Нищо друго не би могло да я накара в такава степен да се почувства като стока за продан, която би могла да се преотстъпи на онзи от братята, който има повече заслуги.
Слейд също не бе проговорил през цялото време. Но той седеше до нея на масата и неведнъж тя бе усетила напрегнатия му поглед върху кожата си. Когато стигнаха вратите на стаята й, двамата се спряха отпред. Навън беше сумрачно, но над главите им блещукаха безброй звезди. Около тях се носеше шеметният аромат на рози и хибискус — наситен и сладък. Тишината на нощта се нарушаваше единствено от мелодичната серенада на морските вълни, които се плискаха приглушено в белия пясък на брега. Въздухът беше мек и приятен — като нежна милувка за изопнатата от напрежение кожа на лицето й.
Беше вечер, предназначена за любов и нежност. Тази мисъл още повече я потискаше. Сега не беше време за любов. Вместо това Реджина се питаше как да насочи разговора към предстоящата женитба и плановете да бъде омъжена за Едуард. Защото не би могла просто да затвори очи за този проблем. Беше дала дума на Слейд да стане негова жена, но в момента не беше сигурна дали не е по-добре да се отдръпне.
Нямаше начин да подходи тактично към подобен въпрос.
— Не мога да повярвам в онова, което бях принудена да изслушам тази вечер.
Слейд се облегна върху грубата каменна стена на къщата.
— Знаех си, че рано или късно ще ме попиташ за това.
Реджина го гледаше неумолимо в очите.
— Така ли беше предвидено да стане? Ако не се бях съгласила да се омъжа за теб, щяха да пуснат Едуард в действие? — Гласът й се удави в сълзи.
Слейд се поколеба.
Реджина затвори очи, по-нещастна от всякога. За момента липсата на отговор бе достатъчен отговор.
— Нямаше да се стигне дотам — промълви виновно Слейд. После обгърна с пръсти китката й и я принуди да го погледне в очите. — Зная, че звучи ужасно. Аз…
— Наистина е ужасно!
— Елизабет — прошепна настойчиво Слейд, — ти бе сгодена за Джеймс, забрави ли? Онзи брак също бе уговорен, както е и в случая.
Кръвта пулсираше бясно в ушите и.
— Но аз не си спомням Джеймс. Затова не ми изглежда грешно да се омъжа за теб. — Сърцето й напираше да каже още много неща, които устните й никога нямаше да промълвят.
Слейд отново се поколеба.
— Джеймс е мъртъв. Мъртъв и погребан в миналото. — Само за миг той извърна лицето си от нея. — Рик ме заплашваше с Едуард, за да ме пречупи, това е всичко. Не разбираш ли?
Реджина простена.
— Рик те е принудил насила да се ожениш за мен?
Слейд промърмори под носа си някаква нецензурна ругатня.
— Рик не е в състояние да ме принуди да направя каквото и да било. Просто не престава да се опитва, това е. Забрави за Едуард. Няма да се омъжваш за него. Такава възможност никога не е съществувала, освен може би в съзнанието на Виктория. Тя би направила всичко, което според нея би облагодетелствало сина й. Понякога ми се струва, че е способна да извърши убийство, ако това ще му помогне да живее по-добре.
Реджина го гледаше изумена. Как й се искаше да открие у този човек поне един мъничък намек, че не е безразличен към нея!
Той се раздвижи неспокойно.
— Ние не сме чак толкова лоши, макар на моменти да изглежда така. Мъжете от фамилия Деланза може и да не сме поети-лирици и със сигурност не сме крехки създания, но сме силни и способни да се грижим за онова, което ни принадлежи. След като веднъж си се омъжила в семейството, ще можеш да разчиташ на Рик и Едуард, сякаш са твои родни брат и баща — за всичко. Искам отсега да знаеш това. След като се омъжиш в семейството, никога повече няма да бъдеш сама. Деланза са пословични със своята лоялност. В действителност със своята амнезия ти имаш нужда от нас.
Слейд замълча за миг. Реджина обгърна тялото си с ръце с надеждата той да добави:
— Ти не правиш грешка, Елизабет.
Реджина искаше нещо повече от думи, освен ако не бяха думите, които се надяваше да чуе.
— А ти? — Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й. — И ти ли си пословично лоялен?
— Аз също — отвърна мрачно Слейд. — Аз също съм Деланза.
Сега сърцето й биеше учестено. Дали Слейд не й даваше някакъв вид обещание? Идеята да разчита на неговата лоялност й се струваше болезнено привлекателна. Това беше мощна примамка. И все пак не можеше да пренебрегне факта, че ако Слейд не се бе съгласил да се ожени за нея, Рик несъмнено щеше да й натрапи Едуард.
— Не зная какво да кажа — прошепна унило тя.
— Ти беше сгодена за Джеймс и го знаеше, но въпреки това се съгласи да се омъжиш за мен. Каква разлика би имало за теб, ако на моето място сега стоеше Едуард?
Реджина погледна нерешително Слейд. Как би могла да му отговори откровено? Този човек щеше да се ожени за нея заради парите й. Как би могла да му каже, че тя се омъжва за него, защото вярва в общото им бъдеще? В сенките на нощта очите му изглеждаха черни. Черни и мъчително напрегнати.
— Никога не бих се съгласила да се омъжа за Едуард.
Той не се помръдна.
— Защо?
Това беше мъчително признание.
— Защото не е като теб — успя да промълви Реджина.
Слейд я гледаше с широко отворени очи. Беше негов ред да й отговори, но той отказа да продължи насоката на разговора. Вместо това извърна глава и впери поглед в далечината, Бог знае накъде. Този мъж не й предлагаше никаква надежда.
Разстроена и обезверена, Реджина едва сдържа болезнения си стон.
— Господи, чувствам се като торба с овес. — Главата й клюмна унило. Сърцето й пазеше толкова много желания и страст — и толкова скрита болка. Трябваше да премисли нещата, да намери изход от тази бъркотия, преди да е станало твърде късно. Но в момента не можеше да мисли трезво. Тя се обърна рязко, обхваната от внезапно нетърпение да се отдалечи от него.
Слейд обаче я спря и я обгърна покровителствено с ръце. Всичките глупави надежди и мечти отново нахлуха в обърканото й съзнание.
— Елизабет, ти си толкова различна от торба с овес, колкото изобщо е възможно.
Очите им се срещнаха. Съвсем естествено ръцете на Реджина се озоваха върху ризата му, притиснати в твърдите като скала мускули на гърдите му. Не беше предвидила да го докосва и нямаше намерение да се притиска към него, но в момента правеше и двете.
Сетивата й почти не долавяха блясъка на звездите, песента на морето и аромата на летни цветя. Намираше се в прегръдките на Слейд. Не можеше да откъсне погледа си от него. Най-сетне този мъж й предлагаше нещо от самия себе си. Алчно и ненаситно тя възнамеряваше да се наслади на всяка трошичка, която й бъдеше предложена.
— Н-но точно т-така се чувствам. Като стока за продан. Ужасно е.
— Прости ми — отвърна отсечено Слейд и бавно се наведе към нея. Реджина замръзна на място с широко отворени очи. За миг си помисли, че той отново ще я целуне. Тялото й реагира мигновено. Но очевидно целувките не бяха целта му в момента. Напрегнато и приглушено, Слейд заговори:
— Ще бъда добър съпруг, ще видиш. Поне ще се опитам да бъда. Никога… няма да те накарам да се почувстваш нещастна. Поне не умишлено.
Реджина се почувства вцепенена. Инстинктът й подсказваше, че в момента този мъж й дава обещание, каквото никога преди не е отправял и вероятно никога нямаше да повтори. Всякакви вътрешни колебания бяха мигновено потушени. Тя сграбчи неистово ризата му.
