Ако всички ти кажат, че от Асирия идва опасност, ще знаеш, че наистина е така. Но ако хората ти говорят различно — и тогава бъди бдителен, защото мъдростта учи да предвиждаш по-скоро лошото, отколкото доброто.

— Говориш, ваше величество, като боговете — прошепна Рамзес.

— Стар съм, а и от височината на трона се виждат неща, които смъртните дори и не предчувствуват. Ако запиташ слънцето какво мисли за световните работи, то би ти разказало още по-интересни неща.

— Между хората, от които трябва да поискам мнение за Асирия, не спомена гърците, татко — подхвърли престолонаследникът.

Фараонът поклати глава с добродушна усмивка.

— Гърците!… Гърците!… — каза той. — Велико бъдеще очаква тоя народ. В сравнение с нас те са още деца, но каква душа имат само!…

Помниш ли моята статуя, издялана от гръцкия ваятел?… Тя е мое второ аз, жив човек!… Цял месец я държах в двореца, но накрая я подарих на храма в Тива. Ще повярваш ли, че ме беше обзел страх да не би моят каменен двойник да стане и да поиска половината власт… Каква бъркотия би настъпила тогава в Египет!…

Гърците!… Виждал ли си ти техните вази, дворците, които строят?… От глината и камъка излиза нещо, което радва моята старост и ме кара да забравям болестта си…

А пък езикът им?… О, богове, та това е и музика и скулптура, и живопис, взети заедно!… Истина ти казвам, че ако на Египет е съдено някога да загине, както умира човек, ще го наследят гърците. И биха втълпили на света, че всичко това е тяхно дело и че ние изобщо не сме съществували… И все пак те са само ученици от нашите начални училища, защото, както ти е известно, ние нямаме право да запознаваме чужденците с висшите знания.

— Въпреки това, татко, изглежда, че не вярваш на гърците?

— Защото те са особен народ; човек не може да вярва нито на финикийците, нито на тях. Когато поиска, финикиецът ще види и ще ти каже самата истина… Но никога не можеш да знаеш кога иска да каже истината. А гъркът е простодушен като дете, винаги е готов да говори истината, но то не е по силите му.

Те виждат света по-иначе от нас. В техните чудни очи всяко нещо блести, обагря се и постоянно мени цвета си, както небето и водата в Египет. Може ли тогава човек да се обляга на тяхното мнение?

През времето на тиванската династия далече на север съществувало градчето Троя; такива градчета у нас има с хиляди. Тоя курник бил нападан от разни гръцки скитници и те така омръзнали на малобройните жители, че те взели, та подпалили тая малка крепост и се преселили другаде.

Обикновена разбойническа история!… Но виж какви песни пеят гърците за Троянската война. Ние се смеем на тия техни чудесии и геройства, защото нашето правителство имало подробни сведения за това, което станало. Виждаме съвсем очевидните лъжи и все пак… слушаме тия песни, както детето слуша приказките на бавачката си, и… не можем да се откъснем от тях!…

Това са гърците: родени лъжци, но приятни, при това и храбри. Всеки от тях по-скоро ще пожертвува живота си, отколкото да каже истината. Не за интерес както финикийците, а от душевна потреба.

— А какво да мисля за финикийците? — попита престолонаследникът.

— Те са умни хора, трудолюбиви и смели, но търговци. За тях целият живот е в печалбата — да е голяма, колкото може по-голяма!… Финикиецът е като водата: много донася, много отнася и се промъква навсякъде. Трябва да им се дава колкото е възможно по-малко и преди всичко да се внимава да не се промъкват в Египет през пролуки, скришом.

Ако им платиш добре и ги обнадеждиш, че ще спечелят още повече, те ще станат отлични агенти. Което знаем за тайните вълнения в Асирия, научили сме го от тях.

— А евреите? — прошепна князът и наведе очи.

— Съобразителен народ, но мрачни фанатици и кръвни врагове на Египет. Едва когато усетят на врата си подкования с гвоздеи сандал на Асирия, ще се обърнат към нас. Дано само не бъде късно! Но човек може да се ползува от услугите им. Разбира се, не тук, а в Ниневия и Вавилон.

Фараонът беше вече изморен. На сбогуване князът падна ничком пред него. Негово величество го прегърна бащински, след което престолонаследникът се отправи към майка си.

Царицата беше в кабинета си и тъчеше тънко платно за облекло на статуите на боговете, а придворните дами шиеха и бродираха облеклото или правеха букети. Млад жрец гореше тамян пред статуята на Изида.

— Идвам, майко — каза князът, — да ти благодаря и да се сбогувам.

Царицата стана, прегърна сина си и му заговори през сълзи:

— Колко си се променил!… Та ти си станал вече мъж!… Толкова рядко те срещам, че бих могла да забравя чертите ти, ако не ги виждах постоянно в сърцето си. Лошо момче си ти… Толкова пъти идвах с наместника на фараона до чифлика, като мислех, че най-сетне ще престанеш да се сърдиш, а ти изведе насреща ми наложницата си…

— Прощавай… прости ми!… — повтаряше Рамзес и целуваше майка си.

Царицата го изведе в градината, където растяха редки цветя, и когато останаха сами, каза:

— Аз съм жена и ме интересува жената и майката. Мислиш ли да вземеш това момиче със себе си, когато тръгнеш?… Помни, че шумът и движението около тебе може да подействуват зле и на нея, и на детето. За бременните жени са нужни тишина и спокойствие.

— За Сара ли говориш? — попита учуден Рамзес. — Тя бременна?… Нищо не ми е споменавала…

— Може да се срамува, а може сама да не знае — отвърна царицата. — Във всеки случай пътуването…

— Но аз нямам намерение да я вземам със себе си!… — извика князът. — Само че… защо крие от мене… сякаш детето не е мое?…

— Не бъди толкова подозрителен! — сгълча го царицата. — Това е обикновена срамежливост на младо момиче… Най-сетне може да е крила състоянието си от страх да не я изоставиш…

— То се знае, че няма да я взема в двореца си! — прекъсна я князът толкова несдържано, че очите на царицата засияха, но тя ги премрежи с клепачите си.

— Ех, не бива така грубо да отблъскваш жената, която те е обичала. Зная, че си осигурил живота й. И ние ще й дадем нещо от наша страна. А детето от царска кръв трябва да бъде добре възпитано и да е богато.

— Естествено — отвърна Рамзес. — Моят пръв син, макар да няма княжески права, ще трябва да бъде поставен така, че да не се срамувам заради него! А и той да не ме укорява после.

Като се сбогува с майка си, Рамзес реши да отиде при Сара и с това намерение се върна в стаите си.

Две чувства го разтърсваха сега: гняв към Сара, че беше крила от него положението си, и гордост, че ще става баща.

Той — баща!… Това му придаваше известна важност, която сякаш укрепваше положението му на военачалник и наместник. Баща — това не е вече младо момче, което трябва да гледа с почит по-старите хора.

Князът беше възхитен и разчувствуван. Той искаше да види Сара, да я смъмри, а после да я прегърне и да я надари.

Но като се върна в своите покои, намери там двама номарси от Долен Египет, които бяха дошли да му направят доклади за номесите си. А когато ги изслуша, беше се вече изморил. Освен това тая вечер даваше прием, за който не желаеше да закъснява.

„Пак няма да отида при нея — помисли той. — Горкото момиче, не ме е виждало близо две декади…“

Той извика негъра.

— При тебе ли е клетката, която ти даде Сара, когато, посрещахме негово величество?

— Да — отвърна негърът.

— Тогава извади от нея един гълъб и веднага го пусни.

— Гълъбите са вече изядени.

— Кой ги изяде?