нещата.

Тя сви устни.

— Аз съм твоя жена и ти го знаеш, каквото и да казваш.

Време за разкритие. Ако американски консул бе някой друг, Шоз би го направил веднага след пристигането му в Хавана. Ала заради Леон бе по-добре работата в Куба да остане в тайна по-дълго. Време бе обаче наученото да се разкрие. На карта бе заложен животът на твърде много хора.

Той проклинаше бунтовниците, макар да се възхищаваше на хитроумието им. Същата сутрин се взе решение на борда на „Мейн“ да се постави експлозив и корабът да се взриви заедно с всичко на борда му. Тази нощ. Целта на акта обаче не бе да донесе печална известност, както със сигурност щеше да се случи, а да тласне американците във война с Испания. Защото испанското правителство щеше да бъде посочено като главен виновник.

Тактически погледнато, всичко бе брилянтно изпипано. Шоз се надяваше наравно с най-разпалените патриоти американската намеса да спре кървавия конфликт и да освободи Куба. Той обаче бе американец — не можеше да пренебрегне информацията, която имаше и да гледа как загиват няколкостотин невинни сънародници. Пред другарите си пък можеше да изрази само някои дребни резерви — бе хвърлил твърде много труд да стане един от тях и като поддръжник на каузата можеше само да одобри плана.

Шоз пристигна в консулството преди всички — искаше му се просто да предаде информацията на Джанис, без да й навреди, но нямаше начин. Затова крачеше нервно пред пететажната тухлена сграда, наблюдаван от двама безучастни морски пехотинци. Колата на Леон спря и той слезе. Когато видя Шоз обаче, замръзна и очите му се разшириха — позна го веднага.

Официално двамата не се познаваха. Ала се бяха виждали твърде често в Парадайз — Леон бе скъпият гост, който ухажваше Люси, а Шоз — наемникът, който следеше всяко движение на двамата. Шоз тутакси си спомни как бе носил багажа на Леон по стълбите и как го бе намерил на горния етаж да целува Люси.

— Не мога да повярвам — проговори пръв Леон.

— Убеден съм, че е така, господин консул. Трябва обаче да поговорим по работа.

Леон го подмина.

— И това не мога да повярвам.

— Честно казано, въобще не ме засяга какво вярвате — отвърна Шоз, като го последва без подкана. Двамата войници му препречиха пътя. Шоз се примири с припрения им обиск и не се възпротиви, когато му взеха револвера и ножа.

Леон наблюдаваше.

— Дошъл си да ме убиеш?

Шоз се ухили.

— Стреснали сме се, а? — Изражението му внезапно се променил — Кой пътува за Куба невъоръжен?

Леон бе мрачен, даже леко сърдит.

— Стига толкова. — След тези думи към охраната, той се обърна и тръгна навътре. Шоз го последва и изчака, докато консулът отключи катанеца. Във фоайето бе хладно и тъмно.

Леон влезе в кабинета си заедно с госта. В консулството все още нямаше никой и Шоз бе почти впечатлен от трудовата дисциплина на най-висшия служител. Почти, но не чак толкова. Леон отиде зад бюрото си и си свали сакото.

— Какво, по дяволите, правиш в Куба?

— Работя.

— Обзалагам се, че е така. И това съвпадение ми идва твърде много.

— Кое съвпадение?

— Ти — тук, Люси — също!

— Моето пребиваване тук няма нищо общо с Люси.

Леон сграбчи облегалката на стола.

— Колко жалко, че оцеля след онази стрелба в Парадайз, колко жалко!

Очите на Шоз се разшириха.

— Значи си бил ти?

Леон се усмихна.

— Ти, копеле мръсно. Знаех си, че си бил ти.

— Наистина ли? — отвърна хладно Леон; бяха си разменили ролите.

Шоз се усмихна насилено. Беше почти сигурен, че Леон е достатъчно голям страхливец и мерзавец, за да го застреля в гръб — заради Люси.

— Защо си тук? — попита той.

— Кубинците възнамеряват да сложат бомба на „Мейн“.

— Какво?!

— Предлагам да предупредиш Зигзби и то още днес.

— Откъде знаеш това? Те ли ти казаха? — Очите на Леон се разшириха. — Що за заговор се мъти тук?

— Работя с тези бунтовници и преди да решиш да ме предадеш на испанците, помисли отново — помисли за позицията на страната ти в тази бъркотия.

Леон бе разколебан. Официално Съединените щати предупреждаваха гражданите си да се държат настрани от кубинските истории, но тайно опрощаваха онези, които подпомагаха бунтовниците, особено хората, които ги снабдяваха с храна и оръжие — очевидно точно тази работа имаше предвид Шоз. В този случай обаче, помисли си Леон, нарушителят би могъл и да бъде предаден на испанците.

— Искам доказателства. Иначе няма да разпаля дипломатически скандал. Ако това е фалшива тревога — а всъщност аз не смятам, че кубинците ще рискуват да си навлекат гнева на Америка — ще отнеса куп неприятности.

— Глупако — продължи Шоз, — та аз нямам доказателства. Истина ти казвам. В опасност е както „Мейн“, така и всичко на борда му. Направи нещо по въпроса.

Двамата се втренчиха един в друг. Леон попита хладно:

— А какво печелиш ти от цялата работа?

Шоз отговори също толкова хладно:

— Нищо, абсолютно нищо.

— За мен никога не си бил кой знае какъв патриот, Купър. Мисля, че просто искаш да причиниш тревоги, да вдигнеш шум — и аз да съм в центъра. И мисля, че причината е Люси!

— Причина за какво? — каза Люси от вратата.

Двамата мъже се извърнаха рязко. Люси се обърна към Леон.

— За какво си крещите?

Леон излезе иззад бюрото си и тръгна право към нея.

— Ти като че ли не си много изненадана да го видиш, нали, Люси?

Люси почервеня, осъзнала твърде късно грешката си, и тутакси би отбой:

— Разбира се, че съм изненадана! Аз…

— Малка лъжкиня — рече Леон меко. — Сега мисля, че разбирам. Всичко.

Шоз сграбчи Леон за ръката.

— Люси и аз се видяхме случайно на едно празненство миналата седмица. Въобще не си вади грешни заключения — предупреди го той.

Леон бе бесен.

— Сега разбирам защо Люси е в Куба. Заради теб! Заедно ли дойдохте? Откога…