Слейд поруменя, едновременно объркан и разгневен. Защо, по дяволите, изобщо си бе направил труда да се оправдава пред този човек? Рик открай време предпочиташе да мисли най-лошото за него, а той бе спрял да се отбранява преди десет години — в нощта, в която окончателно напусна дома си.
— Трябва да поговорим.
Рик се облегна удобно на стола си.
— Какво ти е хрумнало пък сега?
Слейд стана от кушетката.
— След сватбата в неделя, тук аз ще командвам парада.
Рик премигна, но в следващия момент се окопити и подсвирна иронично с уста.
— Само през трупа ми!
— О, не — отвърна благо Слейд. После пристъпи към старинната ракла и се изправи решително срещу баща си. — Аз се женя за Елизабет. Аз ще контролирам наследството й. След тази неделя аз държа ковчежето с парите и всички ще играят по моята свирка.
Рик позеленя от гняв.
— Никога! — извика буйно той. — Ти си моят наследник, но аз още не съм умрял и не смятам скоро да ме погребвате!
— Тогава няма да получиш и пукната пара! — отвърна разпалено Слейд. Артерията на врата му бясно пулсираше.
— Ах ти, нещастен кучи син!
— И ти не си по-различен от мен!
— Каква игричка играеш този път?
— Това не е игра — заяви твърдо Слейд. — Не биваше да ми показваш онези книги, старче. Те са най-солидното доказателство, че е време аз да поема юздите. Можем да управляваме това място заедно — но ще го направим по моя начин.
— И какъв е твоят начин? — изръмжа заплашително Рик. — Какви са твоите методи и с какво са по- надеждни от моите? Мислиш се за голям умник, така ли, хлапе? Е, тогава нека да ти кажа нещичко! Ти нямаш никаква представа как да управляваш Мирамар! Тръгна си доброволно оттук преди десет години, така че не ми казвай, че можеш да се справиш по-добре от мен!
— Но мога — и ще го направя — отвърна решително Слейд. — Първото нещо, което ще направим, е да продадем две трети от стадата.
Рик се вцепени. Очите му напираха да излязат от орбитите си.
— Имаме твърде много добитък — продължи безцеремонно Слейд. — Следващото нещо, което ще направим, е да почистим петстотин акра земя. Имаме три плодородни долини, които са изключително подходящи за отглеждане на пшеница и овес. До идната пролет ще засадим всеки свободен акър почва в Мирамар.
Сега Рик беше моравочервен.
— Да продадем стадата си? Да превърнем петстотин акра в обработваема земя? Ти искаш да станем фермери?
— По мои сметки след пет години Мирамар ще бъде платежоспособен.
— Ако станем фермери?
— Ако стане така, както аз казвам — отвърна спокойно Слейд. — В противен случай няма да получиш нито стотинка.
— Фермери! — крещеше Рик като обезумял. — Искаш да станем някакви си фермери! Да не си полудял?
— Пречим ли? — долетя гласът на Едуард откъм вратата. До него стоеше Реджина — с широко отворени очи и пребледняло от ужас лице.
Погледът на Слейд прескочи фигурата на брат му и се спря върху нея. Тя го погледна за миг, преди да отмести очи.
— Напротив — отвърна Слейд, без да отмества погледа си от Реджина, а устните му едва доловимо се извиха в иронична усмивка. — Не бихте могли да улучите по-подходящ момент.
Побеснял от гняв, Рик крачеше неспокойно из стаята си. В един момент вратата се отвори и на прага застана жена му, облечена в прашния си от път костюм.
— Къде, по дяволите, беше цял ден?
Виктория се усмихна и затвори вратата след себе си.
— Пазарувах. Защо крещиш?
Рик едва ли я чу.
— Имаш ли някаква представа какво смята да прави онова копеле? Подозираш ли нещо за намеренията му?
Виктория свали спокойно шапката и ръкавиците си и се обърна към разярения си съпруг.
— Вероятно имаш предвид Слейд.
— Кой друг би могъл да ме разстрои така? Дори и ти не можеш да ме вбесиш дотолкова!
Жена му се приближи към него и плъзна изящните си ръце по раменете му.
— По-добре се успокой, Рик — каза натъртено тя. — Не съм те виждал в такова състояние, откакто той ни напусна преди десет години. Ще получиш инфаркт.
— Права си! — Рик рязко се освободи от нея. — Той ще ме умори и ще танцува върху гроба ми. Но аз няма да му доставя това удоволствие.
— Какво е направил този път?
— Не е въпросът, какво е направил, а какво възнамерява да направи. По дяволите, Виктория, той иска да ми отнеме Мирамар и да го управлява на своя глава. Иска да превърне земите ни във ферма!
Очите й се разшириха.
— Самият той ли ти го каза?
— Каза ми, че щом започне да управлява парите на Елизабет, ще управлява и Мирамар! И първото нещо, което ще направи, е да продаде стадата ни и да превърне петстотин акра в обработваеми земи! Обработваеми земи! Иска да ставаме фермери!
Виктория присви лукаво очи.
— Изхвърли го! Веднага! На момента! И никога не му позволявай да се връща обратно!
Рик впери поглед в нея, сякаш размишляваше над думите й. Виктория се вкопчи в ръцете му.
— Едуард никога няма да се опита да се наложи над теб. Никога! И двамата знаем това. Позволи му да се ожени за Елизабет! Той с удоволствие ще те остави да управляваш наследството й и да движиш нещата тук, стига да му оставиш средства за преживяване. Знаеш, че съм права. И двамата го знаем.
Рик се отдръпна от нея.
— Слейд е най-големият. Той е моят наследник.
— Слейд носи само проблеми! Откакто се е родил, Слейд носи единствено проблеми!
Рик я гледаше напрегнато.
— Не мога да наруша традицията. Мирамар е традиция! Най-големият винаги наследява, винаги. В нашия род открай време е така и когато се оженихме, ти много добре знаеше, че вече имам двама сина.
— И винаги сме управлявали ранчо! — извика разпалено Виктория. — Но ако направиш Слейд свой наследник, той ще наруши традицията и ще се превърне във фермер. Не е ли по-добре да нарушиш традицията, за да я запазиш, отколкото да го оставиш да я погуби завинаги?
— Проклет да е! — възкликна сподавено Рик.
— Прогони го! — наливаше масло в огъня Виктория.
— Стига! — Рик сякаш прелетя покрай нея. — Той е моят наследник, той е най-големият. Това не може да се промени. Но ако иска война — добре, ще я получи. Защото няма да превръщаме ранчото във ферма — поне не и докато аз съм жив!
Виктория го гледаше като хипнотизирана.
— Къде отиваш?
