участвувала в Полтавската битка, но се беше проскубала и по нея щяха да се завъдят молци. И скоро след туй кобилата Либета бе изхвърлена заедно с разкошния й чул.

А докато разнасяха нагоре-надолу разните натурални, докато им търсеха място, от стъклениците липса известно количество винен дух.

И през нощта шестопръстият влезе в портретната зала (сега тъй почнаха да й викат).

Беше тъмно. Пазачите спяха, беше ги натръшкал виненият дух. Виждаха се кучетата Тиран, Лизет и Еоис и мъртвата им козина беше щръкнала.

И отметнала глава, със сини дрехи, подпряла ръце на страничните облегалки, удобно протегнала напред дългите си крака — седеше персоната.

Шестопръстият я гледаше отдалеч.

Я го виж ти какъв бил!

Едър, със сребърна звезда!

И всичкото туй е от восък.

Той цял живот беше събирал восък на пчелина, от кошерите, беше топил восък, беше го рязал, мачкал с ръце, понякога правеше свещи от него, пръстите му помнеха восъка по-добре, отколкото хляба, дето го беше ял тая заран — и от тоз восък бяха направили човек!

А за какво? За кого? Защо е направен тоз човек, а наоколо му стоят кучета и виси птица? И гледа ли през прозореца тоз човек? Облечен е, обут е, очите му са отворени.

Отде ли са намерили толкоз восък?

И тогаз се приближи още и видя главата.

Космите й приличат на козина.

И му се дощя да пипне восъка с ръка. Приближи се още повече.

Тогаз нещо издрънча тихичко, звънна, а онзи взе да се надига.

Шестопръстият стоеше, както стояха в ъгъла натуралиите — без да диша.

Още веднъж се звънна, нещо засъска като часовник, преди да избие, а восъкът потрепера леко, издигна се в цял ръст, извърна се и направи движение с ръка — все едно, че каза на шестопръстия:

— Здравей.

Него месец много се ходеше по гости и хората започнаха да пият повечко. Когато човек се срещнеше с други хора, вече не го плашеше толкоз, че околовръст всичко е блата и въздухът е лош. Тогава този страх преминаваше. Тук човек се заглаждаше като камък във вода и ставаше неспособен за упорство и мнение. И всякакви шейни, покрити и открити, а когато снегът се стопи — и каляските, и полукаретите — скърцаха ли, скърцаха из града. И повечето пътуваха с полукарети, за да не вземат много слуги със себе си, а само двама лакеи, та да няма излишно шпиопиране.

Днес Павел Иванович бе ходил у Остерман и у още някои хора. А надвечер при него идваха дребни хора — търговци, после от бившите магистратски чиновници и дълго седя в неговата стая, където на потона правилно бе нарисуван коремът на актрисата — Мякинин, Алексей.

После всички си отидоха, а той се приближи до прозореца и видя: отвъд Нева свети в Меншиковите къщурки. Всичко е спокойно и нищо не се случва, нито голям пожар, нито наводнение. Всичко си е на мястото, но самата Меншикова къща оттук не се вижда. Започна да обикаля от огледало на огледало и всички огледала му показваха едно и също: устните му са набъбнали, сините му очи са замъглени — от ликьора, ноздрите му са разширени. И през цялото туй време мърмореше през белите си зъби — със стегнато гърло и съскане, а после — мляс с устните — и дебел глас, до скърцане със зъби и дори до животинско мучене. И накрая — изпъшкване и нещо като горчив смях. Всичкото заедно — сякаш разучаваше и репетираше комедия, нова и нечувана. Изтърча при огледалото, което беше до вратата, то отразяваше десния прозорец към двора — и прошепна:

— Дракон Мохамедов!

Огледа се наоколо със знаещи и свирепи очи и не видя нищо друго освен мебели и сребърни прибори, тогаз разпери ръце, сякаш обзет от пълно и крайно недоумение или като че е направил всичко, каквото е можел, и вече за нищо не се наема да гарантира:

— Голиат!

След като си почина малко и се поразходи нагоренадолу, погледна през прозореца и видя фенер и фенерната светлина, която падаше стъкловидно на земята, като кръгъл фонтан. Със собствени пари го беше сложил, хем с чугунен стълб, за пример на другите.

— Ами фенерният данък? — заплашително каза той.

И присви очи.

— А защо, господа сенатори, фенерният данък, да речем — защо от Адмиралтейския остров до река Мия той е една копейка? А на Санктпетерсбуркския — половин? Дали не заради туй — и източи пръст като римски оратор, — че там живее зетят на Меншиков?

Изсмя се горчиво.

— И не светят фенерите — каза той с едно изхъркване, — и вече не светят фенерите, понеже са взети излишни пари — и за градски, и за житни, и за бански, и за сенни, и за огревни, и за хамутни данъци! Горчиви пари!

И се хвана с ръка за ревера, сякаш бе издал ридание.

— За шпиониране живея, а не за управляване! И моля, и поименно посочвам, и искам тежко наказание!

След като си пое дъх, започна да изрежда кратко и бързо:

— Забягналите и умрелите, и взетите във войската не се изключват от списъците на помешчиците. И забягналите в Башкирско…

На това място той се почеса с пръст по дясната вежда, защото беше забравил какво идваше по-нататък. Поразходи се нагоре-надолу и се сети. И посочи през прозореца, право към Фльора, която носеше цветята.

Влезе сипаничавата.

И сипаничавата седна и започна да слуша, а той каза на нея вместо на Фльора:

— Ето на, Ана, на теб ти казвам и заявявам, че след разквартируването на полковете са почнали да липсват хора. Тръгнаха за Казанското царство — и са изчезнали тринайсет хиляди човека! Това не е работа!

А сипаничавата беше свела очи, слушаше и примигваше на парцали. Тя беше умна.

— Защото истина ви казвам — рече той на сипаничавата, макар че тя не беше му възразила. — Защото е небезужасно да чуеш, че една селянка от глад удавила дъщеря си в реката.

А сипаничавата очакваше от него още думи и пет пари не даваше за селянката, а и той също. Тогава той й се разсърди заради това безучастие и тропна по масата:

— На господа офицерите да им се намали заплатата наполовина! Защото е мирно време! И нека си вървят от Петерсбурк, а шпагите си временно да приберат в калъфи! Или ако ще воюват — да воюват, но не с женорята!

След което си наля и си пийна елбир, а сипаничавата каза:

— И за персийските работи.

Преди да допие чашата, той махна с ръка към нея и попита:

— А защо той престана да дава войници за каналното строителство? И каналите ще се съсипят. Защо? И петерсбуркският гарнизон естествено също ще престане.

След това отметна глава назад със злоба и надменност и усмивката му стана подигравателна.

— А ревизия сега няма да има, господа сенатори. Нищо няма да бъде ревизирано поради туй, че въпросният проницателен княжески ум не допуща ревизията. И тъй всичко виждал!

И разпери длани като ветрила досами очите си, подигравателно, и изплиска малко елбир. След което запрати чашата на пода, направи я на парчета.

— Генералният фундамент на всичко на този свят са земята и търговията. А той заради новите тарифи доста голям рушвет взе. Доста голям! И сега се чудят търговците: търговията в Архангелск ли ще я