— Защо, Люси? Какво те засяга това теб?
— Защото онази вечер, когато казах, че още те обичам, не говорех празни приказки.
Отново си играеше с него, меко и леко, и щеше да го хване много натясно, ако той не внимаваше.
— Да бе, както обичаш Леон, нали?
— Не — отвърна тя толкова тихо, че той не бе сигурен дали въобще е казала нещо. Сетне се извърна да му налее още кафе. — Никога не съм обичала Леон.
— Доста хора си заблудила тогава.
— Татко уреди женитбата. Аз се съгласих, защото скандалът ми съсипа живота, а аз си исках обратно мястото в обществото. Но после разбрах, че просто не мога да го направя.
Той бе съсипал живота й. Почувства страшна вина. Бе отнел невинността й, репутацията й, мястото й сред хората от нейния ранг. Наистина ли все още го обичаше? Дали въобще го бе обичала?
— Ако това е някакви игра, определено не ми харесва.
Тя остави рязко чашата си.
— Мога да си приказвам, колкото си искам, нали? Но това няма да ме доведе доникъде. По дяволите, и аз си имам гордост!
Той стана също толкова рязко.
— Ако ме обичаш, тогава защо се разведе с мен?
Тя се втренчи в него.
— Защо съм се развела, аз? — Стана, готова за битка. — Моля, точно аз би трябвало да ти задам този въпрос!
Той не разбра какво му казва, а просто чакаше едно твърде закъсняло обяснение.
— Отговори ми, по дяволите! Разбирахме се добре, бяхме женени само от няколко дни, но в момента, в който стъпихме в Браунсвил, ти подписа. Ако наистина си ме обичала, въобще нямаше да скланяш глава пред баща си.
Тя ахна.
— Нищичко не съм подписвала в Браунсвил! Отказах! Нищо не съм подписвала освен вечерта преди венчавката с Леон!
Юмруците му бяха свити.
— Люси — рече той толкова меко, че заплахата се усети ясно, — Лойд ми донесе документите през първата ми нощ в затвора — на тях стоеше твоят подпис.
Тя пребеля като платно.
— Подписах ги вечерта преди сватбата! Не исках да се развеждаме, отказах. Аз те обичах! Тогава ми донесоха документи с твоя подпис! И когато видях, че си подписал… — Сълзите я задавиха. — Когато ми донесоха документите, Шоз, на тях имаше само един подпис и той беше твоят!
Сега вече бе негов ред да се втренчи — нещата бавно започнаха да се проясняват. Люси добави тъжно:
— Ти разби сърцето ми — но аз все пак не исках да подписвам.
Изведнъж му дойде твърде много. Ала се открояваше едно обстоятелство — едно невероятно обстоятелство — тя не бе подписала документите в Браунсвил, беше се държала до последния момент. Шоз бе толкова трогнат, че трябваше да се извърне. После каза тихо, почти като на себе си:
— Някой е подправил подписа ти, за да ме склони да подпиша и аз.
Люси бе шокирана.
— Не е бил татко, нито дядо! Те никога няма да направят такова нещо!
Шоз се успокои и отново се обърна към нея. Очите му блестяха.
— Не, няма. Но аз знам кой би го направил. — Погледите им се срещнаха. — Господин Властникът. Лойд.
— О, боже! — Люси потисна нов изблик на сълзи. — Но аз все още не разбирам. Лойд ти е донесъл документи с подправения ми подпис и ти си ги подписал? — Той кимна и тя продължи: — Но документите, които видях в Браунсвил — същите, които подписах в Ню Йорк — имаха само един подпис — твоят.
Той отиде до прозореца, объркан за момент, но изведнъж съобрази:
— На Лойд въобще не му е пукало дали сме разведени или не, но е трябвало да спечели благоразположението на семейството ти. Първо аз отказах да подпиша, но той не е могъл просто да подправи подписа ми и да ме изрита в Куба. Защото можех винаги да се свържа с теб и да разкрия истината. Така че е трябвало да ме накара да подпиша — да ме накара да повярвам, че съм подписал — и го е направил, като е подправил твоя подпис.
Люси бе зяпнала.
— Веднъж като е направил това, останалото е било твърде лесно. — Шоз вдигна рамене. — Подписах, мислейки, че е законно и няма да създавам повече проблеми. Останалото е било да ме изгони от града, за да не разбера никога истината. Междувременно е можал да спретне добър фалшификат на подписа ми на нови документи и никой нищо не заподозрял. И се е получило.
— Шоз… ти си отказал да подпишеш?
Той бе в капан. Твърде много се промени за минути и той не бе готов да признае — беше я обичал толкова много, че бе готов и на затвор, само и само да не подпише. Тя не го бе предала, както си мислеше, и на него му трябваше време да свикне с тази идея. Даже си представяше, че е искала да се омъжи за Леон от яд, както той бе спал с други жени, за да си отмъсти. Затова отговори неохотно, дори грубо:
— Аз съм голям инат, а с теб се разбирахме добре. Не бях готов за край.
Люси се взираше в него, а той знаеше, че тя се опитва да проникне в дълбините на сърцето и душата му. Извърна се и тогава тя изкрещя:
— Шоз, да не би да казваш, че документите, които подписах в Ню Йорк, не са носели твоя подпис — че подписът е бил фалшификат?!
— Няма начин да е било другояче, Люси.
Тя се хвана за сърцето, а очите й хвърляха игриви пламъчета.
— Знаеш ли какво значи това?
Той я изгледа подозрително.
— Шоз, ти не си подписвал документите, които подписах аз — и разводът не е валиден. Значи съм още твоя жена!
Той замръзна.
— Чакай малко.
— Все още съм твоя жена — повтори тя, сякаш на инат.
— Разводът е официален и документиран. В очите на света ние сме разведени.
— Но това не е валидно. Всеки съд…
— Чакай! Ако смяташ, че ще съдя правителството за фалшификация, значи си си загубила ума!
Тя залитна, като че я беше ударил.
Шоз се сърдеше на нея заради реакцията й, но още повече на себе си, задето се бе показал толкова невъзприемчив за чувствата й и бе действал, така че после да съжалява дълбоко. Ситуацията излизаше извън контрол и на него не му харесваше, ама никак.
— Никога няма да спечеля. А и залагам на карта помилването си.
— Не разбирам.
— Не мога да ти кажа подробности, Люси.
Тя въздъхна тежко.
— Дядо ми каза, че правителството те е изпратиш в Куба. Работиш за тях, нали? Ти си шпионин ма Съединените щати! А когато това свърши, ще те помилват, нали?
Той се извърна.
— Люси, имаш голямо въображение.
— Върви по дяволите! Все още не ми вярваш!
Той се завъртя и я сграбчи през раменете.
— Просто остави тази работа! Миналото си е минало, а настоящето е тук и сега. Не насилвай
