— Ще тръгнем заедно. Разкопчайте коланите си, мошеници.

— Правиш голяма грешка, момиченце. Ти…

— Вие направихте грешка, когато ме отвлякохте. Виждате ли онази манерка до вас? — тя стреля и от дупката изхвръкна струя вода. — Това ще ви убеди ли, че знам как да използвам тези неща? И ще ги използвам, ако не се подчините бързо — Джини се стараеше да бъде убедителна в блъфа, който разиграваше пред тях. Тя не беше „Малката перла“ от евтиния роман, който бе чела за една измислена героиня, която скиташе из Запада и можеше да направи всичко, което един мъж умееше, при това в повечето случаи и по-добре. Имаше късмет, че малката й донякъде безразсъдна демонстрация бе изиграла ролята си, което би било невъзможно, ако Стив не бе настоявал за уроците по стрелба.

— Направете, както казва дамата, момчета.

— Какво? — извикаха едновременно останалите трима.

— Направете го — озъби се Барт като раздразнено животно. — Нали не искате да се проснем в леглата си, както вероятно се е случило вече със Слим? Тя говори сериозно.

Четиримата разкопчаха коланите си и ги пуснаха заедно с кобурите на земята.

— Сега, отместете се встрани — заповяда Джини и Барт отново убеди хората си да се подчинят.

Чарлз събра кобурите и отстъпи заднешком към конете. Без да откъсва поглед от престъпниците, той оседла два коня набързо. Яхна своя, докато Джини държеше под прицел мъжете, после двамата смениха ролите си. Хвърли поглед на напрегнатата жена, усмихна се и й благодари, че се беше върнала заради него. После двамата смушкаха с колене конете и се отправиха в галоп.

Разбрали намека на Барт, бандитите се хвърлиха към постелките си и извадиха изпод тях пушки, а Барт междувременно даваше заповеди. Четиримата се прицелиха и стреляха. Чарлз беше ранен в рамото и падна от коня, който продължи в лудешки галоп. Кобилата на Джини бе простреляна в шията и крака едновременно и рухна на земята.

— Бягай! — извика Чарлз, опитвайки да се добере до отхвръкналия настрани револвер.

Джини се обърна и видя четиримата да тичат към тях. Повече не можеше с нищо да помогне на Чарлз.

Нито разполагаше с време да се прицели и да стреля, защото четиримата злодеи се приближаваха с обезпокоителна скорост. Без да обръща внимание на виковете на Барт да спре, тя се затича към гората. Чу го зад гърба си да заповядва на един от хората си да я последва.

Докато Роли я търсеше, а Тед се отправи, за да прибере избягалия кон, Барт се подиграваше с ранения Чарлз.

— Ти си глупак, Ейвъри, щом можеш да допуснеш, че ще ти позволим да избягаш с парите.

— Нямам никакви пари. Просто исках да избягаме в безопасност.

— Сигурно си се досетил, че днес смятахме да ти ги вземем.

Болката накара Чарлз да примигне.

— Знаех, че ще опитате. Но глупака си ти, Барт. Клана ще те открие и убие за това престъпление.

— Не ни е страх от някакви хора в смешни костюми.

— А би следвало, защото тези хора имат власт и са опасни. Те ще те намерят. И ще те накарат да съжалиш, че някога ти е минала алчна мисъл през главата.

— Ще им кажем, че сме били нападнати и ти си бил убит. И че ако си имал някакви пари в себе си, ние нищо не знаем за тях.

Думата „пари“ щеше да ги издаде и Чарлз се усмихна при мисълта, че за него ще бъде отмъстено.

— Но те ще разберат, че ги лъжете. Вие сте покойници.

— Не, но ти си — каза спокойно Барт и стреля два пъти в сърцето му. — Претърси нещата му, Кип. Да вземем парите и момичето и да се махаме по дяволите оттук. А довечера в лагера ще й се насладим и ще я накараме да съжалява, че ни е доставила неприятности.

Кип се захили и се почеса между краката. Барт също се засмя.

— Успокой се, ти си веднага след мен.

Кип разхвърли вещите на Чарлз във всички посоки, но не намери пари.

— Тогава са у него — подсказа Барт.

Кип дръпна грубо палтото на мъртвеца и го претърси.

— Нищо, шефе — после пребърка и джобовете на панталоните му. — И тук нищо.

Барт преобърна Чарлз и в този момент пръстите му напипаха нещо по-различно под тъмната му риза. Разкъса я и се ухили, като видя кожената кесия. Свали я и надникна в нея.

— Какво, по дяволите!

— Късмет извадихме, шефе, диаманти, и то какви!

Барт се засмя.

— Да, и обзалагам се струват много. Я само виж как блестят! Наистина са хубави. Богати сме, и то много.

Роли се присъедини към двамата силно нервиран и запъхтян. Слим се довлече след него с кървяща рана и явно притеснен. Тед пристигна на коня на Чарлз и слезе от него. Петимата се загледаха в блестящото съкровище.

— Къде е момичето? — попита водачът. — Да не си я завързал за някое дърво?

Роли шумно изпусна въздуха от гърдите си с видима досада.

— Не можах да я намеря, шефе, но Слим е наред. Цапнала го е отзад с камък. Трябва да бъде превързан.

— Ти наистина ли я търси добре? Имам някои сметки за уреждане с нея. И след като свърша, вие, момчета, също ще си получите пая. А когато се изморим от нея, ще я дадем на планинците, в случай че решат да ни създават неприятности.

— Скрила се е по-добре от ракун с кучета по петите му. Наистина е умна, но скоро ще трябва да се покаже. Ще почакаме.

— Да — съгласи се Кип, — ще я надхитрим. Да знаете, момчета, аз съм втори.

— Че защо ти? — попита Тед и облиза устни. Кип му напомни:

— Бях последен с другото момиче. Бяхте я скапали, когато дойде моя ред да й го мушна. Така беше и с предишните две.

Барт гледаше камъните и мислеше за преследвачите, които сигурно приближаваха, за да си ги приберат, както и дорестия кон, защото конекрадството се смяташе за сериозно престъпление в Запада.

— С тези неща в ръцете можем да имаме всички жени, които пожелаем, и то жени, които няма да насилваме да правят това, което искаме. Жени за всеки от нас. Ана не може да отиде далече без кон и храна. Ще я оставим на мишеловите. Кой знае, може би нямаше да ни достави особено удоволствие. Хайде да потегляме.