие никак не сте се съпротивлявали. Определено би ми помогнало, ако се бяхте сетили някак да ги забавите.
Джини не можа да разбере със сигурност дали в гласа му се прокрадва известен укор.
— Не смеех да ги провокирам по никакъв начин, Стив — тези хора бяха лоши. Опитвах се да не привличам вниманието им върху мен. Дори престанах да се грижа за външността си, защото се плашех от начина, по който ме гледаха.
Стив забеляза колко красива, свежа и съблазнителна изглежда тя. Безпокойството и съмненията, които
